Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 11 от 23.10.2020, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Административно наказателно дело 155/2020
Вид
Протокол № 11
Подписан
23.10.2020

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 119 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 121 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 143 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 308 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

Номер 11

23.10.2020 г.

Районен съд – Пещера

Град Пещера

IV нак. състав

На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Евгения С. Млячкова

Атанаска С. Павлова

Сложи за разглеждане докладваното от Атанаска С. Павлова Административно наказателно дело № 20205240200155 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За жалбоподателя М. И. С. , редовно призован, се явява лично.

За административно-наказващия орган ИАРА – Отдел РК Южна България, редовно призовани, се представляват от ст. юрк. Милена Арабаджиева с пълномощно от днес.

Актосъставителят Н.Х, редовно призована, се явява.

Свидетелят С. А. Л. , редовно призован, се явява.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Да се гледа делото днес.

СТ. ЮРК. АРАБАДЖИЕВА – Да се даде ход на делото. Няма пречка.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка и ход на делото следва да се даде, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Поддържам жалбата. Водим един свидетел.

Нямам други доказателствени искания.

СТ. ЮРК. АРАБАДЖИЕВА – Оспорвам жалбата. Представям на съда и моля да приемете билет за любителски риболов на М. И. С. валиден от 17.04.2019 г. до 17.04.2020 г.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Да се приеме.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

1

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото копие на билет за любителски риболов на М. И. С. валиден от 17.04.2019 г. до 17.04.2020 г.

Преминава към разпит на допуснатите се свидетели.

Свидетелят С.Л се изведе от съдебната зала.

Сне се самоличността на актосъставителя, както следва:

СВ. Н. А. Х. – на 45 години, родена на 15.12.1975 г., българска гражданка, с висше образование, разведена, неосъждана, работи в ИАРА РК – Пазарджик на длъжност „Главен инспектор – рибарство и контрол“ към РК – Южна България, без родство с жалбоподателя.

Разясниха се правата на свидетелката по чл. 122, във вр. с чл. 121 и чл.

119 от НПК.

Предупредена за отговорността по чл. 290 НК.

Обеща да говори истината.

Пристъпи се към разпит на актосъставителя Н.Х, със снета по делото самоличност:

АКТОСЪСТАВИТЕЛ Н. А. Х. – Знам за какво съм тук. На 26.09.2019 г. след 18:00 часа извършвахме рутинна проверка с колегата ми главен инспектор С.Л на язовир Батак. В местността „Картофена нива“ до местност „Македонски борум“ установихме автомобил и 2 лица, които извършваха любителски риболов. При приближаването ни едното от лицата, които извършваше риболов, хвърли връхна дреха върху пластмасова кофа. След като пристигнахме лицата си извършваха любителски риболов, колегата отметна връхната дреха, с която беше закрита кофата и установихме 3 броя щука видимо с малки размери, след което колегата извади служебната рулетка и измери рибата и установихме, че и 3-те броя са с размери 22 см., след което поздравихме риболовците, легитимирахме се, попитахме ги на кой са рибите, и жалбоподтеля каза, че са негови. След което обяснихме, че извършва нарушение в момента на Закона за рибарството и аквакултурите, тъй като рибата, която сме измерили вече е с размерите 22 см., а допустимия размер на щуката е 35 см. След което пристъпихме към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Жалбоподателя присъства по време на съставяне на акта. Възражение написа, че рибата е умряла и затова не я върнал обратно в язовира. Рибата не мога да си спомня дали беше жива.

Върнахме я във водата. Колегата Л. накара жалбоподателя да си я върне във водата. Извършването на любителски риболов е поставяне на въдица/пръчка в работно положение във водата. Ние установихме такива въдици. Друга риба не сме установили, нито друга кофа.

На въпоросите на ст. юрк. Арабаджиева:

АКТОСЪСТАВИТЕЛ Н. А. Х. – И двамата господа, които бяха там ни представиха билети за любителски риболов. Г-н М.С потвърди, че рибата в 2 кофата е лично негова. Двамата риболовци бяха горе-долу на 10 м. един от друг. Кофата, в която беше улова се намираше непосредствено до нарушителя. За нас остана несъмнено, че рибата е негова. По време на измерването на рибата нарушителя ловеше риба, беше с гръб към нас с лице към язовира. Той си направляваше въдицата. И двамата продължаваха да си ловят.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Нямам въпроси.

СТ. ЮРК. АРАБАДЖИЕВА – Нямам въпроси.

Предвид изчерпване на въпросите съдът приключи с разпита на свидетелката и същата се изведе от залата.

В залата се въведе свидетеля С.Л.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

СВ. С. А. Л. – на 57 г., български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, работи като „Главен инспектор – рибарство и контрол“ към РК-Южна България, без връзка с жалбоподателя.

Разясниха се правата на свидетеля по чл.122, във вр. с чл.121 и чл.119 от НПК.

Предупреден за отговорността по чл.290 НК.

Обеща да говорят истината.

Премина се към разпит на свидетеля със снета по делото самоличност.

СВ. С. А. Л. – Знам за какво съм тук. На 26.09.2019 г. бяхме с колегата ми главен инспектор Х. на рутинна проверка на яз. Батак. При проверката на язовира, в местността „Македонски борум“, до него се намира като местност пак „Картофената нива“ – така я наричат рибарите, се движихме с автомобила и забелязахме, че близо до язовира долу има двама души, които извършват риболов и автомобил до тях. До асфалтовия път има черен път, който се спуска надолу, около 100 метра може би и тръгнахме да слизаме надолу да извършим проверка. В момента, в който тръгнахме да слизаме, бяха две лица в последствие видях единия беше по-млад, другия по-възрастен, с лице към язовира от дясната страна човека и двамата бяха с гръб. Едното лице, говорим за жалбоподателя, от 20 години опит в работата помня лица и физиономии, значи той се повърна, зад гърба му имаше една пластмасова бяла кофа и хвърли нещо отгоре от рода на връхна дреха и покри кофата, което беше видяно от мен и от колежката и затова когато спряхме първата ни работа беше да отметна да видя какво има в кофата и видях, че в кофата има 3 броя щуки, които с просто видимо око бяха по малки от допустимия размер. По Закона за ЗРА допустимия размер, който е разрешен е от 35 см. нагоре, разликата е доста голяма. Аз точно поради тази причина реших да я измеря, защото той в момента, в който го попитах застана пак обратно при въдицата и си извършваше риболов човека. Всички колеги имаме оторизирани и 3 раздадени служебни рулетки, абсолютно на всички са еднакви и се убедих, че размера наистина не е такъв, какъвто трябва да бъде, поздравихме с „Добър ден“, легитимирахме се и поискахме риболовните билети. Други господин беше видимо по-възрастен, той беше на около 10 метра отстрани. Даже имам спомен, че беше нагазил във водата. Дадоха си риболовните билети, проверихме ги. Другия господин каза, че няма уловена риба. Попитахме чий е този улов и жалбоподателя каза, че е негов. Обяснихме му, че рибата е маломерна, той ни обясни човека, че той не е желал да лови такава малка риба, обаче тя като се закачила и умирала и той затова не ги върнал във водата. Но в нашият закон се казва, че независимо от състоянието на рибата, дали е мъртва или жива, трябва да бъде върната в язовира. На него не му стана приятно. В един момент се намеси и възрастния господин. Рибата не съм видял да има някакви наранявания, но имаше малко вода в кофичката, тя по принцип е капризна риба, независимо, че е хищна, но мога да кажа, че беше полужива. Така или иначе трябваше да бъде върната във водата.

Върнахме я във водата, аз помолих жалбоподателя да я върне във водата.

Друг илов освен тези 3 щуки не сме установили.

На въпросите на ст. юрк. Арабаджиева:

СВ. С. А. Л. – Имахме добра видимост, там е открито, ниви и поляни са.

Самия асфалтов път е широк и от пътя се вижда дали има хора или няма долу до язовира. Като видяхме колата слезнахме да проверим дали има улов.

Нямахме съмнения, че улова е на друг освен на жалбоподателя. Той самия си каза, че е негов улова.