Решение № 299 от 03.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 568/2024
- Вид
- Решение № 299
- Подписан
- 03.09.2024
- В сила
- 18.09.2024
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Асен Валериев Велев, Венцислав Георгиев Петров
Други актове по делото
- Разпореждане № 919 от 13.09.2024 · Асен Валериев Велев
- Разпореждане № 996 от 07.10.2024 · Асен Валериев Велев
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 442а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 442а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 443 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 445 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1, изр. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 452 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 454 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 299 гр. П., 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Венцислав Г. Петров
Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500568 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 22389/04.07.2024 г. от длъжника М. Р. Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Т. Ж., със съдебен адрес: гр.
П., ул. „И. В." №*, ет.*, офис* по изп. дело № 20188890401491 по описа на ЧСИ Д. С., с рег. № 889 на КЧСИ, с район на действие ОС – П., против действия на съдебния изпълнител, обективирани в Разпореждане от 24.06.2024 г., изразяващи се в отказ да вдигне наложена възбрана върху недвижим имот, поради несеквестируемост, оставил е без уважение възражението на длъжника по чл. 442а от ГПК за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки по делото в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, както и действията по насрочване на публична продан на единствения несеквестируем имот на длъжника Ч..
В жалбата се излагат аргументи, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
Наведени са твърдения за несеквестируемост на имота, върху който е наложена възбрана, доколкото същият е единствено жилище на длъжника и в него живее неговото семейство. Твърди се е налице несъразмерност на наложените обезпечителни мерки по делото по смисъла на чл. 442а от ГПК, доколкото размерът на дълга, предмет на делото, е много по-малък от стойността на възбранения имот, по отношение на който била насрочена публична продан по друго дело при същия ЧСИ. На следващо място се твърди, че с цел заобикаляне на приложното поле на разпоредбата на чл. 445 от ГПК, съдебният изпълнител е неправилно е присъединил процесното изп. дело № 1491/2018г., с взискател Община П., към изп. дело № 836/2020г. по описа на същия съдебен 1 изпълнител, което било образувано, във връзка с обезщетение за причинени от длъжника Ч. неимуществени вреди. Моли да се отменят обжалваните изпълнителни действия, както и за присъждане на разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирано становище от взискателя Община П., в което е посочено, че публичните общински вземания са погасени в цялост поради плащане, съответно изпълнителното производство следва да бъде приключено, след като бъдат заплатени дължимите такси и разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е депозирано възражение от ТД на НАП – гр. П.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е приложил писмено становище към жалбата, в което е описал извършените процесуални действия по делото. Намира жалбата за допустима, но неоснователна по същество по подробно изложени доводи, поради което моли се отхвърли.
Сочи, че предмет на принудително изпълнение по делото е публично вземане.
През 2021г. взискателят по делото надлежно е уведомил съдебния изпълнител, че вземането е погасено чрез плащане и е поискал неговото прекратяване след заплащането на начислените такси. Съгласно чл. 84 от ГПК общината е освободена от заплащане на дължимите такси по делото, като доколкото такива не са заплатени по делото, същите са дължими от длъжника.
Въпреки, че е уведомила длъжника, че следва да заплати дължимите по делото такси, плащане не е извършено, поради което е наложила възбрана на притежавания от длъжника недвижим имот, която впоследствие е коригирана, като се счита наложена върху 1/182 ид. част от имота. Счита, че налагането на възбраната е законосъобразно и има за цел да запази имуществото в патримониума на длъжника. Намира за спорен въпроса за несъразмерността на обезпечителната мярка, като длъжникът не се е възползвал от възможността си по чл. 454 от ГПК.
В допълнително становище сочи, че с допълнително разпореждане, въз основа на удостоверение процесното изпълнително дело е присъединено по изп. дело № 836/2020г. по нейния опис. Към настоящия момент длъжникът е заплатил 20% от общо дължимите суми по изп. дело № 836/2020г., в резултат на което проданта на недвижимия му имот е спряна, съответно следва извършване на разпределение на постъпилите суми.
Съдът, след като се запозна с предмета на жалбата и доводите изложени в нея, като обсъди и анализира материалите по делото и като взе предвид становищата на страните, намира следното:
Производството по изп. дело № 1491/2018 г. по описа на ЧСИ Д. С. е образувано на 23.07.2018 г. по искане на взискателя Община П. срещу длъжника М. Р. Ч., с предмет парично вземане по приложен по делото акт за установяване на задължения по декларация № АУ001672/16.11.2016 г., в общ размер на 615,87 лева, от които главница в размер на 491,46 лева и лихва за просрочие до 16.11.2016г. в размер на 124,41 лева. С молбата са възложени на съдебния изпълнител правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
По делото е извършено проучване на имуществото на длъжника, като е наложен запор на 2 броя МПС-та. Същите не са открити за извършване на 2 опис.
Въз основа на удостоверение по чл. 458 от ГПК от ТД на НАП – П, съдебният изпълнител е присъединил като взискател по делото Държавата за дължимите й от длъжника публични вземания, посочени в удостоверението към 24.07.2018г.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 08.08.2018г., чрез лицето Л. П. – баба на длъжника, със задължение да му я предаде. В същата е посочен общ размер на дължимите по делото суми от 2 053,13 лева, включително дължимите на ЧСИ такси и разноски по изпълнението. В указания срок за доброволно изпълнение, такова не е постъпило от страна на длъжника.
С молба от 07.01.202 г. взискателят по делото е поискал налагане на запори на банковите сметки на длъжника, вземания на длъжника от трети лица, както и на трудовото му възнаграждение, включително и налагане на възбрани върху притежаваните от него недвижими имоти.
Видно от приложените по делото справки, длъжникът няма вписани трудови договори, както и банкови сметки към 11.01.2021г.
С молба от 25.10.2021г. първоначалният взискател е уведомил съдебния изпълнител, че дължимите към него суми са погасени в цялост, като е поискал делото да бъде прекратено, след събиране на направените по него разноски.
Във връзка със събиране на начислените по делото такси и разноски, със съобщение с изх. № 16323/26.07.2022г., връчено на длъжника, чрез неговата майка, същият е уведомен за размера на непогасените по делото такси и разноски по изпълнението. Длъжникът е поканен да я заплати в 2-седмичен срок, като в противен случай е предупреден, че ще бъдат предприети действия по принудително изпълнение за събирането им.
Във връзка с наложен запор на банкови сметки в ПИБ АД, от банката са отговорили, че по банковите сметки на длъжника няма налични авоари и има наложени предходни запори. Длъжникът е уведомен за наложения запор на 25.03.2023г., при условията на чл. 44, ал. 1, изр. 4 от ГПК, като е отказал да получи съобщението.
За обезпечаване на вземането по делото, на 04.04.2023г. е наложена възбрана върху имот, собственост на длъжника, представляващ Апартамент № 30 с идентификатор №*****.***.***.*.**, с площ от 63,45 кв.м., с административен адрес: гр. П., ул. „П П. Б." №**, вх.*, ет.*, ап.**.
На 12.06.2024г. длъжникът е подал молба до съдебния изпълнител с искане за вдигане на наложената възбрана, доколкото възбраненият имот представлява единствено жилище за семейството му и е несеквестируем, както и поради наличие на несъразмерност на дълга със стойността на имота.
Към нея са представени декларация, нотариален акт за собственост, удостоверение за граждански брак, удостоверения за раждане, удостоверения за постоянен и настоящ адрес.
С обжалваното разпореждане от 27.06.2024г. съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника, излагайки подробни съображения. Длъжникът е уведомен за издаденото разпореждане на 3
25.06.2024 г., чрез пълномощника му адвокат Т. Ж., като на 04.07.2024г. е подадена процесната жалба.
С постановление от 11.07.2024г., вписано в СВ – П., съдебният изпълнител е коригирал наложената по делото възбрана, като вместо такава върху целия недвижим имот, същата е вписана за 1/182 ид. части от него.
Длъжникът е уведомен за извършената корекция на 16.07.2024г. С молба от 17.07.2024г., същият, чрез пълномощника си е заявил, че поддържа подадената жалба, предмет на настоящото производство.
С Определение № 469/14.08.2024г., постановено по в.гр.д. № 20245200500528 по описа на Окръжен съд – П., производството по делото е прекратено и преписката е върната на съдебния изпълнител, като са дадени указания да се приложи акт на съдебния изпълнител, от който да се установи дали изп. дело № 1491/2018г. е присъединено към изп. дело №836/2020г., в какъвто смисъл има наведени твърдения от жалбоподателя.
В изпълнение на указанията с разпореждане от 29.08.2024г. съдебният изпълнител е присъединил вземанията по процесното изп. дело № 1141/2018г. към изп. дело № 836/2020г. по неговия опис, въз основа на издадено удостоверение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В частта, с която се обжалват действията на съдебния изпълнител по насрочване на публична продан на възбранения по изпълнителното дело недвижим имот с твърдения за несеквестируемост, жалбата е недопустима, поради липса на предмет.
Видно от материалите по делото по процесното изп. дело № 1141/2018г. на ЧСИ Д. С. не е насрочена публична продан на възбранения по делото недвижим имот в гр. П.. Такава е насрочена по изп. дело № 836/2020г. по нейния опис, по което процесното изп. дело № 1141/2018г. на ЧСИ Д. С. е присъединено с разпореждане от 29.08.2024г. В този смисъл, действията на съдебния изпълнил по насрочване на публична продан върху имота, с твърдения за неговата несеквестируемост, подлежи на съдебен контрол в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК именно по това изп. дело № 836/2020г., а не и по процесното. Отделно от това, на съда му е служебно известно влязлото в сила Решение № 290/14.08.2024г., постановено по в.гр.д.
№ 20245200500530 по описа за 2024г. на Окръжен съд – П., с което е оставена без уважение жалба на същия длъжник по посоченото изп. дело № 836/2020г. на ЧСИ С., с която се обжалват действията на ЧСИ по това дело, включително и за насрочване на публична продан върху процесния имот, с твърдения за неговата несеквестируемост.
С оглед изложеното, според настоящия съдебен състав, в частта, с която се обжалват действията на съдебния изпълнител по насрочване на публична продан на възбранения по делото недвижим имот с твърдения за несеквестируемост, жалбата се явява процесуално недопустима поради липса на предмет, като в тази й част същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело прекратено.
В останалите й части, с които се обжалва отказът на съдебния изпълнител 4 да вдигне наложена възбрана върху недвижимия имот, поради несеквестируемост и и е оставено без уважение възражението на длъжника по чл. 442а от ГПК за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки по делото, с оглед постановките на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, жалбата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество. Същата е подадена от надлежна страна – длъжникът в изпълнителното производство, в законоустановения срок, срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК и чл. 442а от ГПК.
Разгледана по същество в тези й части, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. В случай, че жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от ЗС. Основанието на несеквестируемостта е да не се допуска третирането на едно лице нехуманно, поради това, че не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение, като законът гарантира на длъжника, че принудата спрямо него ще бъде упражнена в такива граници, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално. Жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК е постройка, която е предназначена за жилище, независимо дали това е къща, част от къща, апартамент, дали е завършена. За да е несеквестируемо това жилище не следва нито длъжника, нито член на семейството му, с който той живее, да разполагат с друго жилище. Член на семейството са само роднини по произход, брак и осиновяване, т. е. съпруг и ненавършили пълнолетие деца, които живеят с длъжника.
Разпечатката съдържа 47 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4fc1177d-01a8-4d78-9855-3d3b08545400