Определение № 17941 от 13.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17941 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.ИВ.Д. като разгледа докладваното от В.ИВ.Д. Гражданско дело № 20241110161765 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. Т. срещу “И.А.М.“ АД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна и допустима, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между него и ответника “И.А.М.“ АД е сключен договор за паричен заем № ........ от 09.10.2020 г., съгласно който кредитодателят „И.А.М.“ АД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 1200 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 40%, при посочен ГПР от 48,14%, срещу задължението на кредитополучателя М. А. Т. да върне сума в общ размер от 1280 лв. Твърди се, че договорената годишна лихва от 40,00% противоречи на добрите нрави и е нищожна, тъй като, надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени заеми и съгласно установената съдебна практика се счита за прекомерна и необоснована.

1

Според ищеца, доколкото възнаградителната лихва е съществен елемент от договора, нейната нищожност води до нищожност на цялото кредитно съглашение. Излагат се съображения, че посоченият в договора ГПР от 48,14% не отговаря на действителния, тъй като кредиторът не е включил в него всички задължителни разходи - таксата за поръчителство по сключения чрез ответника с „Ф.Б.“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство № ........ от 09.10.2020 г., което счита за „заблуждаваща търговска практика“ и нарушение на ЗПК. Ищецът твърди, че кредиторът не е изпълнил изискванията по чл. 5 ЗПК, като не е предоставил ясна и разбираема информация преди сключването на договора, което е попречило на потребителя да направи информиран избор и да разбере икономическите последици от кредита. Излагат се съображения, че изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на поръчител противоречи на правото на ЕС и на ЗПК, тъй като по този начин се прехвърля риска от неизпълнение върху длъжника и води до неговата свръхзадлъжнялост, вместо кредиторът сам да извърши оценка на кредитоспособността му. Уговорката потребителят да плаща за гаранция, която е в интерес единствено на търговеца, ищецът намира за неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди се, че сумите, платени за лихва и възнаграждение за поръчителство, са преведени на ответника без основание, тъй като клаузите, с коието са уговорени, както процесните ДПК и договор за предоставяне на поръчителство са нищожни.

При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50 лв. – платена без основание, представляваща сбор от сумата от 20 лв. - възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ........ от 09.10.2020 г. и сумата от 30 лв. – възнаграждение за поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство № ........ от 09.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2024 г. до окончателното плащане.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „И.А.М.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че исковата молба е нередовна, тъй като към нея не е приложено пълномощно за процесуално представителство и договор за правна помощ, както и липсва документ за внесена държавна такса. По същество се излагат съображения, че възнаградителната лихва /„лихвен процент по кредита“/ по договора, изчислена като общо дължима сума по 2 договора спрямо усвоената главница за срока на договора, е в размер на 6,67 %, като размерът на лихвеният процент по договора за паричен заем е в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит, а като елемент на годишния процент на разходите е в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се съображения, че процесният ДПК е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗПК - посочени са условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ответникът сочи още, че ГПР по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди, че ГПР, посочен в договора е изчислен към момента на сключването му по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените с потребителя условия, които са отразени и в договора – размер на усвоената сума, броя на усвояванията, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума. Излагат се съображения, че възнаграждението за гаранция/поръчителство не трябва да се включва в ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита и сключването на такъв договор не е било задължително условие за отпускане на заема. Посочва се, че договорът за гаранция е отделно правоотношение с трето лице - „Ф.Б.“ ЕООД) и е сключен по волята на потребителя. Ответникът оспорва твърдението за заблуждаваща търговска практика, като сочи, че потребителят е бил информиран и е могъл да прецени икономическите последици. Твърди се, че ответното дружество е извършило самостоятелна оценка на кредитоспособността на кредитополучатвля, като в тази връзка е изискало подробна информация за финансовото състояние на ищеца. Ответникът твърди, че сумата за гаранция е платена на „Ф.Б.“ ЕООД, а не е влязла в неговия патримониум, тъй като дружеството е действало само като посредник при плащането за удобство на клиента, поради което липсва пасивна материална легитимация по предявения иск за присъждане на сумата за възнаграждение за поръчителство.

Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

3

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. – платена без основание, представляваща сбор от сумата от 20 лв., получена от ответника “И.А.М.“ АД като възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ........ от 09.10.2020 г. и сумата от 30 лв. – получена от ответника“И.А.М.“ АД, като възнаграждение за поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство № ........ от 09.10.2020 г., сключен с „Ф.Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2024 г. до окончателното плащане.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че следва да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, разместване на имуществено благо – сумата от 50 лв., в резултат на което неговото имущество е намаляло с посочената сума, а съответно ответникът се е обогатил.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, респ. за задържането й.

IV. Обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване.

С оглед твърденията на твърденията на ищеца и тези на ответника, както и на въведените от последния възражения в процеса, съдът на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства:

1/ между ищеца М. А. Т. и ответника “И.А.М.“ АД е сключен договор за паричен заем № ........ от 09.10.2020 г., съгласно който кредитодателят „И.А.М.“ АД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 1200 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 40%, при посочен ГПР от 48,14%, срещу задължението на кредитополучателя М. А. Т. да върне сума в общ размер от 1280 лв.

2/ в договор за паричен заем № ........ от 09.10.2020 г. е договорено обезпечаване на заема с поръчителство;

3/ за обезпечаване на заема, ищецът е сключила договор за предоставяне 4 на поръчителство с „Ф.Б.“ ЕООД, по който се е задължила да заплати сумата от 496 лв. - възнаграждение за поръчителя, чрез заплащане на вноски от по 31 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, и които следва да бъдат заплащани по сметка на „И.А.М.“ ЕООД.

4/ ищецът М. А. Т. заплатила по сметка на „И.А.М.“ ЕООД сумата от 50 лв., представляваща сбор от сумата от 20 лв., получена от ответника “И.А.М.“ АД като възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ........ от 09.10.2020 г. и сумата от 30 лв. – получена от ответника“И.А.М.“ АД, като възнаграждение за поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство № ........ от 09.10.2020 г., сключен с „Ф.Б.“ ЕООД ПРИЕМА представените с исковата молба документи, като писмени доказателства по делото.

ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, след преценка становището на страните по изготвения проект за доклад на делото.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.06.2026 г., от 13,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

5

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6