Решение № 46 от 31.10.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 272/2024
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 31.10.2024
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- КАЛИН КИРИЛОВ БАТАЛСКИ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, РОСИЦА ВЕЛКОВА
Други актове по делото
- Определение № 187 от 06.08.2024 · КАЛИН КИРИЛОВ БАТАЛСКИ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, РОСИЦА ВЕЛКОВА
- Протокол № 240 от 04.09.2024 · КАЛИН КИРИЛОВ БАТАЛСКИ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, РОСИЦА ВЕЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1, т.1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.337, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 46 гр. Перник, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Бисер Й. Михайлов като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241700600272 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 12 от 12.03.2024 г. Районен съд – гр. Перник е признал подсъдимия Д.
А. Д. – роден на *** в ***, с постоянен и настоящ адрес: ***, българин, български гражданин, неженен, *** образование, на длъжност ***, осъждан, с ЕГН: **********, за виновен в това, че за времето от около 23:10 ч. до около 23:30 ч. на 22.12.2021 г. в ***, кв.
„***“, на ул. “***“ /в района около ***/, в съучастие като съизвършител с непълнолетния С.
Г. В. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост /безпричинно дърпал, блъскал и ритал В.С.П., нанесъл побой с удари и с ритници на К.С.К., отправял псувни и обиди към двамата, нарушил нощната тишина и почивката на живущите в района и отправил закана за саморазправа към В.П.Н./, за което престъпление на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 от НК го е осъдил като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца. Д.Д. е оправдан по обвинението в останалата част – относно квалифициращия признак по чл. 325, ал. 2 от НК /по съдържанието си деянието да се отличава и с изключителен цинизъм/. На основание чл.
25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК решаващият съд е определил и наложил подсъдимия Д. А. Д. едно общо най-тежко наказание за престъплението по НОХД № 1142/2023 г. по описа на Районен съд - Перник и за престъплението по НОХД № 1333/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, а именно „лишаване от свобода“ за срок 8 /осем/ месеца, чието изпълнение на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
1
Със същата присъда Районен съд – Перник е признал подсъдимия С. Г. В. - роден на *** в ***, с постоянен и настоящ адрес: ***, българин, български гражданин, неженен, ***, неосъждан, с ЕГН: **********, за виновен в това, че: За времето от около 23:10 ч. до около 23:30 ч. на 22.12.2021 г. в ***, кв. „***“, на ул. “***“ /в района около ***/, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Д. А. Д. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост /безпричинно дърпал, блъскал и ритал В.С.П., нанесъл побой с удари и с ритници на К.С.К., отправял псувни и обиди към двамата, нарушил нощната тишина и почивката на живущите в района и отправил закана за саморазправа към В.П.Н./, за което престъпление на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, вр. чл. 54 от НК го е осъдил, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок 6 /шест/ месеца. С. В. е оправдан по обвинението в останалата част относно квалифициращия признак по чл. 325, ал. 2 от НК /по съдържанието си деянието да се отличава и с изключителен цинизъм/. На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК Районен съд – гр. Перник е определил и наложил на подсъдимия С. Г. В. едно общо най-тежко наказание за престъплението по НОХД № 1142/2023 г. по описа на Районен съд - Перник и за престъпленията по НОХД № 00562/2023 г. по описа на Районен съд Перник, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл. 25, ал. 3, вр. ал. 1 от НК от срока на общото наказание лишаване от свобода е приспадната изтърпяната част от наказанието пробация, наложено на подсъдимия С. В. със съдебния акт по НОХД № 00562/2023 г. по описа на Районен съд - Перник, като два дни пробация е зачетен за един ден лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 69, ал. 1, вр. чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението на общото наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 2 /две/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от Д. А. Д. и С. Г. В., чрез техния защитник адв. Б. В., в която се правят оплаквания, че първоинстанционната присъда е необоснована и немотивирана. Сочи се, че правните изводи на решаващия съд не кореспондират с наличните по делото доказателства, като не се излагат конкретни аргументи в подкрепа на това твърдение. Прави се анализ на съдържанието на разпоредбата а чл. 325 от НК, като се твърди, че в процесния случай не са налице предпоставките деянието да бъде квалифицирано като такова по чл. 325 от НК. Иска се постановяването на решение, с което атакуваната присъда да бъде отменена, като се постанови нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни.
Не е постъпило възражение от Районна прокуратура – Перник срещу депозираната въззивна жалба.
Доказателствени искания не са направени във въззивната жалба.
Съда в рамките на своите във въззивното производство Окръжен съд – Перник установи следното:
Подсъдимите Д. А. Д. и С. Г. В. са приятели. На *** двамата, заедно със свои познати - свидетелите К.П.Х., П. Б. П. и Р. Г. Р., решили да излязат заедно вечерта с лек автомобил марка „Ауди“, собственост на бащата на подс. Д.. Автомобилът управлявал Д. Д., който бил и единственият пълнолетен в компанията. Малко след 23.00 ч. петимата се придвижвали с автомобила по ул.“***“ в посока към кв.“***“, ***. До водача, на предната дясна седалка, се намирал подс. В., а свидетелите К. Х., П. П. и Р. Р. се возели на задната седалка. По същото време по ул.“***“ и също в посока към кв.“***“, с автомобила си, марка „Фолксваген Голф - 4“, се придвижвали и свидетелите В.С.П. и К.С.К., заедно с малкото им дете. Автомобилът управлявала В. П., а К. К. се возел на предната седалка до нея. В района на ресторант „***“, намиращ се в района на кръстовището от ул.“***“ и ул.“***“, поведението на свидетелката В. П. при управление на превозното средство било възприето 2 от подсъдимия Д. Д. като „засичане“. Раздразнен, той настигнал и изпреварил автомобила, управляван от свидетелката, и продължил движението си с бавна скорост пред нея. По тази причина В. П. също предприела изпреварване, а Д. Д. продължил плътно зад нея. В един момент двата автомобила се изравнили, движейки се успоредно едни на друг, при което между свидетеля К. К. /който пръв направил неприличен жест с ръка/ и пътуващите в другата кола били разменени реплики и жестове. В близост до сградата на *** на ул.“***“ в кв.“***“, двамата водачи спрели с очевидно намерение да изяснят възникнали я проблем.
Подсъдимите С. В. и Д. Д. веднага слезли от колата си и се насочили към пътуващите с другата кола, питайки ги кого ще псуват. След тях от задните врати излезли и свидетелите П.
П., К. Х. и Р. Р.. С. В. отворил вратата на свидетелката В. П., започнал да я дърпа като я нарекъл „***“. Въпреки съпротивата на В. П., подсъдимият успял без особени затруднения да я издърпа извън автомобила. В. П. се опитвала да се отскубне, викала да ги оставят на мира, но С. В. продължавал да я държи с ръце и да я блъска в автомобила, подкрепян от Д.
Д., който в един момент и ритнал В. П.. Виждайки това, свидетелят К. К. слязъл от колата, заобиколил я и започнал да блъска с ръце подсъдимите, опитвайки да ги отдалечи от приятелката му и крещейки им да прекратят действията си. В този момент двамата подсъдими пренасочили агресивните си действия към свидетеля К. К., който, чувствайки се застрашен от числовото превъзходство на групата, отстъпил назад. Последвало вкопчване помежду им, безразборни удари, а след силен удар в гърдите свидетелят бил повален на земята, при което подсъдимите започнали да го ритат. Лежащ на земята и заобиколен от петимата, К. К. нямал възможност ефективно да се защити и така понесъл множество удари по тялото си. По време на побоя подсъдимите крещели на висок глас, псували и наричали с обидни думи пострадалите. Описаните действия изплашили невръстното дете на В. П. и К.
К., което от уплаха и стрес плачело, оставено само на задната седалка в автомобила им.
Писъците на В. П. и виковете на подсъдимите ехтели силно в нощта, нарушили спокойствието и привлекли вниманието на множество граждани, намиращи се в района и в домовете си в околните сгради. Сцената, която наблюдавали и чували силно притеснила много от тях и ги мотивирала да потърсят полицейско съдействие чрез подаване на сигнали на тел. 112. За времето от 23,16ч. до 23,56ч. били подадени общо 10 сигнала на ЕЕН 112 от 7 различни телефонни номера, като от три от тях били регистрирани двукратно обаждания.
Сред подалите сигнал на тел. 112 бил свидетелят В.П.Н., който по време на възникналия инцидент се движел с автомобила си по ул.“***“ в посока към дома си в кв. „***“, и неволно станал очевидец на част от него - възприел спрените два автомобила, лежащ зад единия мъж, ритан от стоящи до него две лица. Свидетелят В. Н. веднага спрял автомобила си и в 23.19 часа позвънил на тел.112 като подал сигнал за случващото се. След това слязъл и се намесил словесно, приканвайки нападателите да спрат побоя над видимо беззащитния мъж.
В. Н. възприел стоящата наблизо В. П., разстроена и плачеща, и я попитал дали е снимала номера на автомобила на нападателите. След като тя потвърдила и уточнила, че познава едното лице, в 23.25 часа свидетелят отново позвънил на тел.112. Предвид намесата му и след като възприели осъществените от него телефонни обаждания, подсъдимите се отдалечили от пострадалия и заедно с приятелите им - свидетелите К. Х., П. П. и Р. Р., се качили в л.а. „Ауди“. При потеглянето му, седящият на предна дясна седалка В. през отворения прозорец напсувал и се заканил на свидетеля В. Н. с думите „Ще те намериме и теб“, а впоследствие с висока скорост автомобилът се отдалечил от мястото. Очевидци на случилото се станали и свидетелите К.К.З. и Н.Б. Д., които се движели с автомобил, управляван от първата, по ул.“***“ в посока към кв.“***“, непосредствено след л.а. „Ауди“, управляван от Д. Д., и л.а.“Фолксваген“, управляван от В. П.. К. З. и Н. Д. разпознали двете превозни средства, както и лицата, пътуващи в тях, които познавали от квартала, в който живеят. В 23,16ч. сигнал за случващото се подала на ЕЕН 112 и свидетелката Л.И. М.-М., която по същото време се прибирала към дома си пеша. Макар и в условия на недобра видимост и от известно разстояние, вниманието и първоначално било привлечено от шум от 3 рязко спиране на два автомобила, последвано от разгорещен спор между пътуващите в тях, след което чула писъците на свидетелката В. П. за помощ. Почти веднага след това свидетелката М.-М. възприела и паднал на земята човек, чула и звукове, наподобяващи удари с крак. От домовете си, намиращи се в околните жилищни блокове, случващото се възприели и свидетелите Е.П.И. и И. Г. С. - Н.. Възмутени и притеснени, те също подали сигнали на ЕЕН 112, като свидетелката И. направила това двукратно в 23.17ч. и в 23.56ч., а свидетелката Н. – еднократно в 23,18ч. Сигнали подали и още три, неустановени по делото лица, които споделили, че са били събудени от силния шум, произведен от свистящи автомобилни гуми и от женски писъци. Междувременно, свидетелката В. П. по телефона потърсила помощ от свои роднини. На мястото пристигнал нейният брат - свидетелят Е.С.П.. След като пострадалата му разказала за случилото се, както и че участник бил С. В., Е.П. се свързал по телефона с бащата на подсъдимия - свидетеля Г.И. В.. Малко след това последният също пристигнал на мястото и предложил да повика сина си и приятелите му, за да изяснят спора, което пострадалите приели. Не след дълго подсъдимите се върнали на мястото на инцидента, където вече се намирали служители на МВР, изпратени по повод подадените сигнали на тел.112. Предвид съгласието да решат проблема помежду си, пред служителите от автопатрула, сред които и свид. Д.Ч., свидетелите К. К. и В. П. отрекли на мястото да е имало побой, заявили, че нямат нужда от полицейско съдействие и от медицинска помощ.
Разпечатката съдържа 31 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4fd19401-a048-47f7-8ca6-69b507125faf