Решение № 693 от 27.05.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4642/2025
- Вид
- Решение № 693
- Подписан
- 27.05.2026
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- Ангел Ташев
Други актове по делото
- Протокол № 542 от 19.03.2026 · Ангел Ташев
- Протокол № 852 от 29.04.2026 · Ангел Ташев
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.68г, ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.68д, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 693 гр. Пазарджик, 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20255220104642 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод искова молба от Г. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „О. м.“ № 4, вх. В, ет. 5, ап. 31, чрез пълномощник – адвокат Д. Б. от АК П., против „К. Й.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Х., бул. „Б.“ № 196, представлявано от В. И., с която се иска от съда да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 100 лева, частичен иск от 800 лева, по сключен между страните договор за паричен заем от 13.06.2025 г..
В исковата молба се твърди, че на 13.06.2025 г. ищцата получила в заем от ответното дружество сумата от 800 лева. Поради това, че не й бил връчен договор, ищцата не посочва други индивидуализиращи белези на правоотношението. Твърди се, че към датата на депозиране на ИМ в съда ищцата е изпълнила в цялост задължението си за връщане на заемната сума по договора.
Въпреки това служители на ответното дружество продължавали настойчиво да търсят ищцата и да претендират заплащане на още 800 лева. След извършена справка в Централния кредитен регистър през месец юли 2025 г. ищцата установила, че ответното дружество вписало като дължима сума от 800 лева с идентификатор на кредит 852319, като споделя, че съществувало още. Заявява, че не може да посочи какво е включено в тази сума, тъй като в справката няма описание на начина на формирането й.
Претендира разноски. Сочи доказателства..
В проведеното последно съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба от адвокат Б. от АК П., който моли съдът да уважи в цялост исковата претенция.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.
Счита исковата молба за нередовна.
Посочва, че всички договори сключени с ответното дружество се съставят и подписват в два еднообразни екземпляри, съответното екземпляр има и ищецът. Счита, че не следва да се изисква от ответника екземпляр от договора.
Смята, че всички договори сключени с ответното дружество са законосъобразни и съобразени с действащото национално и европейско законодателство.
Моли за отхвърляне на иска.
В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Постъпила е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, вкл. обявено е за безспорно с доклада по делото, а и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, че на 13.06.2025 г. между ищцата Г. И. А. в качеството й на кредитополучател и ответното дружество „К. Й.“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 852319 за сумата от 800 лева, която да бъде върната на 9 месечни вноски в размер на 107,10 лева с дата на първо плащане 13.07.2025 г. и дата на последно плащане 13.03.2026 г, при годишен лихвен процент по кредита от 46,80 % /месечен лихвен процент 3,9 %/, годишен процент на разходите от 58,451 % при общо дължима сума по договора – 963,94 лева.
Съгласно чл.6 от договора за паричен заем, страните се съгласяват договор за заем да бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/ и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ и с едно от изброените обезпечения по избор на заемателят….
Съгласно чл.6, ал.2 от договора за паричен заем с подписване на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави посоченото в чл.6, ал.1 от договора обезпечение, отговарящо на условията, подробно разписани в чл.10, ал.1, т.5 от ОУ същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 665,06 лева с начин на разсрочено плащане описан в погасителния план. Така общо дължимата сума по договора за паричен заем ще в размер на 1629 лева.
От приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и отговарящо на поставените въпроси, се установява, че ищцата е извършила плащания по договора за заем в размер на 829 лева. В случай, че в размера на кредита се включи и размерът на неустойката то размерът на ГПР ще е 571,87 %.
По делото е представена справка № БНБ – 98339/11.07.2025 г. от Централния кредитен регистър към Българската народна банка, за кредитна задлъжнялост на ищцата, видно от която ответното дружество е вписало вземане в размер на 800 лева по договор за потребителски кредит от № 852319 от 13.06.2025 г.
2
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:
Според разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно субективно право, или на едно правно отношение, когато има интерес от това. В случая ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на иска с подаваната информация от ответника в Централния кредитен регистър към БНБ за кредитна задлъжнялост на ищцата.
Настоящият съдебен състав намира, че с наличието на така заявеното вземане от ответника за ищеца е налице правен интерес от установяване на неговата недължимост. С подаването на информация в Централния кредитен регистър ответникът е декларирал в публичното пространство кредитна задлъжнялост на ищеца по процесния договор за заем, при което същият се обективира като ненадлежен платец и с това се накърнява неговият кредитен авторитет. Ищецът има правен интерес да установи по съдебен ред погасяването на процесното задължение, чиято дължимост публично е декларирана от ответника.
Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства по делото се установява, че ищцата Г. И. А. и ответника са обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № 852319/13.06.2025 г. за сумата от 800 лева, която сумата е реално усвоена от ответницата.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Сключеният между ищцата и ответника договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на цитираната разпоредба, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 , т.7 12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците п о чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по 3 договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита – арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящият случай.
При формиране на годишния процент на разходите се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл.
3 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции 4 за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.22 ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
В случая няма спор, че договорът е сключен в изискуемата форма. Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 58,451 %.
Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът намира, че при определяне на годишния процент на разходите следва да бъдат включени всички задължения, установени към момента на сключване на договора, а именно в случая задълженията за заплащане на лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Разпечатката съдържа 40 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b0c7c33-6f50-408b-b6fe-5f05f17509e2