Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 514 от 23.12.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 93/2025
Вид
Решение № 514
Подписан
23.12.2025
В сила
11.08.2026
Състав
Цветелина Георгиева Хекимова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 37, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 78а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Варна, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900093 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от О. А. И., ЕГН ********** и З. А. И., ЕГН ********** от *****, действащи чрез своята майка и законен представител А. А. И., ЕГН **********, чрез адв. Н. А. М.ПА. обективно съединени искове против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище гр. София, чрез адв. Т. С., с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от по 100 000 лева на всеки от ищците, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, физиологични и емоционални травми, резултат от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.09.2024 г., причинено от А. А. И., ЕГН ********** като водач на МПС марка „Рено", модел „Клио", с рег. № *****, застрахован за риска „Гражданска отговорност" по полица № *******, валидна от 31.07.2024г. до 30.07.2025 г., ведно с мораторна лихва, считано от 12.09.2024г., датата на предявяване на извънсъдебната претенция, до окончателно изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на 02.09.2024 г. на кръстовището на главен път 1-2, и път 2009 г. (близо до град Девня) около 9.00 часа е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Рено", модел „Клио", с рег. № *****, управлявано от А. А. И. и лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Спринтер", с рег. № ******, управлявано от Й. Р.К.. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***** по описа на РУ на МВР-Девня. По случая се твърди, че е образувано ДП № 207/ 2024 г. по описа на РУ на МВР- Девня и съотв. пр.пр. № 207/2024 г.

РП-Варна. Поддържа се, че вина за настъпване на пътния инцидент има водачът А. И., поради отнемане на предимство.

Вследствие на произшествието са пострадали двамата ищци, откарани 1 по спешност в „МБАЛ Света Анна”- гр. Варна, където са хоспитализирани за периода от 02.09.2024 г. до 05.09.2024 г.

Пострадалият О. И. е приет с мозъчно сътресение със загуба на съзнание и липса на спомен, както и съчетана травма на глава, корем, таз, гръбначен стълб и крайници, при наличие на множество разкъсно-контузни рани. След изписването лечението му продължава в домашни условия.

Посочва се, че пострадалият е следвало да спазва строг постелен режим за период от няколко месеца, като не е бил в състояние да се движи самостоятелно и да се грижи сам за битовите си нужди. Налагало се е близките му да го обслужват целодневно. Пострадалият е посещавал лекар през септември и октомври 2024 г.; освободен по предписание на лекар от присъствено училищно обучение за целия първи учебен срок. Понастоящем се твърди, че може да се придвижва самостоятелно, но изпитва болки, движенията му са сковани и ограничени в областта на двете тазобедрени стави, кръста и снагата. Поддържа се, че преживеният пътен инцидент е рефлектирал и върху психиката на пострадалия, който се намира в постоянна тревога, отчаян е за бъдещето си, на моменти отказва да комуникира с околните, често сънува кошмари, свързани с инцидента. Мислите му са изцяло обсебени от произшествието, притеснява се, че ще остане инвалид. Налага се да приема седативни лекарствени препарати.

Относно ищцата З. И. се твърди, че вследствие от пътния инцидент е приета в болницата с мозъчно сътресение със загуба на съзнание, липса на спомен, главоболие, гадене; съчетана травма на глава, гърди, корем и крайници. След изписването й възстановяването продължава при домашни условия. Спазва строг постелен режим за период от няколко месеца, като не е в състояние да се движи самостоятелно и да се грижи сама за битовите си нужди. Посещава лекар през септември и октомври 2024 г. Сочи се, че са извършени изследвания, установяващи дифузни иритативни промени на мозъчната дейност. Твърди се, че пострадалата е освободена от присъствено обучение за целия първи учебен срок, препоръчано й е да не посещава часове по физическо възпитание за цялата учебна година. Понастоящем се сочи, че ищцата може да се придвижва самостоятелно, но продължава да търпи главоболие, замаяност, липса на координация, гадене. Поддържа се, че преживеният пътен инцидент е рефлектирал и върху психиката й, пострадалата е отчаяна за бъдещето си. Сочи се също, че е обезобразена с траен белег на челото, което води до притеснение и нежелание да се среща с хора.

Твърди се, че виновният за процесното произшествие водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена с ответника ЗАД „ОЗК Застраховане" АД. Сочи, че с молби с вх. № 21-3697/12.09.2024 г. и вх. № 213696/12.09.2024 г. ищците са предявили извънсъдебни претенции, на които с писмо с изх. № 21-5008/12.12.2024 г. е отказано плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, чрез упълномощения представител адв. Т. С., депозира по делото отговор на искова молба. Счита, че предявените искове са недопустими въз основа на аргумент, че ищците са непълнолетни лица, а техният законен представител се твърди да е виновен за процесното пътно произшествие. От друга страна 2 собственик на лекия автомобил и застраховано лице по застрахователната полица е ищецът О. И., което намира, че го лишава от качеството на трето за застрахователното правоотношение лице, с право да предяви иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя.

В условията на евентуалност се поддържа, че предявените искове са неоснователни. С отговора на исковата молба не се оспорва, че между О. А. И. и ЗАД "ОЗК Застраховане" АД съществува валидно облигационно правоотношение. Не се оспорва и че ищците, чрез своята майка, са отправили идентични молби за образуване на щета, с искания за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди.

Сочи се, че към настоящия момент е неясен конкретният механизъм на ПТП, включително причините, довели до реализирането му. Твърди се, че представеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***** не е надлежен документ, който да установи вина на водача на застрахования автомобил, доколкото представлява официален свидетелстващ документ, който на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице.

По отношение на претендираното обезщетение, ответникът оспорва в резултат на процесното произшествие за ищците да са възникнали всички твърдени в исковата молба вреди, както и тяхната продължителност. Намира ги за неоснователни и недоказани. Намира за неясно защо ищците са били хоспитализирани по спешност часове след пътния инцидент.

Ответникът сочи, че представените доказателства установяват настъпила временна нетрудоспособност, без данни за нейното времетраене; налице е единствено мнение на лекуващия лекар за нетрудоспособност 30 дни. Счита, че липсва доказателство по делото за твърдението, че пострадалите са били освободени по медицинско предписание от присъствено обучение за целия първи срок на учебната година. Подобна препоръка има единствено за часовете по физическо възпитание и спорт. Оспорва се твърдението, че възстановителният период е продължил няколко месеца, при това при постелен режим, както и че лечението не е приключило и няма информация дали ще настъпи възстановяване. Намира, че понесените увреждания не водят обичайно до трудности в ежедневието в дългосрочен план, като след приключване на лечението лицето следва да е в състояние да се обслужва и грижи за себе си caмостоятелно. Не намира, че към момента ищецът следва да продължава да търпи интензивни болки и страдания.

Поддържа се, че не са налице данни по делото за претърпяна от ищците тежка психологична травма, също така, че не е налице причинно- следствена връзка между травматичните увреждания, понесени от пътното произшествие и последващото психично неразположение. Намира, че твърдението за прием на седативни лекарства не е подкрепено от доказателства. Счита, че дори да са налице подобни оплаквания у ищците, то техните родители поради това, че не са провели терапия за преодоляване на емоционалния им дискомфорт, носят отговорност за съпричиняване на травмата.

Счита се, че предявените искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди са в изключително завишени размери, несъобразени с 3 характера на получените увреди и с процента на съпричиняване на вредоносния резултат. Поддържа, че е налице съпричиняване от страна на пострадалите, изразяващо се в липса на поставени предпазни колани, извод за което се прави въз основа на понесените наранявания.

Моли се за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, в евентуалност да бъде намален размерът на претендираното обезщетение с оглед на действително претърпените болки и страдания и отчитане на процента на съпричиняване на вредоносния резултат.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

Ищците в настоящия случай са активно легитимирани по предявената претенция като попадащи в обхвата на понятието „трети лица“ по смисъла на разпоредбата на чл.477, ал.3 от КЗ, а именно всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: към датата на процесното ПТП - 02.09.2024г. с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил марка „Рено", модел „Клио", с рег. № *****, със застрахователна полица № *******, 4 валидна от 31.07.2024 г. до 30.07.2025 г.; на 12.09.2024г. пред застрахователя са депозирани две извънсъдебни претенции по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, за което е образувана щета № ******, както и че застрахователното дружество с писмо от 12.12.2024 г. е отказало да изплати поисканите застрахователни обезщетения.