Решение № 64 от 23.11.2020, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Административно наказателно дело 155/2020
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 23.11.2020
- В сила
- 15.06.2021
- Състав
- Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Цитирани разпоредби
- чл. 38 ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.75 ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
РЕШЕНИЕ
Номер 64
23.11.2020 г.
Град Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Пещера
IV нак. състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Секретар:
Председател:
Евгения С. Млячкова
Атанаска С. Павлова като разгледа докладваното от Атанаска С. Павлова Административно наказателно дело № 20205240200155 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Подадена е жалба от М. И. С. ЕГН **********, от гр.Пещера,ул.“Янко Тодоров“№18, против Наказателно постановление №13-29/17.01.2020г. на Началника на Отдел „Рибарство и контрол- Южна България“- гр.Пловдив към ГД „ Рибарство и контрол “при ИАРА със седалище в гр. Бургас, с което на основание чл. 75ал.1 от ЗРА му е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 38 ал.1 от ЗРА.
В жалбата си жалбоподателят сочи, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила, необосновано. Твърди, че имало основание за приложението на основание чл. 28 а от ЗАНН. Сочи практика. Претендира за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява, и поддържа жалбата.
В съдебно заседание наказващият орган се представлява от ст.юрк. А М.
Арабаджиева, която излага съображения, че жалбата е неоснователна, а НП следва да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
На жалбоподателят е съставен от св. Надежда Христоскова, гл.инсп.РК Южна България,гр.Пловдив, АУАН В0016435 от 26.09.2019г. за това че 26.09.2019г. 18.40 ч. на яз. Батак,м-т Картофена нива, до м-т Македонски борум, лицето Марин Симеонов извършва любителски риболов с един брой въдица в работно положение, като същия запазва в малката си пластмасова кофа риба от следния вид и размер : щука – 3 броя по 22 см. бройката, с което извършва административно нарушение по чл. 38 ал. 1 от ЗРА съгласно Приложние № 2 от ЗРА. Щука – 3 броя по 22 см. освободени и върнати във водите на яз. Батак.
Жалбоподателят е вписал възражения- „рибата беше мъртва и затова я оставих, а не я върнах във водата , нямаше как да я спася“.
Приложени са Заповед № РД09-25/21.01.2014г. на МЗХ, от която е видно, че АНО е компетентен да издаде оспорваното НП.
Приложени са Заповед № РД09-1177/20.12.2019г. на МЗХ, от която е видно, че актосъставителят е компетентен да издаде АУАН.
Приет е по делото риболовен билет на жалбоподателя валиден към датата на нарушението.
По делото не е спорно чия е била намерената риба, както и че е от вида щука. Спорното е била ли е маломерна.
Разпитани са в съдебно заседание св. Л., Христоскова, които установяват, че са пристигнали и видели жалбоподателя да извършва любителски риболов. Св. Л. без да се представи преди това и без знанието на жалбоподателя бил измерил въпросната риба, едва след това се легитимирали, разбрали, че лицата са с редовни билети и ги накарали да върнат рибата във водата.
Разпитан в съдебно заседание е и св. Т., който депозира показания, че не е видял проверяващите да са мерили рибата.
Последното се потвърждава и от самия св. Л., който твърди че мереното станало докато жалбоподателя и св. Т. били с гръб и извършвали риболов.
Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетелите в частта в която всички единодушно твърдят, че след легитимирането им не е имало мерене на рибата.
В чл. 38,ал.1 от ЗРА, която норми сочи като нарушена наказващия орган, е предвидено, че се забранява уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2.
Наказанието е наложено на основание чл.75 ал.1 от ЗРА, където е 2 предвидено, че който лови, пренася, превозва и продава риба и други водни организми с размери или тегло под минимално допустимите в нарушение на чл. 38, ал. 1, се наказва с глоба от 600 до 900 лв..
От събраните гласни доказателства се установи, че жалбоподателят е ловил риба, и то от вида щука. Съгласно приложението №2 т. 9 същата следва да е в размери минимум 35 см.
Съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя, по следните съображения :
На първо място в НП , така и в АУАН не е посочено : първо кое предложение от материално забраняващата норма и кое предложение от санкционната норма е имал предвид наказващия орган. Освен това в НП е посочено единствено приложението по чл. 38 л. 1 от ЗРА, но не и точката , както и в какъв размер е следвало да бъдат посочените риби- щука.
Наред с това материалната забраняваща норма предвижда , че са забранени действията в от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА, а кои са тези обекти не става ясно нито в акта, нито в НП. Липсва каквато и да било фактология по отношение на тях и яз. Батак попадали в тези обети.
Последното представлява нарушение на материалния закон съобразно разпоредбата на чл. 42 т.4 и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН -описание на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено, което е самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Съдът намира обаче, че е допуснат друг порок при установяването на нарушението. Св. Л. депозира показания, потвърдени и от актосъставителя, че същият не е измерил процесните риби - три на брой, в присъствието нито на жалбоподателя, нито на св. Т.. Св. Т., рибар от дълго време, депозира показания, че рибите са бил с нужните размери. Не само това, но дори и в последствие след като е посочил, че жалбоподателят е допуснал нарушение, не е извършил измерването с тяхно участие, а направо е накарал жалбоподателя да върне рибите във водата. За извършеното измерване не е съставен протокол, при самото измерване не е взело участие и заинтересованото лице, а именно нарушителя. Последното по необратим начин е рефлектирало върху правото му на защита, така щото да не може да организира същата. По делото, а и в хода на административно наказателното производство, не са събрани други доказателства които да установяват, че именно процесната риба, от вида щука е била с размер по-малък от 35 см. Ето защо обективната съставомерност на нарушението не се доказа от АНО, предвид на разпределението на доказателствената тежест.
Жалбоподателят е бил изряден, имал е риболовен билет, до момента не е имал други нарушения, и не на последно място се касае за три броя риби, 3 които са били върнати във водата, живи. Съдът намира че в случая наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като безспорно се касае за маловажен случай. Същият се е задоволил само да посочи, че няма основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, без да излага други мотиви, което по своето съдържание е и липса на мотиви.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, при извършване на преценка относно наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН, но това не е сторено в настоящия случай такава, което означава липса на мотиви в тази част на наказателното постановление, пряко засягащо правото на защита на жалбоподателя. Ето защо като не е изложил мотиви и не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, АНО е допуснал нарушение на материалния закон. В този смисъл е и практиката - Решение № 696 от 27.03.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 581/2019 г., Решение № 962 от 13.05.2016 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 508/2016 г. и др.
Имайки предвид изложеното съдът намира, че НП страда от пороци, допуснати в хода на административно наказателното производство, които не биха могли да бъдат санирани в производството пред въззивния съд, и обосноваващи материално правна и процесуално правна порочност, които го правят изцяло незаконосъобразно.
По изложените съображения настоящият състав намира обжалваното постановление за незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление №13-29/17.01.2020г. на Началника на Отдел „Рибарство и контрол- Южна България“- гр.Пловдив към ГД „ Рибарство и контрол “при ИАРА със седалище в гр. Бургас, с което на М. И. С.
ЕГН **********, от гр.Пещера,ул.“Янко Тодоров“№18, на основание чл. 75 л.1 от ЗРА му е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 38 ал.1 от ЗРА., като незаконосъобразно.
4
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пазарджик по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 5