Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12371 от 23.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6825/2026
Вид
Решение № 12371
Подписан
23.06.2026
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12371 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110106825 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Образувано е по искова молба от Ж. К. К. срещу ***, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № *** г. на изпълнителния директор на *** и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“, и иск с правно основание чл. 244, ал. 1, т.

3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 12669,78 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от *** г. до *** г.

Ищцата Ж. К. К. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника ***, в рамките на което изпълнявала длъжността „***“, като със заповед № *** г. на изпълнителния директор на *** трудовото й правоотношение е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях.Твърди, че уволнението й било незаконосъобразно, тъй като нямало промяна на изискванията за заемане и изпълнение на длъжността, утвърдена и настъпила след сключване на трудовия договор с ищцата.

Твърди, че уволнението е целенасочено и тенденциозно. Моли за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност. Моли да й бъде присъдено обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от *** г. до *** г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди уволнението да е законосъобразно извършено, като са налице предпоставките на посоченото уволнително основание. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото 1 правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии.

В настоящия случай, трудовото правоотношение с ищцата Ж. К. К. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 КТ – при промяна изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях.

За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя трудовото правоотношение, последният следва да установи при условие на пълно и главно доказване сбъдването на предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение, а именно: че действително е налице промяна на изискванията за заемане на длъжността, която промяна е въведена от работодателя след сключване на трудовия договор и че работникът или служителят не отговаря на тях.

С определение от 20.05.2026 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „***“ при ответника, което е прекратено със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на ***. Така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – трудов договор № *** г., допълнително споразумение № *** г. към него, предизвестие № ***/*** г. и заповед № *** г. на изпълнителния директор на ***.

В открито съдебно заседание на *** г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено още, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 2111,63 евро.

С оглед изложеното, спорно по делото е обстоятелството били ли са налице основанията работодателят да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на посоченото в уволнителната заповед основание.

Съгласно задължителната практика на ВКС обективирана в т. 2 от ТР по тълк. д. № 4/2017 г. ОСГК на ВКС е посочено, че основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация. Хипотезата по чл.

328, ал. 1, т. 11 КТ изисква да са настъпили изменения и каквито и да са други професионални изисквания – трудов стаж, допълнителни нови знания и умения, но без да се променят изискванията за образование и професионална квалификация, т.е. всички останали изисквания, необходими за изпълнението на трудовата функция. За едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя се изисква и същият да е въвел тези нови изисквания за заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото правоотношение.

В случая, видно от данните, съдържащи се в сключения между страните трудов договор № *** г., към момента на възникване на трудовото правоотношение ищцата е имала трудов стаж по специалността от 15 г., 5 м. и 21 дни.

Съгласно приетата по делото длъжностна характеристика на ищцата, връчена й на *** г., за заемане на длъжността „***“ се изисква професионален опит от 10 години в областта на ***, *** или ***.

Установява се, още че през периода от *** г., когато ищцата е започнала работа при ответника на длъжност „***“ до прекратяване на трудовото й правоотношение на *** г., е изменян единствено размера на трудовото възнаграждение.

Следователно, работодателят не е имал законово основание да уволни ищцата, защото в хипотезата на чл. 328,а л. 1, т. 11 КТ за законосъобразното прекратяване на трудовия договор е необходимо промяна на изискванията да е настъпила след сключването му и служителят да не отговаря на тях. Разглежданият случай не е такъв, тъй като към момента на заемане на процесната длъжност ищцата е имала необходимия трудов стаж по 2 специалността от 10 г., като не се установява работодателят впоследствие да е въвел промяна в изискванията за заеманата от ищцата длъжност „***“

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като извършеното със заповед № *** г. на изпълнителния директор на *** уволнение на ищцата бъде признато за незаконно и отменено.

По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищцата и неговата отмяна имат за последица пораждането в правната сфера на незаконно уволнената на потестативното право да иска възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Упражняването му по съдебен ред с исковата молба прави основателен и конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ищцата следва да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „***“ в ***.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:

Съобразно нормата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не повече от шест месеца. Шестмесечният период по чл. 225, ал. 1 от КТ тече от датата на незаконното уволнение.

В случая, трудовият договор на ищцата е прекратен считано от *** г., поради което правото й на обезщетение обхваща период от шест месеца след тази дата. Страните не спорят, че ищцата е останала без работа поради уволнението за периода от *** г. до *** г.

(приключване на устните състезания по делото), както и че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 2111,63 евро.

Определен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на дължимото от работодателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от *** г. до *** г. възлиза на сумата от 8838,20 евро /при БТВ за един работен ден 21,76 евро/.

С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 3, вр. чл. 225, ал.

1 е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 88838,20 евро, дължима за периода от *** г. до *** г., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 12669,78 евро и за периода от *** г. до *** г., следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на направените в производството разноски. Същата претендира и доказва такива в размер на 600 евро за адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът приема за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от *** г. /л. 11 от делото/, имащ характер на разписка. Доколкото адвокатското възнаграждение е уговорено общо, без да е посочено каква част от него за кой от предявените искове се отнася, съдът приема, че по всеки иск същото възлиза в размер от по 200 евро. С оглед изложеното и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски в размер на 539,52 евро съразмерно на уважената част от иска по от иска по чл. 344, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Същият претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 102,26 евро. Съобразно отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 10,31 евро.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата държавна такса, съразмерно на уважените искове в размер на 435,33 евро.

3

Мотивиран от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Ж. К. К., ЕГН ***, извършено със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на ***, с която трудовия договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Ж. К. К., ЕГН ***, с адрес:

***, на заеманата преди уволнението длъжност „***“ при ***, ЕИК ***.

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Ж. К. К., ЕГН ***, с адрес: ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 8838,20 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от *** г. до *** г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 8838,20 евро до пълния предявен размер от 12669,78 евро и за периода от *** г. до *** г.

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Ж. К. К., ЕГН ***, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 539,52 евро, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ж. К. К., ЕГН ***, с адрес: ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 10,31 евро, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 435,33 евро, представляваща дължимата държавна такса по уважените искове.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от днес (23.06.2026 г.) – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.