Протокол № 189 от 16.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 189 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20235001000545 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателите И. С. Р. и М. С. Р. , редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от адв. Г. В., упълномощен от по-рано.

Ответникът по въззивната жалба ЗД „Е.“ АД, редовно призован, не се представлява. От него е постъпило становище, което е без възражение по хода на делото.

Вещото лице В. Ш. налице.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Пристъпи се към изслушване заключението на ССЕ, като се сне самоличността на вещото лице и й се напомни отговорността по чл. 291 НК.

Вещото лице В. М. Ш.: 60 г., българка, бълг. гр., омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните.

- Известна ми е наказателната отговорност.

1

Представила съм писмено заключение, което поддържам изцяло.

В последната колона на таблицата-приложение, съм посочила начисленото брутно възнаграждение, което лицето е получавало по месеци.

Адв. В.: Нямам въпроси и възражения по заключението на ССЕ – да се приеме. Нямам и други искания за доказателства.

В докладваната вече молба-становище не се възразява по приемането на заключението на ССЕ.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице Ш..

Да се изплати на вещото лице възнаграждение от внесения депозит в размер на 400 лв. Издаде й се РКО.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с което да уважите жалбата ни. Претендираме разноски съгласно списък по чл.

80 от ГПК, който сме представили с молбата си от 01.11.2023 г. Подготвил съм една калкулация във връзка с този списък и ви я представям.

Силно несъгласен съм на първо място със становището, изразено от ВКС. В закона много ясно е посочено, че работодателят може да сключи наймалко за 7-кратния годишен размер. Когато имаме императивен минимум това по никакъв начин не вменява императивен максимум.

Предвид това, че отговорността на застрахователя е такава, която редуцира тази на работодателя в случай на трудова злополука, всеки един работодател има интерес да сключи застраховка за по-висока от минималната сума, тъй като при смъртни случаи 100 000 лв. вече е много далече от това, което се присъжда като справедлив размер, дори само за един от наследниците, с оглед на което считам, че е неправилно да се приема, че имаме императивен максимум, както може би косвено застъпва ВКС в решението си.

От друга страна, идеята на годишното възнаграждение има компенсационен характер. Направил съм една таблица въз основа на заключението на вещото лице и от нея се вижда какво би било средно месечното възнаграждение за периода от март 2013 г. до февруари 2014 г., 2 което са 12-те месеца преди сключване на застраховката, както и една таблица, която е за последните 12 месеца преди настъпване на инцидента. И в единия и в другия случай възнаграждението е 1151,14 лв., съответно в другия е 1141,34 лв. Ако говорим за годишно възнаграждение, то тук идеята е, че ще трябва да се види един дълъг период. След като се види дълъг период, защото идеята е да се възстанови дохода, който лицето би получило за 7 години, то ако се вземе предвид 12-месечен срок, дори с логиката, която ВКС е вложил в решението си, пак ще видим, че застрахователната сума, за която е сключен договорът за застраховка е 1100 и малко, т.е. малко под средната годишна заплата. Считам, че не може един месец, който е с по-ниско възнаграждение, напр. защото работникът е имал болничен, изведнъж да рефлектира върху обезщетението, още по-малко това е договор в полза на трето лице. Това е договор между застрахователя, застрахования и застраховащия. В тази хипотеза, след като е платена застрахователната премия, поет е застрахователният риск, описан като сбор от възнагражденията, които е поел, не може в един момент да се каже, че ние всъщност сме взели застрахователна премия за тази сума, обаче след това няма да изплатим обезщетението и тук логиката е в това, че тази разпоредба действа еднопосочно и в обратния смисъл. Ако застрахователят е поел ангажимент при възнаграждение от 1000 лв., а се окаже, че в действителност възнаграждението на работника или служителя е 2000 лв., ние нямаме възможност от застрахователя да търсим разлика. Напротив – в момента имаме точно такъв иск в обратен смисъл, в който работодателят е застраховал за по-ниска сума и настоящата инстанция приема, че тъй като възнаграждението на служителя е било около 4000 лв., а застрахователят е поел риск само за 750 лв. В тази хипотеза работодателят отговаря, защото е нарушил императивната норма и съответно поради неизпълнение на своето законово задължение да застрахова задължително лицата, които са с висок трудов травматизъм, то тогава той носи отговорността, ако не е сключил тази застраховка в пълен размер, но считам, че след като застрахователят не може да носи по-висока отговорност, той не може да носи и по-ниска отговорност, тъй като той безспорно по делото е поел риска. Списъкът, който е послужил на застрахователя за основа на сключване на застрахователния договор, в който са изброени всичките възнаграждения, без да е оспорена от застрахователя, сумата, върху която са определени, както материалния 3 интерес, така и застрахователното покритие, е различна от тази, която е присъдена към настоящия момент, с оглед на което считам, че от една страна нормата категорично казва, че не може да се сключи за по-ниско, което по никакъв начин не може да изключи да се сключи за по-високо. От друга страна, ако се разгледа таблицата, считам, че да се вземе най-ниското възнаграждение, което служителят е взел за цялата година, е далеч от идеята на закона. Кодексът на труда е винаги с идеята да пази интереса на служителите, а не да даде възможност на работодателя или застрахователя да плати най-ниското възможно обезщетение и тази норма, ако се тълкува по този начин, би създала много проблеми, защото в крайна сметка един работодател трябва да може да прецени каква отговорност може да бъде поета в случай на злополука от застрахователя, защото това са точно такива случаи. Тази застраховка е когато има висок трудов травматизъм. Съответно, ако примерно застрахователят ще отговаря до някаква сума, която той си е определил и която страните могат да кажат този месец ще е такава, а този месец такава, това просто е извън идеята на закона и след като има изрична уговорка, която е в друг смисъл, защото в крайна сметка те са уговорили едно, но застрахователят е приел застрахователния риск и е получил премия за друго. След като са уговорили друго нещо, различно от общите условия, то трябва да се прилага тази разпоредба, с оглед на което считам, че следва да бъде уважен иска.

В докладваното становище въззиваемото дружество ЗД „Е.“ АД е изложило аргументи по съществото на спора. Заявено е искане да се постанови решение, с което да се остави без уважение въззивната жалба.

Претендират разноски съобразно представен списък.

Обявява, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано от днес, т.е. до 15.05.2024 г.

Протоколът изготвен в с. з.

Заседанието се закри в 10:51 часа.

4

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5