Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19509 от 16.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55486/2025
Вид
Решение № 19509
Подписан
16.10.2026
Състав
РАДИНА КАЛИНОВА КАЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19509 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от РАДИНА К. КАЛЕВА Гражданско дело № 20251110155486 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга „дялово разпределение“ и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези вземания.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

С оглед изложеното моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми 1183,23 евро – главница за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., заедно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането; 224,19 евро – обезщетение за забава в плащането на главницата за периода 15.09.2023 г. до 12.08.2025 г.; 20,52 евро – цена на услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. заедно със законната лихва от датата на 1 подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението и 5,48 евро – обезщетение за забава в плащането на главницата за периода 15.09.2022 г. до 12.08.2025 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 562/2025 г. по описа на Районен съд – Белоградчик.

Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът А. В. С. оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия през процесния период, като сочи че за имота има запазено вещно право на ползване на трето за спора лице. Оспорва наличието на облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да претендира вземане за цена на услуга за дялово разпределение. Оспорва дължимостта на вземанията за лихви, доколкото не е представена покана за заплащане на задълженията, адресирана до ответника преди процеса. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главници и лихви, падежирали преди 31.07.2022 г. Моли да се отхвърлят исковете, като съдът съобрази наведените възражения. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на представляващия го адвокат при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Третото лице помагач „Далсия“ ООД не е взело становище по исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид исканията и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Облигационното правоотношение между тези лица и топлопреносното предприятие възниква по силата на закона, като продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия по реда на чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо сключването на индивидуален писмен договор.

От представения Нотариален акт за дарение № 42/25.11.1992 г. се установява, че ответницата е придобила собствеността върху процесния 2 апартамент, находящ се в гр. София, **********************, като дарителите С.П. С. и В.Р.С. са си запазили пожизнено вещно право на ползване върху имота.

Принципно правилно е възражението на ответницата, че при наличие на учредено вещно право на ползване задължено за заплащане на доставената топлинна енергия е лицето, което притежава това право, а не собственикът. В конкретния случай обаче това обстоятелство не изключва възникването на облигационно правоотношение между ответницата и ищцовото дружество.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти се явяват предполагаемите според закона клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но няма пречка клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В случая по делото е представена молба-декларация от 11.09.2002 г., с която ответницата е поискала от ищцовото дружество откриването на партида за процесния имот. С отделна декларация е заявила, че ще използва имота за жилищни нужди. Подадената молба представлява изявление на воля за встъпване в договорни отношения с топлопреносното предприятие, което има характер на предложение за сключване на договор по смисъла на чл. 13 ЗЗД. С приемането на заявлението, откриването на партида и последващото доставяне на топлинна енергия ищецът е приел това предложение.

Следователно между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответницата е придобила качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди, независимо от запазеното в полза на дарителите вещно право на ползване.

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че топлоснабденият имот се намира в топлофицирана жилищна сграда. Приложими към правоотношението през процесния период са Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, приети с Решение № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на дружеството и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, които са влезли в сила по 3 реда на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Не са наведени твърдения или представени доказателства ответницата да е упражнила правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ да предложи специални условия. Ето защо съдът приема, че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при посочените Общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице помагач „Далсия” ООД.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебнотехническата експертиза (СТЕ), което настоящият състав кредитира като обосновано и компетентно изготвено. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като показанията са отчитани ежемесечно. След приключване на отоплителните периоди е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от фирмата за дялово разпределение и са изготвяни изравнителни сметки. За процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. е осигуряван достъп до имота за отчет на водомера за топла вода, като отчетните документи са подписани от потребител. В имота не е имало монтирани отоплителни тела и топлоразпределители, но са били налични две щранг лири в банята и коридора, за които е начислявана топлинна енергия съгласно нормативната уредба. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е определяна въз основа на отчетените показания на водомера за топла вода.

За имота е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, въз основа на отопляем обем по проект от 197 куб. м, като не е начислявана топлинна енергия за отопление на общите части. За периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, възлиза на 383,19 лв., за отопление на имота чрез щранг лирите – 659,22 лв., а за подгряване на вода – 1271,78 лв. Общата стойност на потребената топлинна енергия за този период е 2314,19 лв. (1183,23 евро), като изравнителните сметки са формирали сума за възстановяване в размер на 153,94 лв.

4

Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, а технологичните разходи са приспадани от отчетената топлинна енергия преди разпределението й между потребителите. Изрично е посочило, че отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия, както и начисляването на сумите за процесния имот, са извършвани в съответствие с действащата нормативна уредба.

По отношение на възражението на ответницата, основано на отмяната на разпоредбата от Методиката за дялово разпределение, уреждаща определянето на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира, че същото не обосновава различен извод относно дължимостта на претендираните суми. Самата отмяна на посочената разпоредба не води автоматично до недължимост на начислената за процесния период топлинна енергия, като съдът съобразява и заключението на приетата СТЕ относно начина на извършване на дяловото разпределение.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период на ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

При определяне на дължимата цена следва да се съобрази стойността на реално потребената топлинна енергия, установена след извършването на годишното изравняване, а не стойностите на прогнозните месечни начисления. В случая от заключението на СТЕ се установява, че окончателната стойност на доставената топлинна енергия за процесния период възлиза на 1183,23 евро, поради което искът за главница е доказан по основание и размер, преди съобразяване на възражението за погасителна давност.