Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 510 от 07.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48846/2025
Вид
Определение № 510
Подписан
07.01.2026
В сила
07.01.2026
Състав
БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 510 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110148846 по описа за 2025 година

Ищцата Д. С. Б. твърди в исковата си молба, че работила при ответника 71 Средно училище „Пейо Яворов“, с. Казичене, въз основа на трудов договор № ЧР-10-979/30.08.2024 г. на длъжността „учител в ГЦОУД I – IV клас“, като първоначално била назначена на длъжността „учител в ГЦОУД“, съгласно трудов договор РД – 11 № 58/01.09.2023 г. Ищцата била присъединена към КТД като член на Синдикат на българските учители към КНСБ. Със заповед № ЧР-10-945/29.08.2025 г. трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 01.09.2025 г., на основание „съкращаване на щата“. Ищцата счита заповедта за незаконосъобразна като издадена в нарушение на закона. Твърди, че не е налице реално съкращаване на щата относно заеманата длъжност, не е спазена процедурата по извършване на съкращение на щата, в заповедта са допуснати правни и фактически нередности, липсва мотивирано предложение за съкращаване на щата и не е била уведомена за намерението на работодателя относно съкращаването на щата и не й е било предложено преназначаване на друга длъжност. Предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение й е изпратено няколко дни преди издаването на заповедта за съкращение, не е била налице необходимостта от съкращаване на щата, отделно колеги на ищцата я информирали, че на същата длъжност като нейната е назначен нов учител. Излага твърдения за злоупотреба с права от страна на работодателя, като пояснява, че общият брой на паралелките /брой класове/ в начален етап /от първи до четвърти клас/ е бил същият като предходната година, т.е. необходим е бил и същият брой учители. Излага доводи, че е била налице друга позиция, която да й бъде предложена за заемане. Твърди, че заповедта е немотивирана – не е посочено кога, с чие решение и поради какви причини се извършва съкращението. Преди прекратяване на трудовия договор работодателят не е взел решение за съкращаване на щата и не е извършил подбор, твърди още ищцата, чието право на защита е било нарушено.

Посочва и, че съгласно чл. 13 от КТД /подписан на 12.12.2024 г., между Столична община и работодателските организации СРСНПБ и СДСОРБ от една страна и синдикалните организации – СБУ към КНСБ, синдикат „Образование към КТ „Подкрепа“ и НУС към КНСБ от друга/, следвало да бъде обезщетена с шест брутни заплати, а не с три. Поддържа, 1 че заповедта съдържа противоречия относно основанието, на което се прекратява трудовото й правоотношение. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 331, ал. от КТ, съгласно която работодателят следва да предложи прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение, каквото предложение ищцата не е получавала. Нарушена е и разпоредбата на чл. 331, ал. 2 КТ, тъй като ищцата получила обезщетение в размер на три брутни заплати, а не на четири. Ето защо моли съда да признае извършеното уволнение за незаконосъобразно и да го отмени, да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност „учител в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас“ и да й присъди обезщетение за период от 6 месеца, считано от 01.09.2025 г. до 28.02.2026 г., за оставане без работа в размер на 14 091,06 лв., /равняващи се на 7204,65 евро/ ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендира се и осъждане на ответника да заплати суми за допълнителни възнаграждения в общ размер от 1910 лв. /976,57 евро/, ведно със законната лихва, както следва: допълнително възнаграждение в размер на 330 лв. /168,73 евро/, изплатимо еднократно през месец септември 2024 г. за начало на учебната година; 300 лв.

/153,39 евро/ - сума за представително облекло, изплатима еднократно през месец февруари 2025 г. за периода от 01.09.2024 г. до 28.02.2025 г.; 300 лв. /153,39 евро/ за периода 01.09.2025 г. – 28.02.2026 г. - сума за транспорт /пътни/ за гориво и билети, дължима всеки месец /по 50 лв. – 25,56 евро/ според реално отработените дни; 780 лв. /398,81 евро/ - допълнително възнаграждение за Коледа и Нова година; 200 лв. /102,26 евро/ - допълнително възнаграждение за Деня на народните будители. Размерите на допълнителните възнаграждения са на база изплатените такива през предходните две години. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът e депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № ЧР-10-979 от 30.08.2024 г., със срок на действие от 01.09.2024 г. до 01.09.2025 г., съгласно който ищцата заемала длъжността „учител в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас“.

Договорът е бил сключен за определен срок, с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя и с изрично предвидена възможност за прекратяване с изтичане на срока.

Твърди се, че в края на учебната 2024/2025 г., при подготовката на организацията за учебната 2025/2026 г., в училището е възникнала обективна необходимост от оптимизация на щатната численост поради наличие на маломерна паралелка и намален брой ученици, което наложило преструктуриране на заетостта на педагогическия персонал. Това се установява от щатните разписания, действащи към 01.08.2025 г. и 01.09.2025 г., от които е видно реално съкращаване на щатна бройка за длъжността, заемана от ищцата. Във връзка с предприетата оптимизация на щатната численост и преди издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, със заповед на директора на училището е била сформирана комисия, на която е било възложено да извърши преценка и подбор във връзка със заеманата от ищцата длъжност. Комисията заседавала и изготвила протокол относно организационните потребности на училището и конкретни обстоятелства /подробно посочени/, свързани с изпълнението на трудовите задължения от ищцата, без последните да 2 се съобразяват в дисциплинарно производство или да са самостоятелно основание за прекратяване на трудово правоотношение. Едва след приключване на работата на комисията, е издадена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Ответникът пояснява, че длъжността „учител в група за целодневна организация на учебния ден“ е структурирана по класове, като за всеки клас се предвижда самостоятелна щатна бройка, съобразена с броя на учениците и организацията на учебния процес. Заеманата от ищцата щатна бройка е била единствена за съответния клас, поради което не съществувала група от служители на идентична длъжност, между които да се извърши подбор. Поддържа се, че в конкретния случай поради наличието на маломерна паралелка още от учебната 2023/2024 г., организацията наложила преструктуриране – в тази паралелка да работи един учител ГЦОУД, който съвместява един щат класен ръководител и ½ щат възпитател, като поради недостатъчно средства, училището не можело да поддържа пълен щат за отделен учител следобед, което се явявало и обективната необходимост от съкращаване на щатната бройка, заемана от ищцата. Относно реалното съкращаване на щата, това се установявало и от утвърдените щатни разписания, отразяващи промяната в щатната численост и преструктурирането на позициите „учител в група ЦОУД I-IV клас“. Допълва се, че ищцата често отсъствала от работа - около 33 % от времето през учебната 2023/2024 г. и около 27 % от времето през учебната 2024/2025 г., които отсъствия затруднявали обезпечаването на постоянство и непрекъсваемост в работата с учениците. Обобщава, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е издадена при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон и не са налице основания за нейната отмяна. Намира, че искът за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност е неоснователен поради срочния характер на трудовия договор, както и поради това, че заеманата от ищцата длъжност вече не съществува в утвърденото щатно разписание.

Оспорва допустимостта на иска за признаване на трудов стаж. Относно иска за обезщетение за оставане без работа, ответникът се позовава на чл. 222, ал. 1 от КТ, в която разпоредба е посочено, че в случаи като настоящия, работодателят дължи обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, освен ако в колективен/индивидуален трудов договор е уговорено по-благоприятно условие. В случая на ищцата били изплатени три брутни трудови възнаграждения, което надвишавало и уговореното в КТД /чл. 31, ал. 1/ за дължимост на две брутни трудови възнаграждения. Оспорват се и претенциите за допълнителни възнаграждения с твърдения, че след 01.09.2025 г., страните не са били в трудово правоотношение, т.е. липсва основание за плащане на тези суми. Отделно се твърди, че липсва основание за изплащане на тези суми /нормативен акт, КТД, вътрешни правила, индивидуална договорка/. Оспорва да е налице злоупотреба с право. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за уважаване в намален размер на претенциите за обезщетение.

Претендира разноски.

След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което и на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл.

146 и чл. 312 ГПК следва да се насрочи делото в открито съдебно заседание, като се уведомят страните за изготвения проект за доклад по делото.

3

Искът за зачитане на трудов стаж за периода от 01.09.2025 г. до 28.02.2026 г. в 71 СУ „Пейо Яворов, е недопустим по следните съображения: по силата на изрично уредена фикция в чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, ако работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Следователно, правата на ищеца са гарантирани по силата на закона и липсва правен интерес от получаване на съдебна защита.

Съответно, недопустим е и искът за осъждане на ответника да внесе осигуровки за същия период поради липса на правен интерес. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони.

Това означава, че дори да не са внесени осигурителни вноски, ако е било налице основание за тяхната дължимост, осигурителните права на ищцата не са били прекъснати.

Отговорността на работодателя за дължими и невнесени осигурителни вноски е по отношение на държавата, но незаконно уволненият работник не губи осигурителните си права и няма необходимост от съдебна защита.

Ето защо исковата молба в тази част следва да бъде върната, а производството прекратено.

По доказателствата:

Следва да се приемат представените от ищцата с исковата молба писмени доказателства.

По отношение на приложените извадки от електронна кореспонденция, в срок до първото по делото съдебно заседание ищцата следва да ги представи на електронен носител. По искането на ищцата за задължаване на ответника да представи щатно разписание, то следва да се остави без уважение предвид представените от ответника доказателства. Искането за изискване на справки е неоснователно, тъй като не касае конкретен намиращ се в страната документ, а относно протокол за подбор- тъй като това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника и при извършването му, той следва да ангажира доказателства в тази насока. Ответникът следва да бъде задължен да представи фишове за работни заплати на ищцата за периодите 09.2023 г. – 02.2024 г., 10.2024 г. – 08.2025 г.

По доказателствата към отговора – в о.с.з.

Поради това и на основание чл.140, вр. чл. 146 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 48846/2025 г. по описа на СРС, 72 с-в, в частта относно предявените от Д. С. Б. против 71 Средно училище „Пейо Яворов“, с. Казичене, искове за зачитане на трудов стаж за периода от 01.09.2025 г. до 28.02.2026 г. и за осъждане на ответника да заплати дължимите осигурителни вноски за този период,