Определение № 6034 от 12.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2784/2017
- Вид
- Определение № 6034
- Подписан
- 12.11.2019
- Състав
- МИРОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЦАРСКА-ПАНТЕВА
Други актове по делото
- Решение № 1220 от 04.07.2019 · МИРОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЦАРСКА-ПАНТЕВА
- Решение № 966 от 09.07.2020 · МИРОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЦАРСКА-ПАНТЕВА
- Решение № 261018 от 23.06.2021 · МИРОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЦАРСКА-ПАНТЕВА
- Определение № 261369 от 16.05.2022 · МИРОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЦАРСКА-ПАНТЕВА
- Решение № 260426 от 22.06.2022 · МИРОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЦАРСКА-ПАНТЕВА
- Решение № 260188 от 15.05.2023 · ЕЛЕНА СВЕТЛИНОВА ШИПКОВЕНСКА
- Определение № 261520 от 10.08.2023 · ЕЛЕНА СВЕТЛИНОВА ШИПКОВЕНСКА
- Решение № 260371 от 17.10.2023 · ЕЛЕНА СВЕТЛИНОВА ШИПКОВЕНСКА
- Разпореждане № 263914 от 16.11.2023 · ЕЛЕНА СВЕТЛИНОВА ШИПКОВЕНСКА
- Определение № 262310 от 21.12.2023 · ЕЛЕНА СВЕТЛИНОВА ШИПКОВЕНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 121, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 168 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 171 ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 171 ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 172, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 221 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 225 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 152 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 209 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61р ал.5 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 342, ал.2 · Търговски закон
- чл. 345, ал.1 · Търговски закон
- чл.621а · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 628а · Търговски закон
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 688 · Търговски закон
- чл. 690 и сл. · Търговски закон
- чл. 692 · Търговски закон
- чл. 692 ал. 2 · Търговски закон
- чл. 722, ал.1, т.1 · Търговски закон
- чл. 722, ал.1 т.6 и т.9 · Търговски закон
- чл. 722, ал.1 т.6 и т.9 · Търговски закон
- чл. 725, ал. 1 · Търговски закон
О П Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 12.11.2019г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря СНЕЖАНА
АПОСТОЛОВА като разгледа т.д.№ 2784 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.
Подадени са възражения срещу обявените от синдика списъци на предявени и приети вземания на длъжника „Т.***“ ЕООД / в несъстоятелност/.
1/
По възражение с вх.№114680, подадено от длъжника „Т.***“ ЕООД срещу приетите предявени вземания на НАП в общ размер на 1 235 285,63 лв., от които 779 937,96 лв. – главници и 455 338,79 лв. – лихви. Длъжникът твърди, че тези вземания не съществуват, неправилно и без основание са приети от синдика. Длъжникът твърди, че тези вземания са погасени по давност, същата не е спирала или прекъсвала, поради което претендира изключването им, позовавайки се на разпоредбите на чл. 171 ал.1 и ал.2 от ДОПК. Подробни съображения излага и в писмено становище.
Кредиторът с оспорено вземане – НАП оспорва възражението чрез процесуалния си представител експ. К., като счита същото за неоснователно. Счита, че с представените от него доказателства се установявало, че давността е прекъсната.
Синдикът
В. е депозирала писмено общо становище по трите възражения от 10.10.2019г., като сочи, че възражението е неоснователно. Поддържа, че давността не се прилага служебно, както и че няма доказателства за погасяване на задълженията.
Съдът, като взе предвид направените възражения, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:
С решение на
СГС, VІ-18 състав по т.д.№1254/2018г. от 04.07.2019г., вписано в ТР на същата дата, е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Т.***“ ЕООД, назначен е синдик. По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 13.09.2019г., е обявен изготвен от синдика на списък на приетите вземания, сред които са и предявените от НАП, като същите са разделени на такива до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и след тази дата.
С молба, изпратена по пощата с клеймо от 29.07.2019г., а в съда с вх.№99407/05.08.2019г., НАП е предявил описаните вземания. Същите са публични вземания за данъци в общ размер на 1 014 407,04 лв., които са по описаните четири ревизионни акта и справки-декларации от 10.03.2016г. и декларации обр.
6 за периода от януари 2013г. до ноември 2018г., както и декларации по чл. 61р ал.5 от ЗМДТ. Предявени са и публични вземания за осигурителни вноски в размер общо на 220 769,71 лв., по двата описани ревизионни акта, както и декларации обр.6 за периода от януари 2010г. до ноември 2018г. Предявено е и публично вземане за имуществена санкция от 100 лв. по наказателно постановление № 110/23.02.2015г. на Община Пловдив. Претендирани са и 8,88 лв. – разходи по образуваното ИД №22150024197/2015г. Към молбата за предявяване е представена справка за вземанията, както и ревизионните актове. С ревизионен акт № **********/11.12.2008г. са установени въз основа на описания ревизионен доклад и при извършената ревизия по ЗДДС, ЗКПО, следните задължения: за ДДС в размер на 86 954,62 лв. и лихва в размер на 22 3393,08 лв., по ДОО, ЗО и др. и лихви, като общият размер на задълженията възлиза на 149 990,86 лв., за които е посочено, че подлежат на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на акта. Същият е връчен на 19.12.2008г. С ревизионен акт № 1001830/25.08.2010г. са установени задължения за довнасяне на ДДС в размер на 113 783,47 лв. и лихва 25 754,82 лв. или общо 139 538,29 лв., като също е посочено, че доброволното плащане е в 14-дневен срок, а актът е връчен на 25.08.2010г. С ревизионен акт № **********/31.05.2012г. са установени за довнасяне данъчни задължения в общ размер на 54 406,91 лв., които са по ЗДДС, ЗДДФЛ, ДОО, НЗОК, ДЗПО, като отново е посочен 14-дневен срок за доброволно внасяне от връчване на акта, като същият е връчен на 14.09.2012г. С ревизионен акт № Р-2206-1404560-091-001/24.07.2015г. са установени задължения по ЗДДС и лихви в общ размер на 9 434,29 лв., вносими в 14-дневен срок от връчването му, което не е отразено в разписката на стр.063, т.е. няма данни за точната дата на връчването му, но не би могла да е по-ранна от датата на издаването му – 24.07.2015г. Представени са декларациите и наказателното постановление от 23.02.2015г., което е отразено, че връчено на 20.03.2015г.
От представеното съобщение с изх.№024197/2015г.от 29.06.2015г. е видно, че до длъжника е изпратено такова на основание чл. 221 от ДОПК, с което го канят да изпълни доброволно описаните задължения, които са в общ размер на 284 903,11 лв., подробно описани по пера на стр.1-9, като е видно, че за тях е образувано в ТД София под №24197/2015г. изпълнително дело на публичен изпълнител. Представени са разпореждания за присъединяване във връзка с процесното изпълнително дело за описаните вземания, като по първото разпореждане от 12.04.2016г. са присъединени вземанията описани в табличен вид от стр. 1 до стр. 14 с общ размер на главница 286 944,30 лв., лихва 483 677,67 и нелихвоносно 100 лв. С разпореждането от 05.10.2016г. са присъединени за събиране по изпълнителното дело, описаните суми,ткато от НАП са представени също разпореждане от 21.10.2016г., 27.10.2017г., г. 14.12.2017г., 22.06.2018г., 27.03.2019г., 18.07.2019г. и 19.07.2019г.
От самия кредитор с оспорени вземания са представени разпореждания за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК като първото е от 12.01.2018г. и е за задължения по ДДС по декларации от 16.07.2007г. като общият размер е 179 278,83 лв. – лихви. С разпореждане за частично прекратяване е прекратено производството по описаните титули общо за 4 468,10 лв. – главница и 6 657,28 лв. – лихви, с разпореждане от 18.07.2019г. за 288,01 лв. главница и същата лихва или общо за
496,82 лв., като по последното причината е сторниране на задълженията по описания протокол, а за първите – прилагане на абсолютната давност.
Съгласно последното разпореждане за присъединяване от 19.07.2019г., след отчитане на частичните прекратявания, е посочено, че общият размер на публичните задължения, предмет на процесното изпълнителното дело е
779 837,96 лв. –главница, 454 472,29 лв. – лихви, 100 лв. – нелихвоносно вземане и 8,88 лв. – разноски.
От справка по деловодната система, съдът установи, че с молба с вх.№ 173433 НАП в изпълнение на изискваните от съда по реда на чл.621а от ТЗ съгласно определение документи, е представил на страница 866 и следващите от том втори на делото удостоверение за наличието на задължения към НАП на ответника, видно от което има такива по ревизионни актове от 2015г. и декларации, като същите са в общ размер на сумата от 676 804,17 лв. към дата 18.07.2018г. В том І на стр.305 и следващите са представени издадените Постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки срещу ответника по чл. 121, ал.1 от ДОПК от 11.12.2008г. за вземане в размер на 285 382,78лв., представляващ дължим ДДС по декларации за март и октомври 2008г., от 06.10.2010г. за вземане в размер на 121271,90 лв., установено такова по ДОО, ЗО, ГВРС и УПФ по ревизионен акт № 1001830/25.08.2010г.; от 12.04.2016г. за вземане по посоченото изпълнително дело, от 15.11.2017г. за публично вземане в предполагаем размер 654 639,00 лв. във връзка с описаната заповед за ревизия, като е приложена и справка за данъчните задължения към 14.12.2017г., които са общо в размер на 813 286,99лв. Допълнително процесуалния представител на кредитора НАП е представил постановления за налагане на ПОМ съответно от 09.01.2008г. – чрез запор на сметки за описаните вземания в общ размер на 593 338,37 лв. по справка –декларация от 16.07.2007г., както и последващи такива съответно от 13.03.2008г. за същата главница, но вече с по-висока лихва в друга банка.
При така установената фактическа обстановка, която е еднаква и за второто възражение от НАП, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, в случай, че публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, като вземането не може да бъде оспорено по реда на
Част IV от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания.
Според чл. 164, ал. 5 ДОПК, ако публичното вземане е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ, като ако при сметката за окончателно разпределение актът не е влязъл в сила, условието се счита за несбъднато и вземането се изключва от разпределението. Забраната по чл. 164, ал.
4 ДОПК за оспорване по реда на чл. 690 и сл. ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната сила на акта и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността.
Доколкото актът за установяване на публично вземане не обхваща фактите, настъпили след постановяването му, забраната чл.
164, ал. 4 ДОПК не обхваща оспорване на публичното вземане, установено с акта, основаващо се на нововъзникнали факти, които не са преклудирани от задължителната сила на влезлия в сила акт за установяване на публично вземане, каквото например е твърдението за настъпило след влизане в сила на акта погасяване на публичното вземане чрез някои от способите, очертани в чл. 168 ДОПК - чрез плащане, прихващане, опрощаване и т. н. Съгласно даденото в чл. 162, ал. 2 ДОПК легално определение, понятието публично вземане включва и лихвите върху главниците, публични вземания. Във възражението на длъжника се твърди погасяване по давност на процесните вземания, което се явява твърдение за новонастъпил факт.
Съгласно разпоредбата на чл. 171 ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Разпоредбата на чл. 173, ал. 2 ДОПК предвижда, че вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК, а именно с изтичането на 10-години, считано от 1 -ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, т.нар. абсолютна давност. В случая от данните по делото се установи, че от публичния изпълнител в ТД на НАП – София с представените разпореждания за частично прекратяване е приложена абсолютната погасителна давност за част от вземанията, но въпреки това, размерът на останалите съответства на предявения от НАП. Погасените поради изтичане на абсолютната давност вземания няма данни да са предявени, предявени са останалите изискуеми след това. Неоснователни са доводите на възразилия длъжник, че е налице погасяване по давност и на останалите вземания, тъй като от представените и приети доказателства се установи, че давността е прекъсвана. Това е така, тъй като е безспорно, че за вземанията са предприети изпълнителни действия, а именно по представените разпореждания са били включвани в образуваното изпълнително дело, а по същото са налагани ПОМ с представените постановления. Съгласно чл.172 ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като по силата на ал.3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ДОПК давността спира в посочените хипотези: по т. 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година, и по т.5 с налагането на обезпечителни мерки, а в случая е видно, че част от вземанията са установени с ревизионни актове, следователно за тези вземания първо е настъпило спиране на давността по време на ревизията, а в последствие същата е прекъсната с издаване на актовете и от тяхното издаване е започнала да тече нова давност. При съобразяване на процеса по установяване и определяне на публичните задължения, предвиден в закона, се налага извода, че под термина
Разпечатката съдържа 36 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/515f64ea-0d61-4817-8327-544b73f428ff