Решение № 14202 от 15.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50747/2025
- Вид
- Решение № 14202
- Подписан
- 15.07.2026
- Състав
- ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 172804 от 10.11.2025 · ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
- Разпореждане № 181426 от 27.11.2025 · ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
- Определение № 3015 от 22.01.2026 · ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
- Разпореждане № 99516 от 18.08.2026 · ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
- Разпореждане № 107722 от 08.09.2026 · ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 47 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 14202 гр. София, 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110150747 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „У.” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т. А.” № 18, срещу „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. З.” АД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г. М. Д.”, № 1, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума в размер на 2 973,85 евро с включени ликвидационни разноски, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, във връзка с щета № 24110010025, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска 03.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 301,90 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 14.01.2025 г. – 02.11.2025 г.
В исковата молба са налице твърдения, че на 10.05.2024 г. в гр. С., ж.к.
„Х. Д.“, на ул. Р. е настъпило пътно - транспортно произшествие между л.а. марка „Р.“, модел „Л.“, с ДКН № СВ РН, управляван от С. Г. П. и л.а. марка „М.“, модел „3“, ДКН № СВ МР, управляван от С. Д.. За настъпилото произшествие е съставен двустранен констативен протокол между участвалите водачи, в който е отразено, че С. П. се е движела по ул. Резбарска, когато от дясната страна е била ударена от друг автомобил – марка „М.“, peг.
№ СВ МР, управляван от С. Д., която не е пропуснала движещия се с предимство автомобил марка „Р.“, модел „Л., вследствие на което е реализирано ПТП. Вследствие на сблъсъка между двете превозни средства са причинени материални щети на същите, които за марка „Р.“, модел „Л.“, се изразяват в увреждане на: преден врата — дясна; задна врата — дясна, панел 1 заден десен (калник) 5 вр.; праг десен; панта задна дясна врата горна; пантна задна дясна врата долна; средна колона — дясна.
В исковата молба са налице твърдения, че процесният автомобил „Р.“, модел „Л.", е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско“ на МПС, обективирана в полица № 24001110459, със срок на действие от 08.04.2024 г. до 07.04.2025 г. В тази връзка е заведено уведомление за настъпилото събитие, по което е образувана щета № 24110010025 и е изготвен опис на вредите и подробна калкулация. За отстраняване на уврежданията по застрахования лек автомобил, застрахователното дружество е издало възлагателно писмо, като ремонта е извършен в автосервиз - „Н. А. “ ЕООД, за което ищцовото дружество е заплатило общо сумата в размер на 5 801,34 лева.
Ищецът твърди, че виновен за настъпилия пътен инцидент е водачът на лек автомобил марка „М.“, peг. № СВ МР - С. Д., който не е съобразил поведението си с правилата за движение залегнали в чл. 47 ЗДвП – Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство и чл. 50, ал. 1 ЗДвП – На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, в следствие на което виновно е реализирал процесното пътно - транспортно произшествие.
С извършеното плащане на основание чл. 411 КЗ, „ЗК” АД встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респективно неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, а именно дружеството ответник – „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. З.“ АД. Видно от изрешена справка в интернет сайта на Гаранционен фонд, към дата на произшествието, лек 2 автомобил марка „М.“, peг. № СВ МР има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка до ответното дружество е изпратена покана, ведно с приложени документи за възстановяване на изплатеното обезщетение, като с писмо изх. № 203 от 13.01.2025 г., „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. З.“ АД е отказало, считайки че вината е изцяло на водача на автомобил „Р.“, модел „Л.“.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. З.“ АД е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл. 131, ал.
1 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Оспорва твърдяната от ищеца фактическа обстановка, като твърди, че водача на застрахования при ищеца лек автомобил е нарушил правилата на движение и е станал причина за ПТП. Оспорва застрахования при него водач да е подписвал двустранен протокол за ПТП. При условията на евентуалност, формулира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия водач в размер на поне 80%. На следващо място ответното дружество оспорва иска и по размер като твърди, че стойността на обезщетението е прекомерна спрямо щетите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, в случаите когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за определянето му.
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно имуществено застрахователно правоотношение по отношение на увредения автомобил, настъпването на процесното ПТП, механизма на същото, противоправно и виновно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, причинноследствената връзка между произшествието и вредите, вида и размера на вредите, както и че е изплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително твърдяното съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил.
Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства се установява, че на 10.05.2024 г. е настъпило процесното ПТП с участието на лек автомобил „Р.“, модел „Л.“, с ДКН № СВ РН и лек автомобил марка „М.“, модел „3“, ДКН № СВ МР. Безспорно е също, че към датата на инцидента увреденият автомобил „Р.“ е имал валидна застраховка „Каско“ при ищеца, а лекият автомобил „М.“ – валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Спорният въпрос по делото е свързан с механизма на настъпване на ПТП и разпределението на вината между двамата водачи.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило на 10.05.2024 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Р.“ и ул. „Н. Г.“. Експертът е изготвил заключението си въз основа на приложените по делото писмени доказателства, снимков материал, двустранния констативен протокол за ПТП, оглед на местопроизшествието и показанията на разпитаната свидетелка С. А.
Според заключението лек автомобил „Р. Л.“ се е движил по ул. „Р.“ в посока от Сточна гара към ул. „П. б. а“. Пред него се е движел друг, неустановен по делото автомобил, който непосредствено преди кръстовището е намалил скоростта си, подал е сигнал за извършване на десен завой по ул.
„Н. Г.“ и е изчаквал включването на лек автомобил „М.“ в движението. В същото време лек автомобил „М.“ е бил спрял на стоп-линията на ул. „Н. Г.“, обозначена с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, с намерение да извърши ляв завой по ул. „Р.“ в посока към Сточна гара. След като водачът на „М.“ възприел, че движещият се по пътя с предимство автомобил ще завие по улицата, от която излиза, без да възприеме други движещи се по ул. „Р.“ моторни превозни средства, предприел навлизане в кръстовището, при което последвал удар между предната част на лек автомобил „М.“ и дясната странична част на лек автомобил „Рено“ в района на средата на платното за движение. Вещото лице е приело в писменото си заключение, че непосредствено преди удара водачът на лек автомобил „Р.“ е предприел маневра по изпреварване на движещия се пред 3 него автомобил в участък, в който изпреварването е забранено, като именно при извършването на тази маневра е настъпил сблъсъкът между двата автомобила. Графичната реконструкция, приложена към заключението, възпроизвежда същия механизъм на настъпване на произшествието.
Разпитаната по делото свидетелка С. А. – водач на лек автомобил „М.“, дава сведения относно възприетата от нея пътна обстановка непосредствено преди настъпване на произшествието. Същата заявява, че при излизането си от ул. „Н. Г.“ е изчакала движението по ул. „Р.“, като пред себе си е възприела автомобил, който подал сигнал, че ще завие по улицата, от която тя излизала. След като възприела това, потеглила, но в същия момент друг автомобил, който се движел зад него, предприел преминаване покрай завиващия автомобил и между двата автомобила настъпил удар. Свидетелката сочи, че не е възприела въобще лек автомобил „Р.“, като предполага, че същият е попаднал в т.нар. „мъртва точка“. По думите и двата автомобила са се движели с ниска скорост, поради което и причинените материални щети не били значителни. Свидетелката потвърждава, че в двустранния констативен протокол е посочила себе си като виновен водач, тъй като е излизала от улица със знак „Стоп“, но изразява становище, че водачът на „Рено“ е предприел заобикаляне на автомобила, който я е пропускал, въпреки наличието на непрекъсната осева линия.
При преценката на показанията съдът съобрази разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелката е водач на един от автомобилите, участвали в процесното произшествие. Независимо от възможната заинтересованост от изхода на делото, съдът ги кредитира, тъй като са последователни, вътрешно непротиворечиви и намират потвърждение в заключението на съдебноавтотехническата експертиза и в останалия събран по делото доказателствен материал.
Изложеното от свидетелката относно начина на настъпване на произшествието следва да бъде преценено и с оглед съдържанието на представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП. Същият представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно механизма на настъпване на произшествието и вината на участниците в него, поради което подлежи на преценка в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства. В случая отразените в него данни относно мястото на произшествието, участниците в него и характера на удара съответстват на заключението на съдебно-автотехническата експертиза и на свидетелските показания. Отразеното в протокола признание на вина от страна на водача на лек автомобил „М.“ не обвързва съда, тъй като преценката за противоправното поведение и разпределението на вината между участниците в произшествието следва да бъде извършена въз основа на всички събрани по делото доказателства.
От съвкупната преценка на обсъдените доказателства съдът приема, че за настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие са допринесли и двамата водачи, макар и в различна степен. При преценката на противоправното поведение съдът обсъди поотделно поведението на всеки от двамата водачи.
4
Водачът на лек автомобил „М.“ е предприел навлизане в кръстовището от ул. „Н. Г.“, обозначена със знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, поради което за него е възникнало задължението по чл. 50, ал.
1 ЗДвП да пропусне движещите се по ул. „Р.“ моторни превозни средства. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че стоплинията на ул. „Н. Г.“ се намира приблизително на четири метра преди кръстовището, като видимостта към движещите се по ул. „Р.“ моторни превозни средства е ограничена от дърво и крайпътна растителност и се открива едва след започване на навлизането в кръстовището. В тази връзка съдът приема, че преди да потегли водачът е възприел единствено движещия се по пътя с предимство автомобил, който е намалил скоростта си и е подал сигнал за извършване на десен завой, поради което е останал с впечатлението, че може безопасно да се включи в движението. Това обстоятелство обаче не го е освобождавало от задължението да се увери, че по пътя с предимство не се движат и други превозни средства, на които следва да осигури предимство.
Разпечатката съдържа 30 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48b96dfc-a1c0-4ab3-a354-83d685adf4a6