Решение № 423 от 23.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6043/2021
- Вид
- Решение № 423
- Подписан
- 23.01.2024
- В сила
- 23.01.2024
- Състав
- Анелия Маркова, ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА, Пепа Маринова-Тонева
Други актове по делото
- Решение № 2253 от 16.04.2024 · Анелия Маркова, Василена Дранчовска, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12, ал. 1 · Закон за частната охранителна дейност
РЕШЕНИЕ
№ 423 гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211100506043 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 6481/09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 19149 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 163 състав, съдът е осъдил ответника по главния иск „В.Н.“ ЕООД, да заплати на ищеца Министерство на отбраната по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗЧОД сумата в размер на 1150,26 лева, представляваща имуществена вреда във връзка с установена липса по Протокол № 208/03.05.2017 г., дължима на основание чл. 15, ал. 1 от Договор за охрана № ВИ- 54-2/10.12.2013 г., ведно със законна лихва за период от дата на подаване на исковата молба в съда 02.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 165,19 лева мораторна лихва за период 01.11.2017 г. до 01.4.2019 г. включително, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗЧОД за горницата над сумата от 1150,26 лева до пълния предявен размер от 5221,18 лева, представляваща имуществена вреда във връзка с установени липси от неизвестни лица по Протокол № 23-04-276/22.08.2016 г. за стойност 1309,64 лева с ДДС, по Протокол № 23-04-276/04.11.2016 г. за стойност 1800,12 лева, 1 по Протокол № 23-04-276/19.12.2016 г. за стойност 961,16 лева, дължима на основание чл.15, ал.1 от Договор за охрана № ВИ- 54-2/10.12.2013 г., ведно със законна лихва за период от дата на подаване на исковата молба в съда 02.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за горницата над сумата от 165,19 лева до пълния предявен размер от 1485,16 лева мораторна лихва. Със същото решение са били отхвърлени предявените при условията на евентуалност исковете срещу „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4070,92 лева с ДДС, представляваща сбор от няколко суми за нанесени имуществени вреди във връзка с установени липси за сметка на вземания от неизвестни лица с Протокол № 23-04-276/22.08.2016 г. за стойност 1309,64 лева с ДДС, с Протокол № 23-04-276/04.11.2016 г. за стойност 1800,12 лева, с Протокол № 23-04-276/19.12.2016 г., за стойност 961,16 лева, като сумите са дължими на основание чл. 10, т. 18 от Договор № УД-12-81/30.10.2015 г., респективно чл.
10, т. 22 от Договор № УД-12-18/31.03.2017 г., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1319,97 лева – мораторна лихва, считано от 13.06.2016 г. до 01.04.2019 г. включително. С решението ответникът „В.Н.“ ЕООД е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца разноски в размер на 140,88 лева, а ищецът – на ответника „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ – МО“ ЕООД, разноски в размер на 591,00 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението на СРС е обжалвано от ищеца в частите, с която отхвърлени исковете, предявени срещу „В.Н.“ ЕООД за главница горницата над сумата от 1150,26 лева до пълния предявен размер от 5221,18 лева, ведно със законна лихва, както и иск за мораторна лихва за горницата над сумата от 165,19 лева до пълния предявен размер от 1485,16 лева мораторна лихва, както и с която са били отхвърлени исковете срещу „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ – МО“ ЕООД. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно.
Оспорват се изводите на решаващия състав на СРС, че претенциите не са доказани. Възразява се срещу изводите на СРС за непредставяне от страна на ищеца на доказателства по делото за наличието на вещите, предмет на посегателствата, в складовете, охранявани от ответника „В.Н.“ ЕООД, към момента на сключване на договора и по време на действие на същия към 2 датата на твърдените посегателства. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договор за охрана № ВИ-54-2/10.12.2013 г. предаването и приемането на имотите за охрана и намиращото се в тях движимо и недвижимо имущество се извършвало чрез приемо-предавателни протокол-описи, изброени в чл. 28 от същия, подписвани от представители на страните. Съобразно посочената разпоредба и видно от приемо – предаванетел протокол – опис от 31.01.2014 г., ВР Складов район в с. Тученица бил предаден за охрана на охранителна фирма „В.Н.“ ЕООД, като същият бил подписан от представители на ищеца, управителя на дружеството и негов представител. От разпоредбите на договора не следвало задължение за предаване на ответника на движимите вещи, намиращи се в сградите, по опис. С подписания договор и приемопредавателен протокол-опис от 31.01.2014 г. обаче ответникът се задължил да организира и осъществява на свой риск въоръжена охрана на група имоти, ведно с имуществото в тях. Твърди се надлежното предаване на ВР складов район в с. Тученица съгласно чл. 6, ал. 1 от договора между страните.
Възразява се срещу изводите на съда, позоваващ се на липсата на инвентаризационни описи и сравнителни ведомости от извършена инвентаризация към 31.12.2016 г. Възразява се и срещу изводите на СРС, че инвентаризационните описи към 11.07.2016 г., към 12.09.2016 г. и към 17.10.2016 г. били подписани само от служители на ищеца, извършили инвентаризацията, но не и от служители на дружеството. Посочва се, че съобразно разпоредбите на чл. 28, ал. 1, параг. 1, т. 5 от Закона за счетоводството, чл. 40, ал. 3 от Вътрешните правила за извършване на инвентаризация на активите и пасивите, утвърдени със Заповед № ОХ – 773/30.10.2015 г., изм. Със Заповед № ОХ-783/21.09.2018 г. на министъра на отбраната, инвентаризационните описи и сравнителните ведомости не следва да се подписват от представители на ответника, а съгласно чл. 15, ал. 3 от договора представители на ответника следва да се подпише на протоколите при установени липси. Видно от протоколите № 23-04-276/22.08.2016 г. и № 23-04-276/19.12.2016 г. същите са били подписани от представител на ответника, който присъствал на огледите и можел да прецени наличието/липсата на вещите. Направено е искане за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и уважаване на исковите претенции.
Решението в частта, с която „В.Н.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца Министерство на отбраната сумата в размер на 1150,26 лева, 3 представляваща имуществена вреда във връзка с установена липса по Протокол № 208/03.05.2017 г., дължима на основание чл. 15, ал. 1 от Договор за охрана № ВИ- 54-2/10.12.2013 г., ведно със законна лихва за период от дата на подаване на исковата молба в съда - 02.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 165,19 лева, представляваща мораторна лихва за период 01.11.2017 г. до 01.4.2019 г. включително, не е било обжалвано и е влязло в сила.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „В.Н.“ ЕООД в първоинстанционното производство.
Конституираният като евентуален ответник по предявените от ищеца искове „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ – МО“ ЕООД оспорва жалбата с писмен отговор, постъпил в законоустановения двуседмичен срок. Сочи, че срещу решението в частта, с която исковете срещу този ответник са отхвърлени, не са изложени конкретни оплаквания във въззивната жалба, с оглед което същата, като неоснователна и недоказана, следвало да бъде оставена без уважение. Служителите на този ответник действали съобразно сключения с ищеца договор, като били изпълнени всички задължения по същия и правилно СРС отхвърлил предявените срещу страната искове. В тази връзка се допълва, че РЛС Плевен – Тученица и РСБ – Плевен са складови бази, които са на пряко подчинение на Министерството. Заявеното искане е жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната от въззивника част.
С Определение № 1661/10.08.2021 г. съдът е оставил без уважение доказателствените искания на въззивника – ищец.
В открито съдебно заседание само Министерството на отбраната и „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ – МО“ ЕООД са били представлявани.
Пълномощникът на въззиника е посочил, че с подписване на договора „В.Н.“ ЕООД се е съгласил да охранява складовете в района, в т.ч. наличното вътре според описа на ищеца. Ищецът бил приел сградите на доверие и не е искал опис на съдържащото се в тях имущество. Направено е искане за присъждане на разноски. Пълномощникът на „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД е направил искане към съда за произнасяне съобразно доводите в отговора на въззивната жалба и за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните 4 и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение в обжалваната част е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с oбективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗЧОД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД срещу главния ответник „В.Н.” ЕООД, както и искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу евентуалния ответник „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ - МО” ЕООД, ако се отхвърлят исковете срещу главния ответник.
За да отхвърли предявените искови претенции районният съд е приел за недоказано, че установените липси от движими вещи в резултат от инвентаризацията от 11.07.2016г., от 12.09.2016г. и от 17.10.2016г. на складови помещения в обект ВР – складов район с. Тученица, обл. Плевен с Протокол № 23-04-276/22.08.2016 г. за стойност 1309,64 лева с ДДС, с Протокол № 23-04-276/04.11.2016 г. за стойност 1800,12 лева и с Протокол № 23-04-276/19.12.2016 г. за стойност 961,16 лева, са в резултат от неизпълнението на задължението за охрана на имуществото от страна на „В.Н.“ ЕООД, доколкото не се установявало констатираните липси да са свързани с движими вещи, по отношение на които ответното дружество да се е ангажирало с дейност по охрана.
Съгласно сключения на 10.12.2013 г. между ищеца и „В.Н.“ ЕООД договор за охрана № ВИ-54-2/10.12.2013г., на „В.Н.“ ЕООД е възложено да организира и осъществява на свой риск и със свои служители и технически средства денонощна невъоръжена охрана на следните обекти: ВР складов район в с.Тученица, обл. Плевен – 44 бр. сгради, 48.5 дка – с 1 охранители, ВР 1163ч, казармен район в гр.Плевен – 9 сгради, 78,11 дка – с 10 охранители и ВР 1160В, складов район гр.Плевен, - 14 бр. сгради, 21.84 дка – със 6 охранители, ведно с намиращото се в него недвижимо и движимо имущество 5 срещу заплащането на уговореното в договора възнаграждение. Както районният съд е отбелязал, съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, предаването и приемането на имотите за охрана и намиращото се в тях имущество се извършва чрез предавателно - приемателни протокол - описи, изчерпателно изброени в чл. 28 от договора, подписани от двете страни и представляващи неразделна част от договора за охрана. Съгласно чл. 7 от договора, сградите и помещенията се приемат в състоянието отразено в предавателноприемателните протокол-описи.
Във връзка със спазването на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от договора е бил представен само един протокол - приемателно-предавателен протоколопис за предаването на обект ВР 1163ч, казармен район в гр. Плевен, съставен на 31.01.2014 г., в който подробно са описани движимите и недвижимите вещи, попадащи в посочения обект. За останалите два обекта - ВР складов район в с.Тученица, обл. Плевен и ВР 1160В, складов район гр. Плевен, не са представени приемателно-предавателен протокол-описи, подписани между страните съгласно уговорките в сключения между тях договор. Съгласно чл.
Разпечатката съдържа 28 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ab6d932-5121-436a-933f-3d067e586fff