Решение № 238 от 07.10.2025, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 262/2025
- Вид
- Решение № 238
- Подписан
- 07.10.2025
- В сила
- 02.02.2026
- Състав
- Пламен Добринов Кючуков
Други актове по делото
- Протокол № 707 от 25.04.2025 · Пламен Добринов Кючуков
- Протокол № 1014 от 13.06.2025 · Пламен Добринов Кючуков
- Протокол № 1267 от 18.07.2025 · Пламен Добринов Кючуков
- Протокол № 1665 от 03.10.2025 · Пламен Добринов Кючуков
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 238 гр. С., 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20252230200262 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по жалба на А. А. И., ЕГН:
**********, подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Ч. –АК Б. против електронен фиш за налагане на наказание глоба, серия К №10109490 на ОД на МВР-С., с което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1,т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лв.
С жалбата се иска съда да отмени електронния фиш, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушени на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
Оспорва посочената скорост от 97 км/час, като твърди, че заснетото МПС не може да развие посочената във фиша скорост поради което административното нарушение е несъставомерно от обективна страна.
Липсвали данни в ЕФ процесното МПС да се е движило със скорост от 97 км/час на моста над река Т.. Излага се, че се доказало от разпита на свидетелите, че жалбоподателя е потеглил след положение в покой на ляво по път II-53 към моста на река Т., посока С. поради което скоростта на движение на жалбоподателя не е превишавала 30 км/час. В атакуваният акт не било посочено точното място на нарушението доколкото от снимковия материал било видно, че автомобилът е заснет пред моста, а не на моста над река Т., което било противоречие между фактическото описание в ЕФ и действителното такова. Отделно излага, че не са събрани убедителни доказателства относно квалифициращия признак „повторност“, което внасяло съмнения относно правната квалификация на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен представител-адвокат.
Административно наказващия орган - ОД на МВР-С., не изпраща 1 представител в съдебното заседание. С представените по делото писмено становище от юрисконсулт К. се оспорва жалбата и се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, при евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С.ският Районен Съд, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 03.12.2024г. в 11. 17 часа в с.К., обл.С., път II-53, на моста над река Т. при общо ограничение до 50 км/час за населено място в посока към гр.С. техническо сродство- мобилна система за видеоконтрол на скоростта АТСС „CELERITAS MVD 2020“ № 000355С2 засякла и заснела движещ се със скорост 97 км/ч товарен автомобил „......“ рег. № .......... Въпросното нарушение било записано на файл, който по късно бил прегледан от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-С., които установили, че заснетия автомобил е собственост на А. А. И. от гр. С. и нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №8418642 вл. в сила на 23.12.2023г.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол на скоростта АТСС „CELERITAS MVD 2020“ № 000355С2, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол от проверка и Заповед №А-616/11.09.2018г. на председател ДАМТН.
За използването на техническото е съставен протокол с рег. №804р9150/04.12.2024г., в който е отразено, че заснемането е извършено в с.К., път II-53, на моста над река Т..
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по делото веществени доказателствени средства- снимка на товарен автомобил „......“ рег. № ......... и писмените доказателства-справки АИС АНД и справка за нарушител-водач, протокол за използване на автоматизирано техническо средство, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Заповед №А-616/11.09.2018г. на председател ДАМТН.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, 2 регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че в ЕФ е посочено мястото на извършване на нарушението, чрез описание на съответното населено място, посока на движение на автомобила, попадащ в пределите на населено място – с.К., обл.С., което достатъчно нарушителят да разбере в какво точно е обвинен.
Неоснователно е и възражението, че не са събрани убедителни доказателства относно квалифициращия признак „повторност“. Видно от представените от АНО писмени доказателства-справка АИС АНД на нарушителя е съставен и връчен ЕФ серия К №8418642/2023г. влязъл в сила на 23.12.2023г.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал и видеозапис, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно наказателния процес. На кадрите от снимковия материал(л.16) се наблюдава ясно автомобила на нарушителя, визиран в ЕФ, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на техническото средство, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.
В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване по Закона за измерванията, удостоверено с представения по преписката Протокол от проверка на мобилна система за измерване на скорост. Системата е работила на автоматичен режим, което е в съответствие с изискването на чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител със съответната компетентност, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Разпитаните в съдебно заседание свидетели в режим на довеждане от жалбоподателя не 3 успяха да оборят доказателствената сила на издадения ЕФ, тъй като на първо място показанията са дадени от близки на жалбоподателя и второ между тях съдът откри съществено противоречие, поради което не ги кредитира.
Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.
188, ал. 1 от ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. ЕФ му е бил връчен по предвидения от закона ред и той имал възможността да се възползва от правото си по чл. 188, ал. 5 от ЗДвП да декларира, че МПС се управлява от друго лице, но не го е сторил.
При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от 3км/час от действително измерената скорост в полза на нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от техническите характеристики на мобилната система и изрично е отразено в протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично е посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/3км/час за скорости под 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от наказващия орган и след приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема скорост е приета стойност от 97 км/час, както е отразено в ЕФ. И при това положение, превишението на допустимата скорост от 50 км/час е с повече от 40 км/час, поради което правилно е наказващия орган е приложил разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, поставяща и допълнителен съставомерен елемент, а именно повторност на деянието, като е посочен е предходния ЕФ.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП в този случай предвижда наказание глоба в двоен размер от предвидения размер от 600 лв. В случая наложеното наказание е в размер на предвиденото в чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП и няма възможност за неговото изменяване, поради което се явява справедливо и съответно.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН вр. чл.
143, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190 лева. Във въззивното производство не е участвал представител на административно-наказващия орган, а е представил становище, поради което следва да се присъди възнаграждение от 130 лева.
Не на последно място съдът намира, че видно от представената справка за нарушител-водач жалбоподателя е системен нарушител, като една голяма част от извършените от него нарушения е именно на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5от ЗАНН, съдът 4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К №10109490 на ОД на МВР-С., с което на А. А. И., ЕГН: ********** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лв.
ОСЪЖДА А. А. И., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-С. сумата от 130 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – С. в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5