Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1074 от 23.05.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 78/2024
Вид
Протокол № 1074
Подписан
23.05.2024
В сила
23.05.2024
Състав
Цветанка Вълчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 330, ал. 1, б. "д" · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.75, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

ПРОТОКОЛ

№ 1074 гр. Пазарджик, 22.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20245220100078 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищците А. Ж. Ч., Г. Ж. Ч. и Б. А. Ч., редовно призовани на посочения съдебен адрес, чрез пълномощника си, не се явяват. За тях се явява адв. М., редовно упълномощена да ги представлява, с приложено по делото пълномощно.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Съдът докладва постъпилата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му юрк. Етов, с вх. № 9595/15.04.2024 г., с която моли, в случай че на първото открито съдебно заседание не се яви представител на дружеството, делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като заявява, че поддържа изцяло депозирания отговор на исковата молба. Към молбата е приложено пълномощното на юрисконсулта.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй като ответното дружество е редовно призовано. Затова и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическата страна.

1

АДВ. М.: Поддържам подадената искова молба, с която искаме да се признае за установено, както съм изложил в допълнителната молба, че ищците А. Ж. Ч., Г. Ж. Ч. и Б. А. Ч. не дължат на ответника описаните в допълнителната молбата парични суми всичките по изпълнителен лист от 23.04.2012 на РС – Пазарджик по ч.гр.д. № 1131/2012 г., които са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 202/2023 г .при ЧСИ В. Б., поради погасяването им, поради изтекла погасителна давност.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.

В подадената искова молба се твърди, че с ъгласно Изпълнителен лист от 23.04.2012 г. на Районен съд - гр. Пазарджик по ч. гр. д. № 1131/2012 г. Б.

А. Ч., с ЕГН: **********, Г. Ж. Ч., с ЕГН: ********** и А. Ж. Ч., с ЕГН:

********** са осъдени солидарно да заплатят на „Прокредитбанк“ АД, с ЕИК: 130598160, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 26 сума в общ размер от 6905.47 лв., от които главница 5309.80 лв., наказателна лихва в размер на 892.30 лв. за периода от 14.06.2012 г. до 14.03.2012 г., просрочена лихва в размер на 703.37 лв. за периода от 06.12.2010 г. до 13.11.2011 г., както и разноски по делото в размер на 138.11 лв., всичко по Изпълнителния лист в общ размер от 7043.58 лева. Вземането на „Прокредитбанк“ АД произтича от договор прокредит спринт от 30.11.2009 г., анекс към него и договор за встъпване в дълг. Задължението е обявено за предсрочно изискуемо с уведомление на банката до длъжниците.

Сочи се, че срещу Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч. въз основа на Изпълнителен лист от 23.04.2012 г. на Районен съд - гр. Пазарджик е образувано изпълнително дело № 987 от 2014 г. при ЧСИ Д. С. с район на действие: Окръжен съд - гр. Пазарджик и рег. № 889 в качеството им на длъжници. По време на изпълнителното производство от 2012 г. до 2016 г. има извършени няколко изпълнителни действия срещу длъжниците по него.

На 18.08.2016 г. по изпълнителното дело има подадена молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: 131001375 за съобщаване за извършена цесия на вземането по изпълнителния лист по делото и с искане да се конституира като взискател по делото, която е входирана на 29.08.2016 г. На 30.08.2016 г. е изпратена нова уточняваща молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по 2 изпълнителното дело, в която не се съдържат искания за извършване на изпълнителни действия, входирана на 14.09.2016 г.

Твърди се, че по изпълнителното дело при ЧСИ Д. С. на 28.12.2018 г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Б. А. Ч. в „АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: 202544198. На 04.01.2019 г. запорното съобщение е получено в деловодството на „АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Към момента на изпращане, т. е. на нагален на запора върху трудовото възнаграждение на Б. А. Ч., трудовия му договор е бил прекратен вече. Б. А. Ч. е бил в трудови правоотношения с „АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от 04.09.2018 г. до 08.10.2018 г. По този начин изпратеното запорно съобщение и наложения запор не е породил своето правно действие поради своята невалидност. Като и съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС „когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.

8ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие". Поради което считат, че и да се приеме запора върху трудовото възнаграждение за валидно правно действие, той е наложен след изтичане на две години от последното поискване за извършване на изпълнително действие по делото - а именно от 30.08.2016 г. или 29.08.2016 г. Т.е. започналата да тече погасителна давност на задължението на длъжниците по изпълнителното дело не бива и не може да бъде прекъсвана от изпълнително действие по делото, по което е настъпила перемпция.

Сочи се, че като предвид настъпилата перемпция с Постановление от 21.02.2019 г. по изпълнително дело № 987 от 2014 г. на ЧСИ Д. С. изпълнителното производство със страни: взискател - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и длъжници - Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч. е перимирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По изпълнителното производство от 29.08.2016 г. и 14.09.2016 г. няма постъпила молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия, поради което перемцията на изпълнителното дело е настъпила най-късно на 15.09.2018 г. По този начин ЧСИ Д. С. е взела предвид, че по изпълнителното производство взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от 2 (две) г. и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е поставила: прекратяване изпълнителното 3 производство по изпълнителното дело.

Твърди се, че по изпълнителното дело при ЧСИ Д. С. на 21.01.2019 г. има извършено плащане в размер на 100 лв. от страна на Г. Ж. Ч.. Преди това през м. ноември, септември, август и юни 2018 г. също има плащания в размер на 100 лв. отново от Г. Ж. Ч.. Частичното плащане на задължението по изпълнителното дело от страна на Г. Ж. Ч. няма от своя страна за последици признаване на цялото задължение. По този начин с плащането от нейна страна на тези парични суми, в частност на 21.01.2019 г. не се прекъсва погасителната давност относно задълженията по изпълнителното дело. В този смисъл е практиката на ВКС обективирана в Решение № 255 по т. д. № 145/ 2012 г. на I т. о. на ВКС, Решение № 215 по т. д. № 456/ 2012 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 161 по т. д. № 1934/ 2014 г. на I т. о. на ВКС, според която ..частичното плащане на едно задължение не съставлява признание за цялото задължение и няма за последица прекъсване на давността относно същото. “ Като Съгласно Решение № 26 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1853/2017 г., Iт. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова „частичното плащане на едно задължение не съставлява признание за цялото задължение, по смисъла и с последиците на чл. 116 б. "а" ЗЗД.“ От друга страна частичното плащане от страна на Г. Ж. Ч. е извършено и след изтичане на две години от последното поискване за извършване на изпълнително действие по делото. Т. е. в момента когато вече е би трябвало да е била приложена перемпция на изпълнителното дело.

Твърди се, че след прекратяване на изпълнително дело № 987 от 2014 г. при ЧСИ Д. С., „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД образува нова изпълнително дело с № 202 от 2023 г. при ЧСИ В. Б., с район на действие: Окръжен съд - гр.

Пазарджик и рег. № 886. По новообразуваното изпълнително дело има предприети няколко изпълнителни действия срещу Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж.

Ч. в качеството им на длъжници по него. На 14.09.2023 г. са издадени няколко запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч.. Като на 14.09.2023 г. петгодишната погасителна давност на задължението по изпълнителното дело е била изтекла.

Твърди се, че считано от последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 987 от 2014 г. при ЧСИ Д. С. до първото изпълнително 4 действие по изпълнително дело № 202 от 2023 г. при ЧСИ В. Б., годни да прекъснат погасителната давност, е изминал период повече от 5 (пет) години.

Т. е. в настоящия случай е изминал период от повече от 5 г., през който не са предприемани никакви действия, които на основание чл. 116 от ЗЗД да прекъснат, започналата да тече съгласно Тълкувателно решение № 2/ 2013 г. на ВКС, давност от 26.06.2015 г., когато все още е имало висящо изпълнително дело. Като в момента на налагане на запорите по новообразуваното изпълнително дело № 202 от 2023 г. при ЧСИ В. Б. на 14.09.2023 г. петгодишния давностен срок съгласно чл. 110 от ЗЗД вече е бил изтекъл. Предвид това в полза на Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч. считаме, че е изтекла петгодишната давност и задължението им по Изпълнителен лист от 23.04.2012 г. на Районен съд - гр. Пазарджик по ч. гр. д. № 1131/ 2012 г. е погасено по давност.

Счита се, че задължението на Б. А. Ч., с ЕГН: **********, Г. Ж. Ч., с ЕГН: ********** и А. Ж. Ч. по Изпълнителен лист от 23.04.2012 г. на Районен съд - гр. Пазарджик по ч. гр. д. № 1131/ 2012 г. в общ размер от 7043.58 лева за погасено по давност.

Искането към съда е, на основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, да признае за установено, че поради погасяването по давност на задължението на Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч. по Изпълнителен лист от 23.04.2012 г. на Районен съд - гр. Пазарджик по ч. гр. д. № 1131/ 2012 г. са погасени по давност и ищците не дължат съответните парични суми на ЕОС МАТРИКС ЕООД, с ЕИК: 131001375.

Претендират се направените разноски по делото.

С допълнителна уточняваща молба с вх. № 1522/2024 г. ищците са коригирали петитума на исковата молба в следния смисъл:

Искането към съда е, на основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, да признае за установено между страните, че Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж.

Ч., не дължат на ЕОС МАТРИКС ЕООД, с ЕИК: 131001375 сумите от 6905.47 лв., от които главница - 5309.80 лв., наказателна лихва в размер на 892.30 лв. за периода от 14.06.2012 г. до 14.03.2012 г., просрочена лихва в размер на 703.37 лв. за периода от 06.12.2010 г. до 13.11.2011 г., законната лихва от 19.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 138.11 лв., всичките по Изпълнителен лист от 23.04.2012 г. на Районен съд 5

- гр. Пазарджик по ч. гр. д. № 1131/ 2012 г., предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 202 от 2023 г. при ЧСИ В. Б. с рег. № 886, поради погасяването им, поради изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди се, че на 30.11.2009г. е сключен Договор за кредит между А. Ж. Ч., Б. А. Ч. и Г. Ж. Ч. като кредитополучатели и "ПроКредит Банк (България)" ЕАД като кредитор. Въз основа, на което между страните е възникнало валидно облигационно отношение.

Твърди се, че на 05.01.2015 г. се сключи Договор за прехвърляне на вземания между " "ПроКредит Банк (България)" ЕАД /като цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /като цесионер/, по силата на който "ПроКредит Банк (България)" ЕАД в качеството на цедент, прехвърли на „ЕОС Матрикс” ЕООД, в качеството на цесионер, портфолио с необслужвани вземания, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента. Предмет на посочения договор за цесия са и вземанията, предмет на настоящото производство. С оглед на настъпилото частно правоприемство, настоящ кредитор по процесното вземане се явява единствено „ЕОС Матрикс“ ЕООД.