Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5588 от 30.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1347/2023
Вид
Решение № 5588
Подписан
30.12.2024
Състав
ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ КОСТОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "В" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 102, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5588 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от*** Административно наказателно дело № 20231110201347 по описа за 2023 година при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 1347 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на В. Г. С. депозирана чрез адв. *** от ***, редовно упълномощена срещу Наказателно постановление № *** от 09.12.2022 г. издадено от ***, с което на жалбоподателя В. С. на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от /ЗДвП/ й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.

В жалбата от В. Г. С. депозирана чрез адв. *** се изтъкват доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателното постановление, както и за допуснати съществени процесуални нарушения на административно - производствените правила. В тази насока и се излагат доводи, че жалбоподателя В. С. в 1 деня на ПТП - 15.10.2022 г. в часовия диапазон от 10.30 ч. до 20.30 ч. е била извън гр. София със свид. ***, с когото живее на семейни начала, като личния автомобил марка *** е бил паркиран на паркинга пред блок на ул. ***, в който живеят двамата и не е предоставяла ключовете и превозното средство на друго лице, а ключа и документите за собственост на автомобила са били в дамската й чанта, която е носела със себе си. Навеждат се твърдения, че в процесното ПТП е участвал друг автомобил, със***който е същата марка, модел и цвят и домува в близост до инцидента.

С оглед на всичко изложено и се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят В. С. уведомена се явява лично и с адв. ***и адв.*** от ***, редовно упълномощен.

Адв. *** от ***пледира, че показанията на свид. В. В. потвърдили тяхната теза, предвид, че свидетелят ясно казал, че автомобилът не е управляван от жалбоподателя В. С. и подчертал, че автомобилът, който е разпознал и е посочил като регистрационен номер, той не е сигурен в последните две букви на номера на същия, а така също, че както са посочили и в жалбата, съществува друг такъв автомобил марка ***, идентичен като цвят и като цифрово изражение в номера, но с различни две букви отзад. В тази насока и адв.

***подържа, че този автомобил, жалбоподателя В. С. след като е посетила КАТ е открила сама, заснела го е и го е представила още на онзи етап в КАТ и счита за недопустимо, че служителите на отдел "Пътна полиция" при СДВР не са извършили задълбочена проверка и са наложили несправедливо наказание.

На следващо място упълномощеният представител на жалбоподателя заявява, че в жалбата са се спрели на т. нар. тематична справка, която е характерна за полицейските служби в момент, когато се издирва автомобила по непълен регистрационен номер, като тя представлява въвеждане на известните букви и номер, които в случая те са имали, но след показанията на разпитания свидетел се налага извода, че те са въведени в информационната система без последните две букви и е посочен като участник в ПТП първият *** който им е излязъл, а не са погледнали, че е възможно да има и друг автомобила със същите регистрационни номера като цифрово изражения, което е довело да объркването да бъде санкциониран жалбоподателя В. С..

2

Не на последно място адв. ***акцентира, че тази тяхна теза се подкрепя от показанията на свид. В., който в показанията си заявил, че за последните две букви от регистрационния номер не е сигурен, въпреки че в обяснението си е написал номера с тези две букви.

Адв. И. Х. от ***пледира, че фактът, че жалбоподателя В. С. е наказана за това, при наличието на разногласия относно обстоятелствата при ПТП и го е напуснала, като не е уведомила службите за контрол, съгласно показанията на свид. В., автомобила е бил управлява от лице от мъжки пол и отделно от това не е имало никакво разногласие между водача на ударени автомобил и този, който е причинил ПТП - то, а напротив шофьорът на *** - а, без да разговоря с когото и да било си е тръгнал, като адв. ***. претендира присъждането на разноски, за които представя списък.

ВъззИ.емата страна - ***, редовно призована, не изпраща представител.

В представени писмени бележки от ***депозирани чрез пълномощника му главен юрисконсулт *** се иска съдът да отхвърли подадената жалба като неоснователна и необоснована и да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно като излага съответните доводи в тази насока.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбоподателя В. Г. С., живее на адрес *** домува на паркинг пред блок на ***

На 23.11.2022 г. свид. А. С. - **** в присъствието на В. Г. В. очевидец и на *** свидетел при съставяне на акта - служител на ОПП - СДВР, съставил против жалбоподателя В. Г. С. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия ***, бл. № *** за това, че на 15.10.2022 г., около 14:10 ч., в ****на паркинга на бл. 437, вх. Б неизвестен водач на лек автомобил марка ****поради недостатъчен контрол върху управлението на МПС, допуска ПТП в лек автомобил марка ***, след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия. Посочено е, че материалните щети на л.а. марка *** били в предната част.

Посочените фактически констатации са квалифицирани в акта като нарушение на чл. 188 ал.1, чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в“ от 3

ЗДвП, като актът бил връчен на жалбоподателя В. С. на 29.11.2022 г. и подписан от последната.

В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателя В. С. е депозирал писмено възражение, в което са наведените твърдения, сходни на посочените в жалбата.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление НП № ***, с което на жалбоподателя В.

С. на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от /ЗДвП/ й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 04.01.2023 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели А. С., *** и В. В., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – декларация от В.

Г. С., заверен препис от Протокол за ПТП № ***., възражения от В. С., снимков материал на лек автомобил марка ****, заверен препис от Заповед № *** г.на Директора на ***, заверен препис от Заповед 8***. на Министъра на вътрешните работи на Р България, заверен препис от Заповед № ***г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, сведение о В. В., справка картон на водача В. С. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП и останалите съдържащи се по административно - наказателната преписка писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на тримата свидетели не допринасят за изясняването на така посочените в НП нарушения.

Свидетелят А. С. е съставил АУАН, но доколкото твърди, че няма спомен за случая съдът от показанията му заявява единствено, след предявяване на акта по реда на чл. 284 от НПК, че е съставил процесния АУАН по писмени данни по образуваната преписка.

Свидетелят *** в показанията си сочи, че жалбоподателят В. С. на 15.10.2022 г. през целия ден е бил с него в гр. ***, като през целия ден колата на жалбоподателя С. марка ****била паркирана в района на блока на ***в който живеят заедно, както и че същата, след като се 4 получила покана да се яви в КАТ и се оказало, че нейната кола е участвала в ПТП, решила да провери в района на инцидента дали няма подобно кола на нейната, и установила, че има такава кола, същата марка, същият цвят, с разлика в последните две букви на номера, която била в ** в гр. ***, като и приложила направени снимки на този автомобила, а така също, че ключовете от автомобила винаги били в свид. С. и няма човек, на който тя да дава същите да ползва автомобила.

Съдът възприе и показанията на свид. В. В., очевидец на случилото се който твърди, че автомобила марка *** на съседа му бил ударен от кола марка ***в ***- а слязло едно момче с едно момиче, погледнали какво се е случило, качили се в автомобила и избягали, както и че на мястото дошла полиция и той посочил, че видял регистрационния номер на този автомобил . Свид. В. обаче заявява, че жалбоподателя С. не прилича на момичето, което слязло от автомобила, а така също, че той запомнил регистрационния номер на автомобила и го дал на пристигналите полицейски служители от отдел "Пътна полиция" при СДВР, но сочи, че не е абсолютно сигурен относно последните две букви от номера на автомобила марка "Фолксваген".

С оглед наведените доводи от страна на жалбоподателя В. С. за наличието на автомобил, който домува в района на инцидента и в частност в района на ***, на който е направила снимков материал, а именно на лек автомобил марка ***който е същата модел и марка и който е със сходен рег. номер с разлика в последните две букви с този на нейния автомобил

"Фолксваген", тезата на административнонакзващият орган остава недоказана, че именно жалбоподателя В. С. е извършила вменените нарушения на ЗДвП, а тъкмо обратното.

По делото не са събрани доказателства, въз основа на които категорично да се направи обоснован извод, за авторството на извършените нарушения.

От друга страна от наведените от жалбоподателя В. С. доводи в жалбата й и във депозираното в срок възражение по чл. 44 от ЗАНН, подкрепени от доказателствата по делото, се извежда съпричастност към процесните събития на другия водач на л.а*** От приложение по делото протокол за ПТП № ****се установява, че при посещение на място, контролните органи на ОПП СДВР не били свидетели лично на настъпилото ПТП и са 5 възпроизвели ситуацията въз основа на свидетелските показания на свидетеля В. В., който в съдебно заседание каза категорично, че последните две букви от номера не си е спомня, с оглед на което съдът намира, че участието на жалбоподателя В. С. във вмененото на същата ПТП, както бе посочено, не е доказано.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.

В производството по чл. 63 и сл. от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Съдът намира, че съвкупността от събрани по делото доказателства липсва точно изпълнение на задълженията на АНО по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, относно авторството на извършеното нарушение, съчетана с липсата на доказателства за осъществените нарушения и води до единствения възможен изход в настоящия процес, а именно за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В настоящото производство, предмет на доказване са извършените административни нарушения и авторството им, което се извежда от разпоредбата на чл. 102, т. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН.