Определение № 261520 от 10.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 10.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-18 състав, в открито заседание на първи август две хиляди двадесет и трета година в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА при участието на секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2784 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

На 15.06.2023 г. е обявен в Търговския регистър по партидата на „Т.***” ООД, ЕИК*******, изготвен от синдика Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ.

В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило възражение с вх. № 279220/22.06.2023 г. с пощенско клеймо от 21.06.2023 г., подадено от длъжника „Т.***“ ООД.

Длъжникът „Т.***“ ООД оспорва вземанията на кредитора „Х.Б.“ ЕООД /с предишно наименование „Х.А.Р.Б.“

ЕООД/. Поддържа, че в изготвения от синдика списък е включено вземане в размер на 1 620 000 евро, по силата на влязло в сила Решение № 260024 от 16.02.2022 г., постановено по гр. дело № 2870/2020 г. по описа на ПОС, XXII състав, потвърдено с Решение № 138 от 01.08.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 272/2022 г. по описа на ПАС. Така описаното в списъка вземане според длъжника не е било предявено, тъй като с молба от 01.12.2022 г. кредиторът „Х.Б.“ ЕООД е предявил вземане в размер на 1 620 000 евро, представляващо платена цена по договор за покупко- продажба, който с влязло в сила решение е признат за нищожен, дължима на основание чл. 34 ЗЗД. Т.е. предявеното от кредитора вземане и вземането, вписано в списъка с приети вземания били с различни правни основания - „приетото“ от синдика вземане било с основание цитираните съдебни актове, а „предявеното“ от кредитора вземане - с основание разпоредбата на чл. 34 ЗЗД.

На следващо място длъжникът заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането, като счита, че е приложима петгодишната давност за вземане на основание чл. 34 ЗЗД, който срок е започнал да тече, считано от 12.06.2006 г.

– датата на сключване на договора за покупко-продажба, и съответно е изтекъл на 12.06.2012 г. Ето защо към датата на предявяването на вземането - 01.12.2022 г. същото е погасено по давност и неправилно е включено в списъка с приети вземания. Отделно от изложеното длъжникът поддържа, че процесното вземане е възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника и доколкото не е било предявено в рамките на сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ е преклюдирана възможността същото вземане да бъде реализирано в универсалното принудително изпълнение на длъжника. В тази връзка сочи, че нищожността на процесния договор за покупко- продажба е била прогласена от съда с влязло в сила съдебно решение, постановено по търговско дело № 660/2017 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, което решение не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 264, постановено на 21.05.2019 г. по т. дело № 1840/2018 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, дори да се приеме че изискуемостта на вземането с правно основание чл. 34 ЗЗД възниква от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е констатирана нищожността на съответния договор, то към датата на постановяване на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника – 04.07.2019 г. предявеното вземане вече е било възникнало.

Кредиторът с оспорено вземане-

„Х.Б.“ ЕООД оспорва възражението като неоснователно чрез процесуалния си представител – адв. М. и моли същото да бъде оставено без уважение.

Синдикът К.Б. е депозирал становище за основателност на възражението, което поддържа в хода на настоящото производство. Изложени са съображения, че вземането, включено в допълнителния списък на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ е вземане, което вече е било включено в одобрения с определение на съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на основание Договор за финансов лизинг от 21.05.2007 г. и представлява част от т. нар. лизингово финансиране /кредитиране/, поради което се претендира от кредитора същото вземане, но на различно правно основание. Сочи се също така, че решението, с което е прогласена нищожността на договора за покупко-продажбата е в сила от 21.05.2019 г., поради което приетото в списъка вземане е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника и не са налице предпоставките на чл. 688, ал. 3 ТЗ за неговото приемане.

Съдът, като взе предвид изготвения от синдика списък, направеното възражение, доводите на страните, становището на синдика и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Възражението е допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен интерес.

Видно от справка в Търговския регистър, с решение №

1220/04.07.2019 г. по търговско дело № 2784/2017 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-18 състав, е обявена неплатежоспособността на длъжника „Т.***” ООД, определена е началната й дата и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Решението е вписано в Търговския регистър на 04.07.2019 г.

Кредиторът „Х.Б.” ЕООД е предявил с молба вх. № 313889/01.12.2022 г. вземане срещу длъжника „Т.***” ЕООД в размер на 1 620 000 евро, представляваща платена продажна цена по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 46, том IV, рег. № 6292, дело № 569 от 2007 г., който с влязло в сила решение е бил признат за нищожен, дължима на основание чл. 34 ЗЗД.

В списъка на приетите вземания на кредиторите на „Т.***” ООД, предявени на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ, под № 1, е включено предявеното от кредитора „Х.Б.” ЕООД вземане в размер на 1 620 000 евро, по силата на влязло в сила решение № 260024 от 16.02.2022 г., постановено по гр. дело №2870/2020 г., по описа на ПОС, ХХIIсъстав, потвърдено с Решение №138 от 01.08.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 272/2022 г. по описа на ПАС, с което е прогласена нищожността на договор за продажба от 12.06.2007 г., сключен между „Т.***“ ЕООД и „Х.А.-А.-Л.ЕООД /сегашно наименование „Х.Б.“ ЕООД/, с Нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 46, том IV, рег.

№ 6292, дело № 569 от 2007 г., на Нотариус С.И.Р.-З..

Представен е от кредитора нотариален акт № 46, том IV, рег. № 6292, дело № 569 от 12.06.2007 г. на нотариус С.Р. – З., с район на действие РС – гр. Пловдив, по силата на който „Т.***” ЕООД продава на “Х.а.-а.-л.” ЕООД недвижим имот, а именно: УПИ XIV-1045, кв. 395 по плана на гр. Пловдив, Старинна градска част, находящ се в гр. Пловдив, ул. „*******, с площ от 940 кв.м., ведно с изградената в имота жилищна сграда, представляваща „Резиденция Стария град” за сумата от 1 620 000 евро без ДДС, като не е спорно че продажна цена е била заплатена в деня на продажбата.

С Решение № 65/21.02.2018 г. по т.д. № 660/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, след частична отмяна на Решение № 468/21.11.2016 г., поправено с Решение № 469/04.10.2017 г. по т.д. № 662/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е признато за установено по отношение на дружеството „Х.А.Р.Б.“ ООД /с предишно наименование „Х.А.А.Л.“ ООД/, че сключената с дружеството „Т.***“ ЕООД сделка по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46, том IV, рег.

№ 6292, дело № 569/2007 г. по описа на нотариус С.И.Р.– З., с рег. № 179 по регистъра на НК, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 152 ЗЗД – като част от съглашение, с което предварително е бил уговорен начин, различен от този, който е предвиден в закона – за удовлетворяване на дружеството лизингодател по сключения договор за финансов лизинг № *********, с впоследствие с променен № ********* по отношение на три самостоятелни обекта в сградата, находящи се в гр. Пловдив, ул. „*******– с идентификатор ***, с идентификатор *** и с идентификатор ***. Решението в посочената част е влязло в законна сила на 21.05.2019 г.

Съгласно представено от кредитора „Х.Б.” ЕООД съдебно решение № 260024/16.02.2022 г. по гр. дело №2870/2020 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, влязло в законна сила на 16.11.2022 г. е уважен предявен от „Т.***“ ООД / в несъстоятелност/ срещу „О.С.“ ООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на „Т.***“ ООД /н/, че „О.С.“ ООД не е собственик на ПИ *** по КККР на гр. Пловдив с административен адрес гр. Пловдив, ул. „**********, с площ от 954 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор *** със застроена площ 344 кв.м. Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на ответника „Х.А.Р.Б.“ ЕООД, с променено в хода на процеса наименование „Х.Б.“ ЕООД и с конституиран за самостоятелно участие като страна в процеса синдик на ищеца А.Л.В..

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност е подчинено на императивните правила, предвидени в глава 43, част IV „Несъстоятелност“ на Търговския закон. За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност /това е датата на решението за откриване на това производство – чл. 634а