Решение № 397 от 01.12.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 393/2025
- Вид
- Решение № 397
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 01.12.2025
- Състав
- Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Ивайло Стефанов Стефанов
Други актове по делото
- Протокол № 318 от 07.10.2025 · Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Ивайло Стефанов Стефанов
- Протокол № 470 от 26.11.2025 · Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Ивайло Стефанов Стефанов
- Определение № 18 от 12.01.2026 · Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Ивайло Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 2, т. 1 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 50а, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл. 50а, ал. 2 · Закон за държавния служител
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.12 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 140, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.153 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.1-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.1-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.1-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.1-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.1 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.180, ал.1-4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.180, ал.1-4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.180, ал.1-4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.180, ал.1-4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181, ал.1, 2 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 3, изр. първо · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.182 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.183, ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.183, ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.184, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.185, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.186 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.186а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.5, ал.6 и ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.5, ал.6 и ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.5, ал.6 и ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.189 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.189, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.190 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.191 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.233 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.234 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.234, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.238 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 393, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 88, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 28, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 46, ал. 2, изр. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл.391-394 · Закон за съдебната власт
- чл.391-394 · Закон за съдебната власт
- чл.391-394 · Закон за съдебната власт
- чл.391-394 · Закон за съдебната власт
- чл.69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.261 · Кодекс на труда
- чл.6 · Конституция на Република България
- чл. 23, т. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26а · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 397 гр. Смолян, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Тоничка Д. Кисьова
Членове:
Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500393 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ” на МВР гр. С., бул. „К. М. Л.” № *, представлявана от гл. комисар А. З. - Директор, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М. Х., против Решение № 99 от 12.06.2025 г. на Районен съд - Девин, постановено по гр. дело № 320/2022г, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. Б. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., обл. С., ул. Я. № *, ет.*, ап.* сумите, както следва: 1. По чл. 178, ал. 1, т. З ЗМВР във вр. с чл. 140, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3177.66 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. - 17.10.2022г. в размер на 417.78 лева; 2. По чл. 181, ал.1 от ЗМВР, чл. 2, т. 7 от Наредба № 8121з-904 от 2015г., изд. от министъра на МВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 165.60 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при среднонощни температури под +10 С и над +30 С от ищеца през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г. в размер общо на 43.87 лева; 3. По чл.
179, ал.1 ЗМВР във вр. с чл. 181а от ЗМВР във вр. с чл. 143, ал.1 от КТ, чл.
50а, ал. 1 от ЗДСл и чл. 86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 819.35 лева, 1 представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г. в размер общо на 93.28 лева, ведно със законната лихва върху трите главници, считано от датата на исковата молба – 18.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумите, както и 850.00 лева – адвокатско възнаграждение, както и да заплати сумата от 189.00 лева - дължими държавни такси, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девин и сумата от 200.00 лева – възнаграждение за вещо лице, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девин.
Жалбоподателят поддържа, че решението е изцяло неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон по подробно изложени в жалбата съображения.
По първия уважен главен осъдителен иск в жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е изложил вътрешно противоречиви мотиви. От една страна - за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт поради препращаща норма на ЗМВР. Акцентира се върху това, че статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, като в приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми, както напр. е процедирано с чл. 50а, ал. 2 от ЗДСл, съгласно който относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл. 63 от ЗДСл, съгласно който ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР, които също препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл. 88, ал. 2 от ЗМВР, който сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Непълнотата в закона би била налице при 2 липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителя извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд, като работещ на 12 - часови смени по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка жалбоподателят се позовава на ТР № 1/15.03.2023г. по т. д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, съгласно което „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки да се прилага по аналогия друг закон, съответно делегирана подзаконова уредба.
Нормалната продължителност на работното време на служителите по ЗМВР е осем часа, дефинирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР с чл.140, ал.1 от КТ показват, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с работниците и служителите по трудово правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР.
Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал. 9 от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. В издадените за процесния период Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г.; Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2022г. липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Липсата обаче не е празнота в закона. Волята на законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в цитираното тълкувателно решение. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1, т. 1 от ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 от ЗМВР/, поголямо обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.
187, ал.5, ал.6 и ал.7 от ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на 3 осигурителни вноски, ранно пенсиониране при условията на Първа категория труд. Поддържа се още, че първоинстанционният съд е допуснал и друго нарушение на материалния закон, като е приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание, относимо към извънреден труд. Като резултат от неоснователността на главния иск, за неоснователен се счита и акцесорния.
По втория уважен обективно кумулативно съединен главен осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 2, т. 7 от Наредба № 81213-904/30.07.2015г. на министъра на МВР, също се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че действително съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, като съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3, изр. първо от ЗМВР /редакция, бр.97 от 2017г./ за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, на служителите по чл.142, ал. 1 и 3 от ЗМВР се осигурява безплатна храна. Тази безплатна храна е и с целево предназначение и самият закон, към момента на редакцията му, не предвижда заплащането й в натура. С последващо изменение, обн. в ДВ, бр.
69 от 2020г., считано от 14.08.2020г. до настоящия момент на основание чл.10а от Наредба №8121з-904/14.08.2020г. на ищеца е изплащана левовата равностойност на полагащата се безплатна храна, поради което за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г. искът се явява неоснователен, респ. неоснователен е и акцесорният такъв.
По третия главен иск с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, който също се счита за неоснователен, респ. решението, с което се уважава – за неправилно, се акцентира върху обстоятелството, че отчитането на времето на разположение през процесния период от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. е включено в отработеното време и отчитано с протокол приложение № 1 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г.(обн. ДВ бр.93/30.102020г.), изм. с Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г.(обн. ДВ бр. 107/18.12.2020г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. З от ЗМВР, като съгласно чл.12, ал. З от Наредба № 8121з1353/15.12.2020г. сборът от работните часове по графика на служителя за тримесечния период не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време. На това основание времето за разположение е включено в отработеното време и изплатено на ищеца за всеки отчетен период. В дните за пътуване при командировки за участие в специализирана полицейска операция на българо-турската граница в зоната за отговорност на РДГПЕлхово, на основание чл. 22, ал. 1, т. 11 от Наредба № 81213-922/22.07.2022г. за реда, организацията и разпределянето на работното време на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. З от ЗМВР времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции е включено в отработеното време за съответния ден. Поддържа се, че ищецът работи на смени, като отчитането и изчисляването на работното му 4 време в часове на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022г. за работното време се извършва сумирано за тримесечен период. Поради това и този иск се счита за неоснователен и недоказан, респ. акцесорната претенция за обезщетение за забава. В дните за пътуване за участие в СПО ищецът е включен в заповед за командировка за участие в СПО, като времето за пътуване, инструктаж и брифинг е включено в отработеното време. За тези дни, освен трудовото възнаграждение на ищеца, са изплащани и дневни пари съгласно Наредба за командировките в страната, не е включван в график на дежурство и не са налице основания за изплащане на време на разположение.
Разпечатката съдържа 23 от 337 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/489a5781-30ef-4fc2-a493-a2b56a1084c9