Решение № 834 от 21.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. Пазарджик, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20245220100078 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Звъничево, ул.“******, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, Б. А. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Звъничево, ул.“******, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик и А. Ж. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Звъничево, ул.“******, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, чрез адвокат С. В. М. от АК-Пазарджик, със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“****** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, ж.к. „М.а долина“, район Витоша, гр.София, общ.Столична, представлявано от Р. И. М.-Т. и Т. И. В., в която ищците, чрез пълномощника си, твърдят, че съгласно Изпълнителен лист от 23.04.2012г. на Районен съд - Пазарджик по ч. гр. д. №1131/2012г. са осъдени солидарно да заплатят на „Прокредитбанк“ АД, с ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„****** сума в общ размер от 6905.47 лв., от които главница - 5309.80 лв., наказателна лихва в размер на 892.30 лв. за периода от 14.06.2012г. до 14.03.2012г., просрочена лихва в размер на 703.37 лв. за периода от 06.12.2010г. до 13.11.2011г., както 1 и разноски по делото в размер на 138.11 лв., всичко по Изпълнителния лист в общ размер от 7043.58 лева. Вземането на „Прокредитбанк“ АД произтича от договор прокредит спринт от 30.11.2009г., анекс към него и договор за встъпване в дълг. Задължението е обявено за предсрочно изискуемо с уведомление на банката до длъжниците.

Сочат, че срещу Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч., въз основа на Изпълнителен лист от 23.04.2012г. на Районен съд - Пазарджик е образувано изпълнително дело №987 от 2014г. при ЧСИ Д. С. с район на действие Окръжен съд - Пазарджик и рег.№889 в качеството им на длъжници. По време на изпълнителното производство от 2012г. до 2016г. има извършени няколко изпълнителни действия срещу длъжниците по него. На 18.08.2016г. по изпълнителното дело има подадена молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375 за съобщаване за извършена цесия на вземането по изпълнителния лист по делото и с искане да се конституира като взискател по делото, която е входирана на 29.08.2016г. На 30.08.2016г. е изпратена нова уточняваща молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по изпълнителното дело, в която не се съдържат искания за извършване на изпълнителни действия, входирана на 14.09.2016г.

Твърдят, че по изпълнителното дело при ЧСИ Д. С., на 28.12.2018г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Б. А. Ч. в „АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 202544198. На 04.01.2019г. запорното съобщение е получено в деловодството на „АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Към момента на изпращане, т. е. на налагане на запора върху трудовото възнаграждение на Б. А. Ч., трудовият му договор е бил прекратен вече. Б. А. Ч. е бил в трудови правоотношения с „АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от 04.09.2018г. до 08.10.2018г. По този начин изпратеното запорно съобщение и наложеният запор не е породил своето правно действие, поради своята невалидност. Като и съгласно т.10 на Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС „когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1, т.8 ГПК (чл.330 ал.1, б.„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие". Поради което считат, че и да се приеме запорът върху трудовото възнаграждение за валидно правно действие, той е наложен след изтичане на две години от последното поискване за извършване на 2 изпълнително действие по делото - а именно от 30.08.2016г. или 29.08.2016г.

Т.е. започналата да тече погасителна давност на задължението на длъжниците по изпълнителното дело не бива и не може да бъде прекъсвана от изпълнително действие по делото, по което е настъпила перемпция.

Като предвид настъпилата перемпция с Постановление от 21.02.2019г. по изпълнително дело №987 от 2014г. на ЧСИ Д. С. изпълнителното производство със страни: взискател - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и длъжници Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч. е перимирано на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК. По изпълнителното производство от 29.08.2016г. и 14.09.2016г. няма постъпила молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия, поради което перемцията на изпълнителното дело е настъпила най-късно на 15.09.2018г. По този начин ЧСИ Д. С. е взела предвид, че по изпълнителното производство взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от 2 (две) години и на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК е постановила прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело.

Сочат, че по изпълнителното дело при ЧСИ Д. С., на 21.01.2019г. има извършено плащане в размер на 100 лв. от страна на Г. Ж. Ч.. Преди това през месец ноември, септември, август и юни 2018г. също има плащания в размер на 100 лв. отново от Г. Ж. Ч.. Частичното плащане на задължението по изпълнителното дело от страна на Г. Ж. Ч. няма от своя страна за последици признаване на цялото задължение. По този начин с плащането от нейна страна на тези парични суми, в частност на 21.01.2019г. не се прекъсва погасителната давност относно задълженията по изпълнителното дело. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение №255 по т. д.

№145/2012г. на I т. о. на ВКС, Решение №215 по т. д. №456/2012г. на II т. о. на ВКС, Решение №161 по т. д. №1934/2014г. на I т. о. на ВКС, според която:

„частичното плащане на едно задължение не съставлява признание за цялото задължение и няма за последица прекъсване на давността относно същото.“ Като съгласно Решение №26 от 24.07.2018г. на ВКС по т. д. №1853/2017г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова „частичното плащане на едно задължение не съставлява признание за цялото задължение, по смисъла и с последиците на чл.116, б."а" ЗЗД.“ От друга страна частичното плащане от страна на Г. Ж. Ч. е извършено и след изтичане на две години от последното поискване за извършване на изпълнително действие по делото. Т. е. в момента 3 когато вече е би трябвало да е била приложена перемпция на изпълнителното дело.

Твърдят, че след прекратяване на изпълнително дело №987 от 2014г. при ЧСИ Д. С., „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД образувало ново изпълнително дело с №202 от 2023г. при ЧСИ В. Б., с район на действие Окръжен съд Пазарджик и рег.№886. По новообразуваното изпълнително дело имало предприети няколко изпълнителни действия срещу Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж.

Ч. в качеството им на длъжници по него. На 14.09.2023г. са издадени няколко запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч.. Като на 14.09.2023г. петгодишната погасителна давност на задължението по изпълнителното дело е била изтекла.

Считано от последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело №987 от 2014г. при ЧСИ Д. С. до първото изпълнително действие по изпълнително дело №202 от 2023г. при ЧСИ В. Б., годни да прекъснат погасителната давност, е изминал период повече от 5 (пет) години.

Т. е. в настоящия случай е изминал период от повече от 5г., през който не са предприемани никакви действия, които на основание чл.116 от ЗЗД да прекъснат започналата да тече, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ВКС, давност от 26.06.2015г., когато все още е имало висящо изпълнително дело. Като в момента на налагане на запорите по новообразуваното изпълнително дело №202 от 2023г. при ЧСИ В. Б. на 14.09.2023г. петгодишният давностен срок, съгласно чл.110 от ЗЗД вече е бил изтекъл.

Предвид това в полза на Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч. считат, че е изтекла петгодишната давност и задължението им по Изпълнителен лист от 23.04.2012г. на Районен съд - Пазарджик по ч. гр. д. №1131/2012г. е погасено по давност.

Поради което считат, че задължението на Б. А. Ч., с ЕГН **********, Г.

Ж. Ч., с ЕГН ********** и А. Ж. Ч. по Изпълнителен лист от 23.04.2012г. на Районен съд - Пазарджик по ч. гр. д. №1131/2012г. в общ размер от 7043.58 лева за погасено по давност.

Молят съда, на основание чл.439, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК да признае за установено, че поради погасяването по давност на задължението на Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч. по Изпълнителен лист от 23.04.2012г. на 4

Районен съд - Пазарджик по ч. гр. д. №1131/2012г. са погасени по давност и не дължат съответните парични суми на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375.

Молят съда да осъди ответната страна да им заплати направените разноски по делото.

Представят писмени доказателства.

Правят доказателствени искания.

С допълнителна уточняваща молба с вх.№1522/2024г. ищците са уточнили петитума на исковата молба в следния смисъл:

Молят съда, на основание чл.439, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, да признае за установено между страните, че Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч., не дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375 сумите от 6905.47 лв., от които главница - 5309.80 лв., наказателна лихва в размер на 892.30 лв. за периода от 14.06.2012г. до 14.03.2012г., просрочена лихва в размер на 703.37 лв. за периода от 06.12.2010г. до 13.11.2011г., законната лихва от 19.03.2012г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 138.11 лв., всичките по Изпълнителен лист от 23.04.2012г. на Районен съд - Пазарджик по ч. гр. д. №1131/2012г., предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №202 от 2023г. при ЧСИ В. Б. с рег.№886, поради погасяването им, поради изтекла погасителна давност.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му, с който оспорва така предявения иск по основание и размер, като счита същият за неоснователен и недоказан.

Твърди, че на 30.11.2009г. е сключен Договор за кредит между А. Ж. Ч., Б. А. Ч. и Г. Ж. Ч. като кредитополучатели и "ПроКредит Банк (България)" ЕАД като кредитор, въз основа, на което между страните е възникнало валидно облигационно отношение.

Твърди, че на 05.01.2015г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания между "ПроКредит Банк (България)" ЕАД /като цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /като цесионер/, по силата на който "ПроКредит Банк (България)" ЕАД в качеството на цедент, прехвърлило на „ЕОС Матрикс” ЕООД, в качеството на цесионер, портфолио с необслужвани вземания, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента. Предмет на 5 посочения договор за цесия са и вземанията, предмет на настоящото производство. С оглед на настъпилото частно правоприемство, настоящ кредитор по процесното вземане се явява единствено „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Съгласно чл.99 ал.4 от Закона за задълженията и договорите, уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има отношение единствено към противопоставимостта на договора спрямо длъжника и трети лица.

Съобщаването по чл.99 ал.4 от ЗЗД има за цел да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД. Длъжникът може успешно да възразява за липсата на уведомление, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването /в този смисъл Определение №978/18.07.2011г. на IV г.о. на ВКС/.

Сочи, че в случая ищците не твърдят, че са изпълнили на стария кредитор, като липсва и твърдение изобщо да са погасили дълга изцяло.

Посочва, че в исковата молба не се оспорва наличието на валидно облигационно отношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на вземането на частния правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия.