Решение № 17003 от 01.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61765/2024
- Вид
- Решение № 17003
- Подписан
- 01.09.2026
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 158367 от 31.10.2024 · ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
- Разпореждане № 179532 от 05.12.2024 · ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
- Определение № 37295 от 08.09.2025 · ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
- Разпореждане № 161374 от 18.10.2025 · ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
- Определение № 17941 от 13.05.2026 · ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, предложение 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 17003 гр. София, 01.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110161765 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от М. А. Т. срещу “И. А. М.“ АД.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между него и ответника “И. А. М.“ АД е сключен договор за паричен заем № 3947762 от 09.10.2020 г., съгласно който кредитодателят „И. А. мениджмънт“ АД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 1200 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 40%, при посочен ГПР от 48,14%, срещу задължението на кредитополучателя М. А. Т. да върне сума в общ размер от 1280 лв. Твърди се, че договорената годишна лихва от 40,00% противоречи на добрите нрави и е нищожна, тъй като, надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени заеми и съгласно установената съдебна практика се счита за прекомерна и необоснована. Според ищеца, доколкото възнаградителната лихва е съществен елемент от договора, нейната нищожност води до нищожност на цялото кредитно съглашение. Излагат се съображения, че посоченият в договора ГПР от 48,14% не отговаря на действителния, тъй като кредиторът не е включил в него всички задължителни разходи - таксата за поръчителство по сключения чрез ответника с „Файненшъл България“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство № 3947762 от 09.10.2020 г., което счита за „заблуждаваща търговска практика“ и нарушение на ЗПК. Ищецът твърди, че кредиторът не е изпълнил изискванията по чл. 5 ЗПК, като не е предоставил ясна и разбираема информация преди сключването на договора, което е попречило на потребителя да направи информиран избор и да разбере икономическите 1 последици от кредита. Излагат се съображения, че изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на поръчител противоречи на правото на ЕС и на ЗПК, тъй като по този начин се прехвърля риска от неизпълнение върху длъжника и води до неговата свръхзадлъжнялост, вместо кредиторът сам да извърши оценка на кредитоспособността му. Уговорката потребителят да плаща за гаранция, която е в интерес единствено на търговеца, ищецът намира за неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди се, че сумите, платени за лихва и възнаграждение за поръчителство, са преведени на ответника без основание, тъй като клаузите, с които са уговорени, както процесните ДПК и договор за предоставяне на поръчителство са нищожни.
При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50 лв. – платена без основание, представляваща сбор от сумата от 20 лв. - възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 3947762 от 09.10.2020 г. и сумата от 30 лв. възнаграждение за поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство № 3947762 от 09.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2024 г. до окончателното плащане.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „И. А. М.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че исковата молба е нередовна, тъй като към нея не е приложено пълномощно за процесуално представителство и договор за правна помощ, както и липсва документ за внесена държавна такса. По същество се излагат съображения, че възнаградителната лихва /„лихвен процент по кредита“/ по договора, изчислена като общо дължима сума по договора спрямо усвоената главница за срока на договора, е в размер на 6,67 %, като размерът на лихвеният процент по договора за паричен заем е в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит, а като елемент на годишния процент на разходите е в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се съображения, че процесният ДПК е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗПК - посочени са условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ответникът сочи още, че ГПР по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди, че ГПР, посочен в договора е изчислен към момента на сключването му по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените с потребителя условия, които са отразени и в договора – размер на усвоената сума, броя на усвояванията, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума. Излагат се съображения, че възнаграждението за гаранция/поръчителство не трябва да се включва в ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита и сключването на такъв договор не е било задължително условие за отпускане на заема. Посочва се, че договорът за гаранция е отделно правоотношение с трето лице - „Файненшъл България“ ЕООД) и е сключен по волята на потребителя. Ответникът оспорва 2 твърдението за заблуждаваща търговска практика, като сочи, че потребителят е бил информиран и е могъл да прецени икономическите последици. Твърди се, че ответното дружество е извършило самостоятелна оценка на кредитоспособността на кредитополучатвля, като в тази връзка е изискало подробна информация за финансовото състояние на ищеца. Ответникът твърди, че сумата за гаранция е платена на „Файненшъл България“ ЕООД, а не е влязла в неговия патримониум, тъй като дружеството е действало само като посредник при плащането за удобство на клиента, поради което липсва пасивна материална легитимация по предявения иск за присъждане на сумата за възнаграждение за поръчителство. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
С протоколно определение от 15.06.2026 г., съдът е приел изменение на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предложение 1, ЗЗД, чрез увеличаване на неговия размер, като същият се счита предявен общо за сумата от 557,91 лв. – платена без основание, представляваща сбор от сумата от 77,91 лв., получена от ответника И. А. М. АД, като възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 3947762 от 09.10.2020г. и сумата от 480 лв. – получена от ответника И. А. М. АД, като възнаграждение за поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство № 3947762 от 09.10.2020г., сключен със Файненшъл България ЕООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 557,91 лв. – платена без основание, представляваща сбор от сумата от 77,91 лв., получена от ответника И. А.
Мениджмънт АД, като възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 3947762 от 09.10.2020г. и сумата от 480 лв. – получена от ответника И. А.
Мениджмънт АД, като възнаграждение за поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство № 3947762 от 09.10.2020г., сключен със Файненшъл България ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2024 г. до окончателното плащане.
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване разместване на имуществено благо – сумата от 557,91 лв., в резултат на което неговото имущество е намаляло с посочената сума, а съответно ответникът се е обогатил. При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, респ. за задържането й.
С изготвения проект за доклад по делото, изменен с протоколно определение от 15.06.2026 г., обявен за окончателен, без възражения, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти:
3
1/ между ищеца М. А. Т. и ответника “И. А. М.“ АД е сключен договор за паричен заем № 3947762 от 09.10.2020 г., съгласно който кредитодателят „И. А. мениджмънт“ АД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 1200 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 40%, при посочен ГПР от 48,14%, срещу задължението на кредитополучателя М. А. Т. да върне сума в общ размер от 1280 лв.
2/ в договор за паричен заем № 3947762 от 09.10.2020 г. е договорено обезпечаване на заема с поръчителство;
3/ за обезпечаване на заема, ищецът е сключила договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД, по който се е задължила да заплати сумата от 496 лв. - възнаграждение за поръчителя, чрез заплащане на вноски от по 31 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, и които следва да бъдат заплащани по сметка на „И. А. М.“ ЕООД;
4/ ищецът М. А. Т. е заплатила по сметка на И. А. М. АД сумата от 557,91 лв., представляваща сбор от сумата от 77,91 лв., получена от ответника И. А. М. АД, като възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 3947762 от 09.10.2020г. и сумата от 480 лв. – получена от ответника И. А. М. АД като възнаграждение за поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство № 3947762 от 09.10.2020г., сключен със Файненшъл България АД.
С оглед горното, съдът намира, че процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, сключен между търговецкредитор и потребител-кредитополучател. Поради това договорът следва да отговаря на императивните изисквания относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Поради това при преценката кои плащания участват при формиране на ГПР определящо е не формалното наименование на съответното възнаграждение или обстоятелството, че негов титуляр е трето лице, а неговата действителна икономическа функция и връзката му с получаването и обслужването на кредита.
В настоящия случай съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява именно такъв разход по кредита.
Договорът за поръчителство не съществува като самостоятелна и икономически независима от кредита услуга – сключен е на същата дата като договора за заем, индивидуализира именно процесния договор за кредит и 4 има за единствен предмет обезпечаването на задълженията, възникнали от него, като в ДПК изрично е предвидено предоставянето на обезпечение.
Възнаграждението за поръчителя не се заплаща независимо от погасителния план на кредита, а е разсрочено на вноски, чиито падежи съвпадат с падежите на погасителните вноски по кредита, като плащането се извършва по сметка именно на кредитора – „И. А. М.“ АД. Посочените обстоятелства, ценени в съвкупност, установяват пряка функционална и икономическа свързаност между кредита и възмездното поръчителство.
Обстоятелството, че договорът за предоставяне на поръчителство формално е сключен с друго юридическо лице, не е достатъчно да изключи възнаграждението от общите разходи по кредита, след като по конкретното правоотношение разходът е непосредствено обусловен от обезпечаването на предоставения кредит и е интегриран в неговото погасяване.
Разпечатката съдържа 29 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ea90892-057a-45f6-8257-8e2c88f8afb8