Решение № 192 от 20.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Ловеч, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

И.ИЧКА КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500240 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.109 от ЗС.

С Решение № 26/11.02.2022г.,пост.по гр.д.№ 217/2021г. РС- Троян е осъдил на основание чл.109 от ЗС М. Х. Х. от гр.Тр., да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в държане и паркиране на лек автомобил марка „М." с per. № OB **** AH, в обхвата на голямата порта, в частта от двора с площ 105 кв.м, която се ползва съвместно и от двамата, като по този начин възпрепятства ищеца И. П. да упражнява правото му на ползване на съответната част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Тр., одобрени със Заповед РД-18- 11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота - гр. Тр., ул. "В.Л." № ***. Отхвърлени са исковете на И. Х. П. от гр.Тр. против М. Х. Х., с правно основание чл. 109 от ЗС- да бъде осъдена Х. да възстанови основата на жилищната сграда в южната част и искът с правно основание чл.45 от ЗЗД – да заплати сумата от 500лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в следствие на неоснователните действия на Х., както неоснователни и недоказани. С решението съдът се е произнесъл и по предявените насрещни претенции на М. Х.,като на основание чл.109 от ЗС е осъдил И. Х. П. да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в държане и паркиране на „семейния лек автомобил", в обхвата на 1 голямата порта, в частта от двора с площ 105 кв. м, която се ползва съвместно и от двамата, като по този начин възпрепятства ответницата М. Х. да упражнява правото му на ползване на съответната част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Тр., одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота - гр. Тр., ул. "В.Л." № ***. Отхвърлени са исковете на М. Х. Х. от гр.Тр. срещу И. Х.

П., с правно основание чл.109 от ЗС- да премахне 40 кв.м. от металната конструкция на дворна лоза, да премахне камерата за видеонаблюдение, да възстанови премахнатата ограда ул. „В.Л." № *** и искът с правно основание чл.45 от ЗЗД – да заплати сумата от 500лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в следствие на неоснователните действия на П.,като неоснователни и недоказани.С оглед изхода на спора съдът е разпределил и отговорността за направените разноски- осъдил е М. Х. Х. да заплати на И. Х. П. сумата 612,50лв. И. Х. П. е осъден да заплати на М. Х. Х. сумата 816,12лв.

С Определение №198/29.04.2022г.,пост.по гр.д.№217/2021г.,по реда на чл.248 от ГПК, РС-Троян е оставил без уважение молбата на М. Х. Х. за изменение на решението в частта на разноските.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от И. Х. П., чрез адв. адв.Е.Ц.- АКЛовеч, в частта, с която е отхвърлен искът му с правно основание чл.109 от ЗС срещу М. Х., с петитум да бъде осъдена да възстанови основата на жилищната сграда в нейната южна част, непосредствено под входната врата за избените помещения в първоначалния й вид.

Обжалва решението и в частта, с която е осъден по насрещния иск на ответницата с правно основание чл.109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в държане и паркиране на „семейния лек автомобил" в обхвата на голямата порта, в частта от двора с площ 105 кв.м.

Счита, че при отхвърляне на негаторния му иск съдът е допуснал грешка при формиране на вътрешното си убеждение,което е довело до неверни фактически констатации и неправилност на решението. Твърди, че противоречи на заключението на съдебнотехническата експертиза. Възразява,че е изготвена изцяло върху показанията и твърденията на свидетеля, доведен от ответницата- св.Р.Т.. Твърди, че вещото лице не е извършило обстоен и професионален оглед на мястото и в заключението му липсва на конкретика, има абсолютно неверни твърдения, като например че изградената канализация е действаща.

Отрича това да е така и тази констатация е могло да се направи от вещото лице,в случай,че е огледало и приземния етаж, където е изградена канализацията за отпадни води и където ще да забележи, че двете тръби, които се вливат в основната, са само заложени, не и свързани с източник на мръсна вода - баня, мивка и др. Въпреки, че заключението е изцяло невярно и тенденциозно, съдът му се е доверил без никакво съмнение и е отхвърлил предявения от него иск. Сочи,че не е участвал при извършване на огледа на експерта.

Счита решението за недопустимо в частта,с която е осъден по предявения от ответницата негаторен иск,тъй като е постановено срещу ненадлежен ответник. Счита, че аз не е легитимиран да отговаря по този иск , тъй като не е собственик на автомобила, за който се твърди- един път, че е негов личен, а друг път, че е „семеен автомобил“. Възразява,че 2 автомобилът не е идентифициран по марка, по модел, по регистрационен номер. Също в насрещния иск се твърди,че е „семеен автомобил", при разпита на св.Р.Т. се сочи,че е на зетя на И. П., а в самото съдебно решение съдът е навел твърдения, че е личен автомобил.

Възразява,че е осъден да не държи семейния автомобил на това място, без да са посочени марка, модел и регистрационен номер на превозното средство. Твърди,че не притежава лек автомобил. Такъв има семейството на дъщеря му и ако ищцата по насрещния иск има предвид него, възразява,че той не би могъл да отговаря за чужди действия.

Моли да се отмени решението на РС-Троян в частта, в която съдът е отхвърлил иска му с правно основание чл.109 от ЗС, с петитум ответницата да се осъди да възстанови основата на жилищната сграда в нейната южна част, непосредствено под входната врата за избените помещения в първоначалния й вид и се постанови ново, с което искът му се уважи.

Моли да се обезсили решението на Троянския районен съд в частта, в която е осъден по насрещния иск на основание чл.109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в държане и паркиране на „семейния лек автомобил" в обхвата на голямата порта, в частта от двора с площ 105 кв.м. и да се прекрати производството в тази част. Моля да се измени решението на РС-Троян и в частта за разноските, като се присъдят изцяло на него,вкл.и тези от въззивното производство. Представя писмени доказателства.

По реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Х.

Х.,чрез пълономощника й адв.Н.Х.-АК-Русе. Счита жалбата за допустима,но неоснователна.

Възразява,че твърдението на въззивника,че автомобилът не е негова собственост е заявено късно и вече е преклудирано, следвало е да се заяви в отговора на насрещния иск. С предявяването му с въззивната жалба е лишена от възможността да се защити адекватно, лишена е от една инстанция. Извън това,счита,че в хода на цялото първоинстанционно производство са събрани доказателства, от които се е изяснило,че лекият автомобил е на дъщеря му и със семейството й живеят в едно домакинство. Счита,че с оглед предявения иск е без значение чия собственост е автомобилът. Следва да се доказва и установява кого ползва въпросното превозно средство и на кого пречи да ползва своя имот. За това не случайно в исковата молба е употребила понятието „семеен автомобил“ и не го е индивидуализирала по марка и собственик. Реално когато този автомобил е паркиран след входната врата, не дава възможност тя да използва двора по предназначение. Счита,че искът не е предявен срещу ненадлежна страна, тъй като ответникът може не само с лични действия, но и такива на трети лица да пречи на другия съсобственик. Самият ищец твърди, че често му се налага да ползва автомобил и че тя му пречи-на него и на близките му, да вкарват своя автомобил в двора. По изложените съображения споделя извода на съда,че в различни периоди от време с действията и двамата съсобственици са си пречели и затова е уважил двата иска и е осъдил страните да преустановят действията си. Това означава, че всяка от страните не следва да паркира автомобил в обхвата на голямата порта, без значение чия собственост е той. Обяснява,че въпреки постановеното решение и в момента семейният автомобил на И. П. продължава да стои в обхвата на голямата порта, с което й пречи да ползва общите части на дворното място.

3

Счита въззивната жалба за неоснователна и в частта срещу отхвърляне на иска по чл.109 от ЗС за възстановяване на основите на жилищната сграда. Сочи,че решението е постановено въз основа на съдебната експертиза, като експертът е съобразил представената документация за строителните дейности, свързани извеждане на отпадни води. Достигнал е до правилния извод ,че при извършването на този дейности не е възможно да се застрашат основите на имота, а възстановяване на първоначалното състояние не е нужно. Възразява,че неизвеждането на отпадните води може да доведе до подкопаване на основите и влошаване състоянието на целия имот. Счита,че експертизата е оспорена формално,без да са посочени конкретни пропуски, свързани със съществото на спора, не е поискана повторна или комбинирана експертиза, поради което това оплакване е неоснователно.

По изложените съображения моли решението да се остави в сила в тази част и й се присъдят направените разноски.

Постъпила е и частна жалба от М. Х. Х., чрез адв.Н. Х.-АК-Русе, срещу Определение №198/29.04.2022г., постановено по делото по реда на чл.248 от ГПК.

Възразява,че в определението съдът не е отговорил на част от поставените въпроси,а направените изводи противоречат на разпоредбите на Наредба 1/2004г.на ВАС. Липсват мотиви колко са действително направените на ищеца разноски по първоначалния иск,съотв. ответник по насрещния. Сочи,че от представените документи- два договора за правна помощ, става ясно,че е заплатил реално само 300лв. от уговорените 600лв., което означава, че при определяне на разноските следва да бъдат включени само реално платените. Не става ясно дали в разноските са включени и тези за съдебната експертиза. Така не става ясно как е формирана сумата,която е възложена в нейна тежест за разноски. Не споделя мотивите на съда,че при сключване на договор за правна помощ страните договорят адвокатското възнаграждение, което не зависи от броя на предявените искове, а от тяхната сложност, обем и т. н,тъй като това разбиране противоречи на чл.2,ал.5 от Наредба №1/2004г., в която изрично е записано, че „за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях по отделно". Развива,че при тази императивна разпоредба и липсата на уточнение в договорите за правна помощ какво е възнаграждението по всеки отделен иск, съдът е следвало да раздели реално внесеното адвокатско възнаграждение на броя на исковете. Сочи,че Законът дава правната свобода при договарянето да се отчита и сложността и характера на всеки един от исковете, но във всички случаи сумата не следва да бъде по-ниска от предвидената в Наредба №1/2004г. Съдът в мотивите приема, че са предявени различни по естество искове по ЗС, но не е разграничил внесения хонорар за всеки от тях. Не са изложени и мотиви как е извършено съразмерното редуциране на дължимите разноски. Сочи,че макар да произтичат от непозволено увреждане и представляват претенции за обезщетение за претърпени вреди, те представляват самостоятелни искове, защото действията и бездействията имат различен характер и вредите, настъпили за всяко едно от тях, не са зависими по между си.

Моли да се ревизират разноските,съгласно изложеното в искането по чл.248 от 4

ГПК.

Постъпил е отговор от И. Х. П. ,чрез адв.Ц.-ЛАК, на частната жалба, като счита,че е неоснователна, тъй като не е подкрепена с никакви доказателства. Счита,че обжалваното решение в частта на разноските и постановеното такова по чл.248 от ГПК са правилни, законосъобразни и постановени в съответствие със събраните доказателства и нормативната уредба. Моли жалбата да се остави без уважение.