Решение № 211 от 18.11.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 397/2024
- Вид
- Решение № 211
- Подписан
- 18.11.2024
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева
Други актове по делото
- Протокол № 249 от 07.11.2024 · Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 311, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, ал.1, б. "б" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 211 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20245000500397 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 126/ 25.04.2024 г. по гр. д. № 844/ 2023 на ОС – Стара Загора П.Р.Б. е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Т.
Ж. М. сумата от 61 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й от незаконно обвинение и нарушаване правото й разглеждане и решаване на делото в разумен срок неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2021 г., като предявеният иск до пълния предявен размер от 90 000 лв., както и предявеният иск за сумата от 6 900 лв. за причинените й от незаконното обвинение имуществени вреди са отхвърлени.
Недоволна от така постановеното решение в частта, в която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди, е останала П.Р.Б., която го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, като поддържа, че присъденото обезщетение е завишено с оглед реално търпените от ищеца вреди, поради което да се отмени решението и се постанови ново, с което да се намали обезщетението.
1
Недоволна от постановеното решение в отхвърлителната му част е останала и ищцата Т. Ж. М., която го обжалва с доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като съдът не е преценил съобразно тяхната тежест всички релевантни за определяне на обезщетението обстоятелства, които сочат на завишен интензитет на неимуществените вреди. Излага доводи и за основателност на предявения иск за осъществената по наказателното производство адвокатска защита, с оглед на което иска да се отмени решението в тази част, като се постанови ново, с което предявените искове се уважат в пълен размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото. От събраните по делото доказателства се установява, че с Постановление от 12.01.2011 г. по ДП №*/ 2009 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пловдив ищцата Т. Ж. М. е привлечена като обвиняема за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. последно, вр. ал. 2 от НК, по чл. 311, ал.1 НК и по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 93, ал.1, б. „б“ вр. чл.
26, ал.1 НК, като й е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв.
С постановление от 01.06.2011 г. Т . Ж. М. отново е привлечена като обвиняема за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. Последно, вр. ал.
2 НК, по чл. 311, ал.1 НК и по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 93, ал.1 б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
На 23.12. 2011 г. Т. Ж. М. е предадена на съд за извършено с още четири лица в условията на организирана престъпна група престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. последно, вр. ал. 2 НК и за извършени при условията на посредствено извършителство и на продължавано престъпление документни престъпления по чл. 311, ал. 1 НК и по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 93, ал. 1 б. „б“ и чл. 26, ал. 1 НК, като въз основа на внесеният обвинителен акт в съда е образувано НОХД № 949/ 2011 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
С Разпореждане от 09.01.2012 г. на Окръжен съд – Стара Загора е прекратено образуваното НОХД № 949/2011 г. и делото е изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура.
С обвинителен акт на Специализираната прокуратура ищцата отново е 2 предадена на съд за посочените по - горе престъпления, като въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 67/2012 г. по описа на Специализирания наказателен съд, което с Разпореждане от 17.02.2012 г. е прекратено, а делото – върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
След протест на прокурора посоченото разпореждане е отменено от Апелативния специализиран наказателен съд, а делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
След даване ход на делото в периода от 28.05.2012 г. до 07.02.2014 г. са проведени общо 42 открити съдебни заседания. Поради отсъствието на ищцата или неин пълномощник делото е било отлагано 5 пъти (17.09.2012 г.;
13.10.2012 г.; 16.10.2012 г.; 29.10.2012 г.; 05.11.2012 г. и 19.11.2012 г.), а поради отсъствие на друг подсъдим или негов представител - 10 пъти (28 и 29.05.2012 г.; 04 и 05.12.2012 г.; 17.01.2013 г.; 21.03.2013 г.; 28.03.2013 г.; 15.04.2013 г.;
19.04.2013 г. и 29.10.2013 г.
С Присъда от 07.02.2014 г. Специализираният наказателен съд е признал Т. Ж. М. за невиновна в извършването на престъпленията, за които е предадена на съд.
По протест на прокурора с Р ешение № 33/ 15.10.2014 г. по ВНОХД № 146/ 2014 г. на Апелативен специализиран наказателен съд присъдата е отменена изцяло, а делото е върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.
С Постановление от 17.11.2014 г. на Специализираната прокуратура е частично прекратено воденото срещу ищцата наказателно производство за извършено с още четири лица в условията на организирана престъпна група престъпление. Наказателното производство по отношение на останалите обвинения по чл. 311, ал. 1 , вр. чл. 93, ал. 1 , б. „б“ НК и чл. 311, ал. 1, вр. чл.
93, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 26, ал.1 НК е изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура – Пловдив.
По внесен от ОП – Пловдив обвинителен акт против ищцата за посочените престъпления е образувано НОХД № 36/ 2015 г. на Окръжен съд – Стара Загора, което с Разпореждане от 13.03.2015 г. е прекратено, а делото е върнато на Окръжна прокуратура - Пловдив за отстраняване на съществени процесуални нарушения. С Определение от 21.05.2015 г. по ВЧНД № 180/2015 3 г. на АС – Пловдив разпореждането е отменено, като делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С Разпореждане от 24.08.2015 г. по НОХД № 36/ 2015 г. на О С - Стара Загора съдебното производство отново е прекратено, а делото е върнато на ОП - Пловдив за отстраняване на съществени процесуални нарушения , което е потвърдено от АС – Пловдив.
С Постановление от 01.12.2015 г. на ОП – Пловдив е разделено наказателното производство, като материалите по обвиненията срещу Т.Ж. М. са образувани в ново досъдебно производство по сл. д. № ***/2015 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пловдив.
Ищцата е отново предадена на съд, като е образувано НОХД № 457/ 2015 г. на ОС – Стара Загора, което с Разпореждане от 24.02.2016 г. е прекратено и делото е върнато за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
Разследването по делото е предявено на ищцата н а 04.09.2017 г., като с Постановление от 04.08.2021 г. наказателното производство срещу нея по предявените обвинения по чл. 311, ал. 1 , вр. чл. 93, ал. 1 , б. „б“ НК и чл. 311, ал.1, вр. чл. 93, ал. 1 , б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК е прекратено.
Относно търпените от ищцата неимуществени вреди от незаконното обвинение по делото са събрани и гласни доказателства. Св. Н. П.сочи, че е близка приятелка с ищцата. Заявява, че наказателната репресия срещу ищцата се отразила изключително зле на психиката й, от лъчезарен, усмихнат, жизнен и общественоангажиран човек се превърнала в затворен и емоционално изтерзан човек с разбита психика. По време на наказателното производство ищцата изпитала значителни стрес, безпокойство, притеснения, които в определен момент я довели дори до мисли за самоубийство. Здравословното й състояние се влошило, като по време на следствените действия била на болнично лечение заради перфорация на язвата, на няколко пъти посещавала невролог, а дори понастоящем продължавала да приема медикаменти, в т.ч. и за високо кръвно налягане, което развила по време на наказателното производство. Обвиненията срещу ищцата станали причина за отстраняването й от работа като служител в клона на банка „С.Ж.Е.“ в гр. Г., както и за отдръпване на хора от кръга й от приятели и познати. Широкото медийно 4 отразяване на делото чрез публикации в социалните мрежи и национални и местни печатни издания довели до изключително негативно обществено отношение срещу нея, тъй като била сочена като член на престъпна група за документни престъпления.
Св. Н.М., който е съпруг на ищцата, сочи , че наказателното производство е получило широк обществен отзвук в гр. Г., тъй като сред разследваните лица е бил и тогавашният кмет на града. Тъй като съпругата му била разследвана за престъпления в качеството й на длъжностно лице, се наложило да напусне работата си като счетоводител в клона на банка „С. Ж.
Е.“ в града. През цялото време на досъдебното производство била подложена на огромен стрес и напрежение, било нарушено обичайното ежедневие на цялото семейство, тъй като той и синът им също били разследвани за извършени от тях престъпления в същата организирана престъпна група и постоянно някой от следвало да участва при извършването на процесуалноследствени действия. Негативните изживявания на ищцата продължили и при разглеждане на делото в Специализирания наказателен съд, където трябвало да се явява около 50 пъти и се налагало да стоят по 5 - 6 часа прави.
Участващият по делото прокурор постоянно правел изявления пред медиите, в които твърдял,че подсъдимите ще получат наказания лишаване от свобода от по 10 години. По време на цялото наказателно производство семейството било обект на медиен интерес, често дори пред дома им ги чакали журналисти, пишели във вестниците за тях. Заради разследването голяма част от техните познати се отдръпнали от тях, а хората в града се настроили негативно и ги одумвали. След започване на наказателното производство здравословното състояние на съпругата му се влошило, започнала да пие лекарства, като и досега приемала такива за високо кръвно, налагало се на няколко пъти да ходи в болница. Косата й побеляла, изолирала и отказвала да ходи както и обичайно по почивки със семейството си, излизала от дома си само за да отиде на работа. Заради обвинението срещу нея било опетнено доброто й име не само като човек, но и като професионалист, като за нея станало невъзможно да си намери работа в банка.
С исковата молба са предствени извадки от публикации в печатни издания и в интернет сайтове, от които е видно, че разследването срещу организираната престъпна група, включваща и ищцата, е било отразено в медийното пространство много широко, като в две публикации (една в 5 интернет сайт и една във вестник „24 часа“) Т. М. е упомената поименно като участник в организираната престъпна група, извършвала престъпления заедно с кмета на гр. Г. и други общински служители.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира следното:
Въззивните жалби са подадени в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което са допустими.
Исковото производство е образувано по предявени от Т. Ж. М. против П.Р.Б. искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпените от повдигнатото й незаконно обвинение неимуществени и имуществени вреди.
По настоящето дело не е спорно, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата, тъй като наказателното производство, по което ищцата е привлечена като обвиняема, е прекратено.
Спорен между страните е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се определи при условията на чл. 52 ЗЗД. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, като то се свързва с редица конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. При преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се отчетат и обсъдят според тяхната тежест и значение всички обстоятелства, които са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, вида на взетата мярка за неотклонение, негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. Наред с това следва да се има предвид, че всяко наказателно преследване по принцип провокира редица негативни емоции и чувства у разследваното лице несигурност, онеправданост, стрес, страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание, невъзможност да планира личния си живот, унижение, 6 накърнено достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.), следва да ги докаже на общо основание. При определяне на обезщетението следва да се търси разумен баланс между обстоятелствата, които налагат по – висок размер на обезщетението, и тези, налагащи по – нисък размер, без да се отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други.
Разпечатката съдържа 46 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/539410e6-26b4-4166-89fb-c9af1bdfdd61