Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3474 от 29.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2763/2022
Вид
Решение № 3474
Подписан
29.11.2022
В сила
10.03.2023
Състав
Рени Коджабашева, ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА, МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3474 гр. София, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско дело № 20221100502763 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №474/25.01.2022г., постановено по гр.д. №41356/2021г. по описа на СРС, 66 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от Б. А. М. срещу ЧУ „А.К.“ София искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед №0153/27.05.2021г., за незаконно и възстановяване ищцата на предишната работа „Асистент на заместник – директора“ в ЧУ „А.К.“ София. Осъдена е Б. А. М. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЧУ „А.К.“ София, сумата от 1560 лева разноски.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищцата Б. А. М., чрез пълномощника адв. С. Л.-Н.. Излагат се оплаквания, че решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че длъжността, заемана от ищцата, е съкратена и не е запазена трудовата функция на съкратената длъжност, както и че задълженията за тази длъжност се е преразпределяла между други длъжности. В щатното разписание на ответника към 01.01.2021г. съществували общо 9 щатни бройки за длъжността „асистент“ в структурното звено „Администрация“ на ЧУ „А.К.“, като 1 общите служители в администрацията бил 44. В длъжностното щатно разписание към 01.04.2021г. асистентите в структурно звено „Администрация“ били 5 щатни бройки, а общият брой на служителите в администрацията бил 38. Това означавало, че са премахнати общо 6 щатни бройки, като били намалени щатните бройки в структурно звено „Администрация“, а длъжността заемана от ищцата „асистент на зам. директора“ била съкратена. По делото не били представени доказателства, от които да се направи извод, че президентът на Частно училище „А.К.“ е овластен да прави промени в щатното разписание на ответника. Тези оплаквания били направени с исковата молба, но съдът не ги обсъдил и не се произнесъл въз основа на какви доказателства е прието, че промените в щатното разписание са направени от оправомощено за това лице. Ищцата не оспорвала правото му да прекратява трудовия й договор, но правомощията на директора да променя щатното разписание следвало да бъдат доказани от ответника.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че не е следвало да бъде извършен подбор, съобразно разпоредбата на чл.329 от КТ. В представеното щатно разписание към 01.04.2021г. длъжността, заемана от ищцата, била съкратена, но задълженията и функциите на тази длъжност били изцяло и напълно запазени.

Същите продължавали да бъдат част от дейността на училището и да се осъществяват в пълен обем, както от офиса на декана, така и от неговите съветници и от други служители в административните отдели. Излагат се доводи, че след като дейността, осъществявана от ищцата, е запазена, е приложима разпоредбата на чл.329 от КТ. Подбор не бил извършван и това правело уволнението незаконно. Съдът не обсъдил и оплакването, че преди да излезе в отпуск за бременност и раждане ищцата изпълнявала в пълен обем задълженията си, посочени в длъжностната й характеристика. След раждане на детето й, тя ползвала предвидените в КТ отпуски и след завръщането си от отпуск по майчинство, ползвала натрупания платен годишен отпуск. Ползвала и отпуск по болест, но нямало данни този отпуск да е ползван неправомерно или работодателят да е оспорвал болничните листове. Твърдението на ответника, че ищцата е отсъствала твърде често от работа и не могла да изпълнява трудовите си задължения, сочели за нарушение на чл.8 от КТ от страна на работодателя, тъй като именно поради тези отсъствия, работодателят недобросъвестно, без да спази изискванията на закона и чл.329 от КТ, прекратил трудовия договор на ищцата.

Неправилен бил и изводът на съда, че ищцата била личен асистент на длъжностно лице – зам. директор и следвало да съществува доверие. Поддържа се, че липсата на доверие между ръководителя и личния му асистент не е основание за 2 прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата. По делото били събрани доказателства – препоръки, изготвени от зам. директора и от президента на училището, от които се установявало, че доверието не е нарушено. Ищцата изпълнявала задълженията си както по време на присъствената работа в училището, така и при работата от разстояние. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна Частно училище „А.К.“, представлявано от адв. А. А. и адв.

С.С.. Излагат се доводи, че е налице реално съкращаване в щата, а не фиктивно такова. В структурата на ответника била предприета реорганизация с цел оптимизиране на дейността и намаляване на разходите, довела до съкращаване на няколко щатни бройки, в т.ч. и длъжността на ищцата. Трудовата й функция била отчасти премахната, а отчасти – преразпределена към други съществуващи длъжности. Решението за съкращаване на щатни бройки било взето от компетентния за това орган – президента на Колежа и не подлежало на съдебен контрол, доколкото било взето от съображения за икономическа целесъобразност.

Ищцата не оспорила управленската компетентност на директора да издаде и да подпише уволнителната заповед, поради което възражението за липса на компетентност по отношение на извършване на едностранни промени в щатното разписание било изцяло неоснователно и противоречало на правната и житейска логика. Именно той имал правомощията еднолично и в рамките на работодателската му компетентност да оптимизира дейността и да закрива стари, респ. да открива нови щатни бройки, доколкото това били съображения от икономическо естество и негова лична преценка за ефективност на работния процес. В случая работодателят премахвал единствената щатна длъжност „Асистент на заместник – директора“, респективно упражняването на подбор се извършвало по негова преценка без да бъде задължително. Не съществували други сходни като трудови задължения длъжности на закритата до степен, която да наложи задължение на работодателя за извършване на подбор. Въззивницата посочвала като сходни и налагащи процедура по подбор длъжности, съдържащи в названието си думата „асистент“, но задълженията на различните асистенти били специфични. Дори да имало сходство по някои пунктове, то не било достатъчно да обуслови нуждата от подбор. От гледна точка на подчинеността към повишестоящ в съответния отдел и структура, единствено ищцата била подчинена на заместник-директора като неин пряк ръководител, макар всички служители да са 3 подчинени на директора на училището. Правилно първоинстанционният съд приел, че длъжността „асистент на заместник – директора“ е единствена по рода си и не се откриват съществени сходства с други длъжности в училището.

Несъстоятелно било възражението, наведено във въззивната жалба, че отделни дейности са запазени и продължават да се осъществяват в пълен обем, като самата въззивница посочвала, че те се изпълняват от офиса на декана и от неговите съветници и служители в административните отдели, следователно нямало необходимост от запазването на отделна длъжност „Асистент на заместник – директора“. Възражението, че работодателят недобросъвестно и в противоречие с принципа на чл.8 от КТ прекратил трудовото правоотношение на ищцата било недопустимо, тъй като същото било направено едва пред въззивния съд. Не била застъпвана от ответната страна теза, че служителката е отсъствала от работа по причини, които могат да й се вменят във вина. Продължителните периоди на отсъствие били споменати единствено с цел да се обоснове, че са попречили на въззивницата да осъществява ефективно част от трудовите си задължения, като например дейността по „академична подкрепа“. Това задължение не можело да се изпълнява ефективно от ищцата и това наложило превъзлагането му на педагогически и непедагогически персонал. С оглед обстоятелството, че работодателят успял да превъзложи успешно част от дейността на ищцата на други лица поради нейното продължително отсъствие, запазването на длъжността й се оказало нецелесъобразно. Посочва се, че ищцата не е твърдяла, че уволнението се дължи на компрометиране на доверието между нея и прекия й ръководител, поради което това възражение било преклудирано. Това възражение било и неоснователно, тъй като работодателят не оспорвал професионалните и делови качества на ищцата, както и обстоятелството, че същата е изпълнявала добросъвестно, качествено и своевременно задълженията си. Поради изложеното моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

Постъпила е и частна жалба от ищцата Б. А. М., чрез пълномощника адв. С.

Л.-Н., срещу определение №5006/25.02.2022г., постановено гр.д. №41356/2021г. на СРС, 66 състав, по реда на чл.248 от ГПК. Излагат се доводи, че присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лева са прекомерни и не съответстват на естеството на спора. Необоснован бил изводът на съда, че се касае за дело с правна сложност и присъденото възнаграждение не съответствало на броя на проведените съдебни заседания и на извършената по делото работа от процесуалния представител на ответника. Поради изложеното 4 моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде намален размерът на присъдените разноски на ответника.

Насрещната страна Частно училище „А.К.“, чрез адв. А. А. и адв. С.С., е подал писмен отговор, с който частната жалба се оспорва изцяло. Излагат се доводи, че според чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнаграждението по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа е не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението. Неправилно било тълкуването, че Наредбата не предвиждала определяне на адвокатско възнаграждение за всеки от исковете. Поддържа се, че хонорар от 1300 лева без ДДС не е прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид обичайните размери на адвокатските възнаграждения в практиката, себестойността на адвокатските услуги и цената на живота. Страна по договора за правна защита и съдействие не бил индивидуално практикуващ адвокат, а реномирано адвокатско дружество, чиято ценова политика трябвало да отчита и непрекъснато увеличаващите се разходи за упражняване на дейността. По делото бил изготвен отговор на исковата молба, молба за приемане на нови доказателства, писмено становище по доказателствата и доказателствените искания, писмена защита, както и било осъществено процесуално представителство в проведените по делото открити съдебни заседания. Съобразно константната съдебна практика следвало да бъде присъден и начисленият върху адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС. Поради изложеното моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 5 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.