Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 23.07.2025, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 112/2025
Вид
Решение № 198
Подписан
23.07.2025
Състав
Ваня Ангелова Маркова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б."В" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 ал.1, т.3, предложение първо · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.5 ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 129 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 253 ал.5 · Наказателен кодекс
  • чл.258 ал.2, пр.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. С., 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20252200100112 по описа за 2025 година

Предявени са искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, с правна квалификация чл. 2 ал.1, т.3 предл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините/ЗОДОВ/ и цена съответно: 541 лв и 50 000лв., ведно с акцесорен иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху всяка от двете главници, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 02.11.2021г до окончателното изплащане.

В исковата молба и уточняващата искова молба от 16.04.2025г, ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 10.01.2019г по сл. дело № 212/2018 г. по описа на НСлС, е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 143, ал. 3, пр. 10, във вр. с ал. 1 от НК и по чл.258 ал.2, пр.2 във вр. с ал. 1 НК, за това, че на 02.02.2018 г., в гр. С., принудил Г.Л.Т. — инспектор по приходите, отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП - Б. да извърши нещо противно на волята му - да впише в протокол № 0131316/02.02.2018 г. за извършена проверка за търговски обект, находящ се в гр. С., общински пазар, стопанисван от ЕТ „В. 1-В. Н.“ - гр. С., неверни обстоятелства, а именно че проверяваният обект не работи и не извършва дейност в момента на проверката, като е употребил за това заплашване, изразяващо се в отправени към него заканителни реплики и жестове за физическа саморазправа, като принудата е упражнена по отношение на орган по приходите при изпълнение на службата и функциите му - престъпление по чл.143 ал.З предл.10 вр.ал.1 от НК (в редакцията преди изменението с ДВ бр.16/22.02.2019 г.) и за това, че на 02.02.2018 г. в гр. С. противозаконно попречил на орган по приходите - инспекторите по приходите в отдел „ 1

Оперативни проверки “ в ТД на НАП - Б. - Г.Л.Т. и В. Т. Т., да изпълнят своите законови задължения - да извършат оперативна проверка относно спазване на наложената със заповед № ЗН ПАМ 30 ОП-9- 0271996/23.01.2018 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ към ТД на НАП - Б. принудителна административна мярка запечатване на търговски обект — Баничарница, стопанисвана от ЕТ „В. 1-В. Н.“ - С., като деянието е извършено чрез заплашване (отправяне на закани за физическа саморазправава/.

Със същото постановление му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на сумата 2000лв.

Постановлението му било предявено на 12.02.2019 г и на същата дата разпитан в качеството на обвиняем.

На 29.03.2019г му предявили материалите по разследването, което приключило на 03.04.2019г с мнение за предаване на съд.

По внесения на 10.04.2019г обвинителен акт срещу него за извършено престъпление по чл. 258 ал.2 предл.2вр. с ал.1 НК, било образувано НОХД № 198/2019г на СлОС, като в проведеното на 11.09.2019г съдебно заседание, било прекратено съдебното производство, а делото- върнато на ОП -С. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Това определение било протестирано от прокурора и потвърдено с определение № 62/23.10.2019г по ВЧНД № 224/2019г на БАС.

С внесения в съда на 04.11.2019г обвинителен акт бил отново обвинен в това, че „на 02.02.2018г., в гр. С., принудил Г.Л.Т. - инспектор по приходите, отдел „Оперативни проверки “ в ТД на НАП - Б. да извърши нещо противно на волята му - да впише в протокол № 0131316/02.02.2018 г. за извършена проверка за търговски обект, находящ се в гр. С., общински пазар, стопанисван от ЕТ „В. 1-В. Н." - гр. С., неверни обстоятелства, а именно че проверяваният обект не работи и не извършва дейност в момента на проверката, като е употребил за това заплашване, изразяващо се в отправени към него заканителни реплики и жестове за физическа саморазправа, като принудата е упражнена по отношение на орган по приходите при изпълнение на службата и функциите му — престъпление по чл. 143 ал.З предл. 10 вр.ал. 1 от НК (в редакцията преди изменението с ДВ бр.16/22.02.2019 г.) и за това, че на 02.02.2018 г., в гр. С., противозаконно попречил на орган по приходите инспекторите по приходите в отдел „ Оперативни проверки “ в ТД на НАП - Б.

- Г.Л.Т. и В. Т. Т., да изпълнят своите законови задължения — да извършат оперативна проверка относно спазване на наложената със Заповед № ЗН ПАМ 30 ОП-9-0271996/23.01.2018 г. на Директора на Дирекция „ Контрол “ към ТД на НАП - Б. принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - Баничарница, стопанисвана от ЕТ „В. 1- В. Н." - С., като деянието е извършено чрез заплашване (отправяне на закани за физическа саморазправа) - престъпление по чл.258 ал.2 предл.2 вр. ал. 1 от НК.“ По този обвинителен акт било образувано НОХД № 566/2019г по описа на СлОС, по което били проведени шест с.з. и приключило с присъда № 16 от 2

06.08.2020г, с която бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан.

По протест на прокурора било образувано ВНОХД № 36/2021г на БАС, което приключило с решение №19/14.06.2021г, с което е оставена в сила поставената от СлОС оправдателна присъда.

С решение № 60162/02.11.2021г по н.д. № 730/201г на ВКС, е оставено с сила решението на въззивния съд.

Твърди, че за целия период на наказателното преследване- от 10.01.2019г до влизане в сила на присъдата на 02.11.2021г, изтекли 2 години и 10 месеца, през които бил обвинен в тежко умишлено престъпление по чл. 143 ал.3 предл.10 , вр. с ал.1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години и по чл. 258 ал.2 предл.2, вр. с ал.1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от две до пет хиляди лева.

Твърди, че в резултат на незаконното обвинение търпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, стрес и притеснения, унижение, перманентно състояние на тревожност, безсъние, страх от изхода на делото, неудобства и дискомфорт. По време на наказателното производство неколкократно се влошаваше и здравословното му състояние, като получавал главоболие, световъртежи и гадене, тежест в сърдечната област, повишаване на кръвното налягане.

Вследствие на проведеното наказателно преследване срещу него било опетнено доброто му име, засегнати честта и достойнството му. Променило се коренно отношението на неговите близки и приятели, които започнали да го избягват, поради което изпаднал в социална изолация.

Н а р е д c неимуществени вреди, несправедливото обвинение му причинило и имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в резултат от неправомерното задържане на сумата 2 000 лева, внесена като парична гаранция.

Размерът на причинените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи се заключавал в законната лихва върху сумата 2000лв., изтекла за периода 05.03.2019г до 02.11.2021г, в равняваща се на 541лв.

Иска се съдебно решение ,с което ответника бъде осъден да му заплати сумата 50 000лв - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 143 ал.3 предл.10, вр. с ал.1 НК и чл. 258 ал.2 предл.2, вр. с ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда и сумата 541лв- обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в законната лихва върху задържаната като парична гаранция сума от 2000лв, за периода 05.03.2019г- 02.11.2021г., ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, считано от 02.11.2021г до окончателното изплащане. Претендират се разноски по настоящото дело.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, 3 с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.

Счита иска за неимуществени вреди завишен по размер с оглед действително претърпените вреди, принципа за справедливост, съдебната практика и стандарта на живот в страната в периода на водене на наказателното производство.

Позовава се на възприетото в т.2 от ППВС №6/68г становище, че конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди е с оглед на конкретните факти, както и с оглед личността на увредения, а в случая ищецът бил осъждан към датата на започване на досъдебното производство. Отделно от това, бил и двукратно реабилитиран по две съдебни дела, тост срещу него са водени и приключвани съответните производства, цитирани подробно в отговора, а една част от тях били висящи и към настоящия момент, което било индиция за много по-нисък интензитет на отрицателните преживявания у лицето във връзка с започналото, водено и приключено наказателно производство, от което претендира вредите.

Оспорва твърдението на ищеца, че продължавал да търпи неимуществени вреди, т.к. воденото срещу него наказателно производство приключило преди 4 години.

Останалите твърдения за влошено здравословно състояние били голословни и недоказани, тъй като не са представени медицински документи,удостоверяващи влошено здравословно състояние.

Отделно от това, мярката за процесуална принуда била „парична гаранция“ и не е довела до неблагоприятно изменение в правната му сфера, нито е било ограничено правото му на свободно придвижване.

Следвало да се отчете, че ищецът имал качество на обвиняем по ДП едва 3 месеца, а считано до датата на постановяване на окончателен съдебен акт /02.11.2021г/ изминали около 2 години и 7 месеца, тоест наказателното производство и в двете си фази е приключило в разумен срок с оглед характера и спецификата на повдигнатите обвинения.

Ако все пак съдът приемел иска за основателен, счита, че справедливия размер на обезщетението е 500лв.

Оспорва изцяло и втория предявен иск като неоснователен и недоказан.

Представеното с ИМ платежно нареждане съдържало данни, че наредител на сумата 2000лв е Ваня М.а, т.е. липсвали доказателства, че, преведената по сметка на СлОС като парична гаранция сума от 2000лв, е излязла от патримониума на ищеца.

Счита, че евентуално биха се дължали лихви върху паричната гаранция при неоснователното й задържане, тоест след като е отпаднало основанието за нейното задържане, но в исковата молба не се съдържали подобни твърдения, което обосновавало извод за неоснователност на иска.

Счита, че необосновано се претендира законна лихва върху двете 4 обезщетения, считано от 10.01.20219г, а не от датата на влизане в сила на присъдата – 02.11.2021г.

Акцесорната претенция за лихви била и погасена по давност, като приложимата в случая давност е кратката 3 –годишната погасителна давност за лихви по чл. 111, б.“В“ЗЗД. Законната лихва се претендирала , считано от 10.01.2019г до окончателното изплащане, като от 02.01.2021г до 02.11.2024г, вземането за лихви било погасено по давност.

Счита, че е недопустимо да се претендира лихва върху лихва, а с претенцията за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди се търсело присъждане именно на лихва върху лихва.

Прави възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК.

В с.з. ищeцът, ред. призован, не се явява лично, а представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Позовава се на допусната техническа грешка относно началния момент, от който претендира законна лихва за забава върху двете обезщетения и това е датата на влизане в сила на оправдателната присъда02.11.2021г, а не 10.01.2019г, както е посочено в исковата молба. Претендира разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и писмени бележки.

В с.з. Прокуратурата на Република България се представлява от Прокурор по ОП-С., който оспорва изцяло предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. С оглед направеното в с.з. от процесуалният представител на ищеца уточнение относно началния момент, от който претендира законна лихва за забава върху двете обезщетения, поддържа възражението за изтекла погасителна давност, направено с отговора на исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: