Решение № 86 от 08.03.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 773/2022
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 08.03.2023
- В сила
- 08.03.2023
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова
Други актове по делото
- Протокол № 75 от 14.02.2023 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.688 ал.3 · Търговски закон
- чл.690 ал.1 · Търговски закон
- чл. 694 · Търговски закон
- чл.694 ал.1 · Търговски закон
- чл.694,ал.3 · Търговски закон
- чл.717з · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000773 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение № 32 от 12.05.2022г., постановено по т.д.
№51/2021г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Л. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес **** /в качеството и на кредитор/ против „Б. М. С. “ АД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ****, ЕИК ********* и „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, установителен иск, че „Б.М.С.“ АД /в несъстоятелност/ не дължи на „С. “ ЕООД обезщетение за ползването на частта от 9343 кв.м., част от производствен терен целият с площ от 35 000 кв.м.с кад.№****** в м.“Р.Д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор *****.**.*** по КК на гр.С., заета от готова струпана и разпиляна продукция, за периода от 1.04.2019г.30.09.2019г. за разликата над сумата от 8866.67 лева до предявеният размер от 16339.02 лева, в частта с която е отхвърлен предявеният от Л.А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес **** /в качеството и на кредитор/ против „Б. М. С. “ АД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ****, 1
ЕИК ********* и „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, установителен иск, че „Б.М.С.“ АД /в несъстоятелност/ не дължи на „С. “ ЕООД обезщетение за ползването на частта от 9343 кв.м., част от производствен терен целият с площ от 35 000 кв.м.с кад.№****** в м.“Р.Д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор *****.**.*** по КК на гр.С., заета от готова струпана и разпиляна продукция за периода от 1.10.2019г.- 31.12.2019г. за разликата над сумата от 4433.34 лева до предявеният размер от 8169.51 лева и в частта, с която е осъдена Л. А. К. ЕГН **********, със съдебен адрес: **** да заплати държавна такса сметка на П. окръжен съд и разноски, сторени от „С.“ ЕООД - съобразно отхвърлената част от исковете.
Жалбоподателят Л. А. К., със съдебен адрес **** моли съда да отмени обжалваното решение и уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск. Твърди, че решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила с оглед недопускане на представени писмени доказателства, както и на други доказателствени искания – за задължаване на синдика на представи извлечение от счетоводни сметки и други документи относно количеството готова продукция и за оглед на имота. Счита, че съдът не е извършил анализ на всички доказателства по делото и е стигнал до неправилен извод относно възможността да бъде ползвана площта с разпиляна и свлечена готова продукция. В тази връзка твърди, че не са взети предвид показанията на свидетеля И., дадени по друго дело – т.д. №99/2021г. и обясненията на вещото лице Х.К. при приемане на заключението и по друго дело – т.д. №100/2021г. по описа на ОС – П.. Изразени са и съображения за необоснованост на решението и за противоречието му с материалния закон.
Счита за недоказано по делото обстоятелството, че именно „Б.М.С.“ АД /н./ е разположило разпиляната продукция на площ 4614 кв.м. в имота на „С.“ ЕООД и е отговорно за поддържането на това състояние. Счита, че дружеството – собственик на имота би могло да претендира обезщетение само за частта, заета от готова складирана продукция, но не и за тази, която е разпиляна, тъй като не е доказал, че не може да ползва тази част. Посочва също, че приетата от съда наемна цена е изключително завишена и се явява нереална за имот в гр. С..
Въззиваемото дружество „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и 2 адрес на управление **** – чрез своя пълномощник адв. С. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за доказани както собствеността на имота, така и разположената в нея готова продукция на несъстоятелния длъжник, което го лишава от възможността да ползва необезпокоявано имота си. Счита за недопустима позоваване на свидетелски показания или заключение на експертиза, приети в друго производство по друго дело. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Въззиваемото дружество „Б.М . С.“ АД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ****, ЕИК ********* не взима становище по въззивната жалба.
Синдикът на „Б.М . С. “ АД /в несъстоятелност/, И. К. с адрес: **** с писмено становище от 10.02.2023г. е заявил, че счита въззивната жалба за неоснователна.
Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, както и събраните по делото доказателства и намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и се явява процесуално допустима.
Иск с правно основание чл. 694 от ТЗ. Предявен от Л. А. К. против „Б.
М. – С.“ АД – в несъстоятелност и „С.“ ЕООД.
Претендира се установяване несъществуването в пълен размер на предявените вземания на кредитора „С.” ЕООД за обезщетения за лишаване от ползване н а част от недвижим имот с площ 35 000 кв. метра, представляващ ПИ №******, находящ се в местността „Р.Д.'’ по КВС на гр.С. за периода от месец април до месец септември 2019г. както и за периода от месец октомври до месец декември 2019г., които са приети от синдика и са включени в Допълнителен списък на предявените и приети вземания на кредиторите на „Б. М.- С."АД/н./ по чл.688.ал.3 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 26.03.2020г., одобрен от съда с Определение №260210/30.03.2021 г. по т.д. №66/2010г., постановено по реда на чл.694,ал.3 от ТЗ, а именно: 1. за периода април-септември 2019г. да се приеме, че не съществува вземане в размер на 16339.02 лева, което е включено в списъка на приетите вземания и е част от прието вземане в размер 24000лв. и 2. за периода октомвридекември 2019г. да се приеме, че не съществува вземане в размер на 8169.51 3 лева, което е включено в списъка на приетите вземания и е част от прието вземане за сумата от 12 000 лева.
Ищцата – също кредитор на несъстоятелния длъжник – счита, че вземанията на „С.“ ЕООД за обезщетения за лишаване от ползване за процесните периоди са претендирани както за по-голям размер площ от действително заетата – за 9740 км.м., вместо за 4729 кв.м., както и на база повисок среден пазарен наем от действителния за този вид имоти в конкретния район. Твърди, че количеството готова продукция на „Б. М. – С.“ АД /н./ е описано в оценителски доклад, представен по делото за несъстоятелност и то е по-малко от това, което се твърди да заема част от имота на „С.“ ЕООД и тъй като длъжникът е с прекратена дейност и няма производство, това количество не би могло да нарасне и да заеме по-голяма плащ. Счита, че не е изяснен и въпроса чия е продукцията, струпана на две големи купчини в имота на „С.“ ЕООД и дали тя е само на длъжника.
Ответникът „Б. М. – С.“ АД /н./ не взема становище по иска.
Ответникът „С.“ ЕООД - гр.Б. ул.“П.Е.“ **** изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че площта, заета от продукция на несъстоятелния длъжник, е 9740кв.м. и тя е както под формата на пирамидални купчини, така и свлечена и разлята. Твърди, че е придобил имата с влязло в сила Постановление за възлагане през 2017г. Посочва, че в изночната част на този имот и през периода април – декември 2019г. е складирана готова продукция на „Б. М. - С.“ АД /н./ Тъй като несъстоятелният длъжник няма основание да ползва част от имота – 9740 кв.м. и да държи в него своя готова продукция, то счета, че „Б.М.С.“АД, се е обогатил със сумата за наема, който би бил получен за периода и който не е платен и със същата сума дружеството „С.“ ЕООД е обедняло, тъй като не я получило.
Синдикът на „Б. М. – С.“ АД /н./ И. К. е изразил становище за неоснователност на иска.
С допълнителна искова молба ищцата поддържа наведените доводи в първоначалната такава, а с допълнително становище синдикът К. излага допълнителни съображения относно приемане на вземането на обезщетение на „С.“ ЕООД – с оглед на влязло в сила решение между същите страни на същото основание, но за друг период и с оглед непроменената фактическа обстановка, дължаща се на осъществената продажба на имота преди да бъдат 4 продадени количествата готова продукция, находящи се в него. С допълнителен отговор „С.“ ЕООД поддържа съображенията си, изложени в първоначалния такъв.
При извършена служебно от съда справка в търговския регистър се установява, че с решение № 35/21.03.2011 г. по т.д. № 66/2010 г. на ОС-П. е открито производство по несъстоятелност на „Б. М. – С.“ АД, а с решение № 157/25.11.2015 г. дружеството е обявено в несъстоятелност. Ищцата Л. К. е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на посоченото дружество. Това се установява от представения с исковата молба списък на кредиторите на „Б. М. – С.“ АД, съставен от синдика и приложен по т.д. №66/2010г. по описа на ОС – П.. Вземането на „С.“ ЕООД – предмет на настоящия иск - е предявено в производството по несъстоятелност и е включено в съставения от синдика допълнителен списък от 20.03.2020г. на основание чл.688 ал.3 от ТЗ. Касае се за вземания, предявени с молба вх.
№9771/31.10.2019г. и с молба вх. №594/20.01.2020г. Те и двете са включени в съставения списък от 20.03.2020г. Допълнителният списък на предявените и приети вземания на кредиторите на „Б. М.- С.“АД /н./ по чл.688.ал.3 от ТЗ е обявен в Търговския регистър на 26.03.2020г. На 30.03.2020г. от кредитора Л.
К. е постъпило възражение против приетите вземания на „С.“ ЕООД.
Съставеният от синдика на 20.03.2020г. списък на приетите предявени вземания е одобрен с Определение №260210/30.03.2021 г. по т.д. №66/2010г., постановено по реда на чл.694,ал.3 от ТЗ, като в това производство е било разгледано и оставено без уважение възражението на кредитора Л. К. против списъка относно приемането на вземанията на ответника „С.“ ЕООД – за 24 000 лева за периода април – септември 2019г. и за 12 000 лева – за периода октомври – декември 2019г., представляващи обезщетения за лишаване от ползване на 9740 кв.м. от собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот, поради разполагане на терена на готова продукция на „Б. М. – С.“ АД. Определението е обявено в търговския регистър по партидата на несъстоятелния длъжник на 31.03.2021г. Искът по чл.694 от ТЗ е предявен чрез искова молба на 13.04.2021г. В този смисъл той е предявен в предвидения в чл.694 ал.1 от ТЗ срок, от надлежна страна – кредитор в производството по несъстоятелност, който е направил възражение по чл.690 ал.1 от ТЗ и се явява допустим.
Първоинстанционният съд е уважил частично претенцията, намирайки, че обезщетение е дължимо, но не в размера, който е предявен и приет.
5
Видно от представеното Постановление от 13.07.2016г. за възлагане на основание чл.717з от ТЗ на недвижим имот, представляващ обособена част от предприятието на „Б. М. – С.“ АД, а именно: производствен терен с площ от 35 000 кв.м. №****** в м.“Р.Д.“ по КВС на гр.С., както и 8 броя сгради находящи се в поземления имот , строителни съоръжения и площадка промишлено товаро-разтоварна. Постановлението е влязло в сила на 19.12.2016г. Видно от представения Протокол за въвод във владение „С.“ ЕООД е въведен във владение на имота на 05.01.2017г.
Видно от представената Покана от 23.05.2017г. /стр.191-192 от делото на ОС/ купувачът и нов собственик „С.“ ЕООД е поканил синдика на дружеството „Б. М. – С.“ АД да бъде освободен имота от складираната в него готова продукция. Даден е срок повече от четири месеца - до 30.09.2017г. за извършване на това освобождаване. Дружеството и синдика са уведомени, че ако това не бъде сторено, ще бъде претендирано обезщетение за лишаването от ползване на заетата от продукцията част от имота.
Видно от изложеното в искова молба, постъпила в окръжния съд на 19.07.2021 г., ищцата не оспорва собствеността на недвижимия имот, както и обстоятелството, че в него е налична готова продукция, заемаща две купчини.
Разпечатката съдържа 36 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/529a0fb8-5f65-4342-ad4f-8901de740f9c