Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 892 от 02.12.2022, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 240/2022
Вид
Определение № 892
Подписан
02.12.2022
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 892 гр. Ловеч, 02.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

И.ИЧКА КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500240 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.248,ал.3 от ГПК.

Постъпила е молба с вх.№6419/09.11.2022г. от М. Х. Х., чрез адв.Н.Х.-АК-Русе, с искане за изменение на постановеното Решение №192/20.10.2022г.,пост.по в.гр.д.

№240/2022г.на ОС-Ловеч, в частта му за разноските. Възразява, че съдът е следвало да се произнесе в тази част не с решение, а с определение, с какъвто акт се произнася по разноските. Извода си извежда от предвидената различна компетентност при обжалване на акта,с който съдът се произнася по реда на чл.248 от ГПК и решението по чл.235 от ГПК.

Смята,че се смесват две самостоятелни производства. Възразява,че съдът е изменил първоинстанционното решение без от нейна страна да е подавана въззивна жалба. Представя своето становище за начина на разпределение на разноските съобразно изхода на спора.

Ответната страна И. Х. П.,представляван от адв.Ц.-ЛАК, изпраща отговор и счита,че решението не следва да бъде изменяно в частта на разноските. Смята,че са определени съобразно с участието на страните и направените от разходи. Не споделя възраженията на въззивника.

По допустимостта.

Искането е подадено в срок,при съобразяване,че решението е връчено на Х. на 26.10.2022г.,а молбата е подадена на 09.11.2022г. От страната е представен и Списък на разноските по реда на чл.80 от ГПК, което й осигурява процесуалната възможност да инициира настоящето производство, съгл.чл.80,ал.1,изр.ІІ-ро то ГПК.

По същество.

Съдът намира,че молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна.

Не е основателно възражението за недопустимост на ревизията на първоинстанционното решение в частта за разноските,с оглед липсата на подадена от Х.

1 въззивна жалба. В случая съдът е сезиран с искане за проверка на решението в тази част както от въззивника- във въззивната жалба, така и от самата Х., която с частна жалба го обжалва именно и само в частта на разноските.

Съставът не се съгласява и с твърдението за необходимостта да се постановяват отделни актове. В случая е въззивникът е заявил в обхвата на въззивното обжалване на първоинстанционното решение изцяло-както в произнасянето по спорните права,така и по разноските. Затова и въззивният съд дължи произнасяне в тези рамки с въззивното си решение. Атакуването на решението и с отделна частна жалба само в частта на разноските, не внася нов обхват на въззивното обжалване,а напротив-дава възможност за ревизия на решението и в частта на постановените по отношение на Х. разноски. Именно частната й жалба дава възможност на съда да се произнесе и да преодолее ограничението на принципа да не се влошава положението на необжалвалия (т.н. reformatio in pejus). С оглед това и съгласно приетото в ТРеш.№5/12.07.2018г.,пост.по т.д.№5/2015г.на ОСГТК на ВКС едва настоящето определение ще може да се обжалва по сочения от Х. начин- пред апелативен съд по реда на чл.274,ал.2 от ГПК.

По отношение разпределението на разноските въззивният състав е изложил мотиви и не намира основание за промяната им. Конкретно са съобразени уговорените за отделните претенции адвокатски хонорари и са присъдени съобразно изхода по всяка от тях, при отчитане на всяко уважено/отхвърлено вредоносно действие,заявено от страните. В същото съотношение са присъдени и направените от страните съдебно –деловодни разноски.

По отношение разноските във въззивната инстанция съдът ги е оставил така,както са направени,с оглед изхода от спора-неуважаване на въззивната жалба и ревизия на първоинстанционното решение в частта на разноските не по искания от частния жалбоподател начин-т.е. отново неуважаване.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира молбата на М. Х. Х. за изменение на

Решение

192/20.10.2022г.,пост.по в.гр.д.№240/2022г. на

ОС-Ловеч,за неоснователна,поради което следва да я остави без уважение.

По делото е постъпила и касационна жалба от И. Х. П., по отношение на която тече срок за отговор на насрещната страна.

Затова и на основание чл.248 от ГПК, ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Х. Х. , чрез адв.Н.Х.-АК-Русе, с искане за изменение на постановеното Решение №192/20.10.2022г.,пост.по в.гр.д.

№240/2022г.на ОС-Ловеч, в частта му за разноските, като неоснователна.

Определението може да се обжалва по реда на чл.274,ал.2 от ГПК пред АСВелико Търново, в 1-седмичен срок от уведомяването на страната (по арг.и от т.24 от ТРеш.

№6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС).

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3