Протокол № 472 от 23.09.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 472 гр. Варна, 23.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900093 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:33 часа се явиха:

Ищецът О. А. И., чрез родител и законен представител А. А. И., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н. М., с пълномощно по делото.

Ищецът З. А. И., чрез родител и законен представител А. А. И., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н. М., с пълномощно по делото.

Ответникът З. А. Д.

„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно призован, не се явява законен представител, представлява се от адвокат Т. Б., с пълномощно по делото.

Вещото лице Р. Б. М., редовно призован, явява се лично.

Вещото лице С. К. К., редовно призован, явява се лично.

Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, не се явява, депозирана е молба по делото.

Контролираща страна

ДИРЕКЦИЯ

СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ-ВАРНА, редовно призована, не изпращат представител.

Адв. М.: Моля да дадете ход на делото. Не са налице процесуални пречки.

Адв. Б.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

1 и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора СЪДЪТ, съгласно чл.145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Адв. Б.: На този етап и без наказателно … по-скоро не.

Адв. М.: Уважаема госпожо съдия, поддържам исковата молба. Относно проекто-доклада нямам възражения и моля да същият да бъде обявен за окончателен.

Адв. Б.: Поддържам отговора на искова молба. Нямам възражения по доклада.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1036 от 15.07.2025 година, приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, като го обективира в протокола от днешно съдебно заседание:

В исковата молба се твърди, че на 02.09.2024 г. на кръстовището на главен път 1-2, и път 2009 г. (близо до град Девня) около 9.00 часа е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Рено", модел „Клио", с рег. № ****, управлявано от А. А. И. и лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Спринтер", с рег. № *****, управлявано от Й. Р.К.. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 253р-10665/ 02.09.2024 г. по описа на РУ на МВР-Девня. По случая се твърди, че е образувано ДП № 207/ 2024 г. по описа на РУ на МВР- Девня и съотв. пр.пр. № 207/2024 г. РПВарна. Поддържа се, че вина за настъпване на пътния инцидент има водачът А. И., поради отнемане на предимство.

Вследствие на произшествието са пострадали двамата ищци, откарани по спешност в „МБАЛ Света Анна”- гр. Варна, където са хоспитализирани за периода от 02.09.2024 г. до 05.09.2024 г.

Пострадалият О. И. е приет с мозъчно сътресение със загуба на съзнание и липса на спомен, както и съчетана травма на глава, корем, таз, гръбначен стълб и крайници, при наличие на множество разкъсно-контузни рани. След изписването му, лечението му продължава в домашни условия. Посочва се, че пострадалият е следвало да спазва строг постелен режим за период от няколко месеца, като не е бил в състояние да се движи самостоятелно и да се грижи сам за битовите си нужди. Налагало се е близките му да го обслужват целодневно. Пострадалият е посещавал лекар през септември и октомври 2024 г.; освободен по предписание на лекар от присъствено училищно обучение за целия първи учебен срок. Понастоящем се твърди, че може да се придвижва 2 самостоятелно, но изпитва болки, движенията му са сковани и ограничени в областта на двете тазобедрени стави, кръста и снагата. Поддържа се, че преживеният пътен инцидент е рефлектирал и върху психиката на пострадалия, който се намира в постоянна тревога, отчаян е за бъдещето си, на моменти отказва да комуникира с околните, често сънува кошмари, свързани с инцидента. Мислите му са изцяло обсебени от произшествието, притеснява се, че ще остане инвалид. Налага се да приема седативни лекарствени препарати.

Относно ищцата З. И. се твърди, че вследствие от пътния инцидент е приета в болницата с мозъчно сътресение със загуба на съзнание, липса на спомен, главоболие, гадене; съчетана травма на глава, гърди, корем и крайници. След изписването й възстановяването продължава при домашни условия. Спазва строг постелен режим за период от няколко месеца, като не е в състояние да се движи самостоятелно и да се грижи сама за битовите си нужди. Посещава лекар през септември и октомври 2024 г. Сочи се, че са извършени изследвания, установяващи дифузни иритативни промени на мозъчната дейност. Твърди се, че пострадалата е освободена от присъствено обучение за целия първи учебен срок, препоръчано й е да не посещава часове по физическо възпитание за цялата учебна година. Понастоящем се сочи, че ищцата може да се придвижва самостоятелно, но продължава да търпи главоболие, замаяност, липса на координация, гадене. Поддържа се, че преживеният пътен инцидент е рефлектирал и върху психиката й, пострадалата е отчаяна за бъдещето си. Сочи се също, че е обезобразена с траен белег на челото, което води до притеснение и нежелание да се среща с хора.

Твърди се, че виновният за процесното произшествие водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена с ответника ЗАД „ОЗК Застраховане" АД. Сочи, че с молби с вх. № 21-3697/12.09.2024 г. и вх. № 213696/12.09.2024 г. ищците са предявили извънсъдебни претенции, на които с писмо с изх. № 21-5008/12.12.2024 г. е отказано плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, чрез упълномощения представител адв. Т. С., депозира по делото отговор на искова молба. Счита, че предявените искове са недопустими въз основа на аргумент, че ищците са непълнолетни лица, а техният законен представител се твърди да е виновен за процесното пътно произшествие. От друга страна - собственик на лекия автомобил и застраховано лице по застрахователната полица е ищецът О. И., което намира, че го лишава от качеството на трето за застрахователното правоотношение лице, с право да предяви иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя.

В условията на евентуалност се поддържа, че предявените искове са неоснователни. С отговора на исковата молба не се оспорва, че между О. А. И. и ЗАД "ОЗК Застраховане" АД съществува валидно облигационно правоотношение. Не се оспорва и че ищците, чрез своята майка, са отправили 3 идентични молби за образуване на щета, с искания за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди.

Сочи се, че към настоящия момент е неясен конкретният механизъм на ПТП, включително причините, довели до реализирането му. Твърди се, че представеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 253р10665/01.09.2024г. не е надлежен документ, който да установи вина на водача на застрахования автомобил, доколкото представлява официален свидетелстващ документ, който на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице.

По отношение на претендираното обезщетение, ответникът оспорва в резултат на процесното произшествие за ищците да са възникнали всички твърдени в исковата молба вреди, както и тяхната продължителност. Намира ги за неоснователни и недоказани. Намира за неясно защо ищците са били хоспитализирани по спешност часове след пътния инцидент.

Ответникът сочи, че представените доказателства установяват настъпила временна нетрудоспособност, без данни за нейното времетраене; налице е единствено мнение на лекуващия лекар за нетрудоспособност 30 дни. Счита, че липсва доказателство по делото за твърдението, че пострадалите са били освободени по медицинско предписание от присъствено обучение за целия първи срок на учебната година. Подобна препоръка има единствено за часовете по физическо възпитание и спорт. Оспорва се твърдението, че възстановителният период е продължил няколко месеца, при това при постелен режим. Противопоставя се, че лечението не е приключило и няма информация дали ще настъпи възстановяване. Намира, че понесените увреждания не водят обичайно до трудности в ежедневието в дългосрочен план, като след приключване на лечението лицето следва да е в състояние да се обслужва и грижи за себе си caмостоятелно. Не намира, че към момента ищецът следва да продължава да търпи интензивни болки и страдания.

Поддържа се, че не са налице данни по делото за претърпяна от ищците тежка психологична травма, още повече намира, че не е налице причинноследствена връзка между травматичните увреждания, понесени от пътното произшествие и последващото психично неразположение. Намира, че твърдението за прием на седативни лекарства не е подкрепено от доказателства. Счита, че дори да са налице подобни оплаквания у ищците, то техните родители поради това, че не са провели терапия за преодоляване на емоционалния им дискомфорт, носят отговорност за съпричиняване на травмата.

Счита се, че предявените искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди са в изключително завишени размери, несъобразени с характера на получените увреди и с процента на съпричиняване на вредоносния резултат. Поддържа, че е налице съпричиняване от страна на пострадалите, изразяващо се в липса на поставени предпазни колани, извод за 4 което се прави въз основа на понесените наранявания.

Моли се за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, в евентуалност да бъде намален размерът на претендираното обезщетение с оглед на действително претърпените болки и страдания и отчитане на процента на съпричиняване на вредоносния резултат.

Правна квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК):

Съдът счита, че са предявени обективно кумулативно предявени искове с правно основание в чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл. 52 ЗЗД, както и иск на основание чл. 86 ЗЗД, в частта за претенция за мораторна лихва.

Възражението за евентуално съпричиняване, водещо до намаляване претенциите за обезщетение на неимуществени вреди, е регламентирано в чл.

51, ал. 2 ЗЗД.

Акцесорната претенция за присъждане на мораторни лихви намира основание в нормата, уреждаща отговорност за забава при непозволено увреждане (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), но с отчитане на ограничението на покритието от застрахователя на тази част от обезщетението (чл. 429, ал. 3 КЗ) само за период на забава след уведомяването му.

С оглед становищата на страните, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП - 02.09.2024г. с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил марка „Рено", модел „Клио", с рег.

№ ****, със застрахователна полица № BG/23/124002443428, валидна от 31.07.2024 г. до 30.07.2025 г. Също така не се спори по делото, че на 12.09.2024г. пред застрахователя са депозирани две извънсъдебни претенции по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, за което е образувана щета № 0411-090-00092024 г. Не се спори и за това, че застрахователното дружество с писмо от 12.12.2024 г. е отказало да изплати поисканите застрахователни обезщетения.

Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти.

По предявения иск с правно основание чл. 432 КЗ ищците носят доказателствената тежест за установяване на твърдените факти – наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, за лек автомобил марка „Рено", модел „Клио", с рег. № ****, валидно към датата на ПТП; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования на 02.09.2024 г.; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; вида и размера на претърпените неимуществени вреди, както и уведомяването на застрахователя по сключения договор за застраховка във връзка със задължението на пострадалите лица по смисъла на чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ.