Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7479 от 28.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61613/2024
Вид
Решение № 7479
Подписан
28.04.2025
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 и сл. · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 62, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 7479 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110161613 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. С. С. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД.

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове по:1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на чл. 4 от Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № 648985/14.03.2024 г., предвиждаща заплащането на неустойка, поради противоречието му със закона, респ. накърняване на добрите нрави;

2/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на Приложение № 3 към договор за потребителски кредит № 648985/14.03.2024 г., предвиждащо заплащането на възнаграждение за ВИП обслужване поради противоречието му със закона; 3/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, частично от 89,10 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителни клаузи по договор за потребителски кредит № 648985/14.03.2024 г.

Ищецът В. С. С. твърди, че на 14.03.2024 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 648985, като не му били предоставени изискуемите документи по чл. 10 ЗПК. Сумата по кредита била в размер от 300 лева, а срокът на погасяване – 1 месец. Размерът на погасителната вноска възлизал на 340 лева с одобрено обезпечение и 399,10 лева без одобрено обезпечение. В чл. 1 от Приложение № 5 към договора било предвидено, че най-късно до следващия ден 1 кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита, което да отговаря на редица изисквания. В чл. 4 било предвидено, че ако не го стори, същият дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план – 1,97 лева средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита. Посочва, че още със сключване на договора му е начислена неустойката, като общо дължал по кредита 399,10 лева, от която: 300 лева главница, 10 лева възнаградителна лихва, 30 лева преференциално обслужване, уговорено в Приложение № 3 и неустойка от 59,10 лева. Ищецът поддържа, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа действителния размер на разходите по кредита.

Ищецът счита, че и клаузата за дължимост на неустойка е нищожна, тъй като цели да заобиколи максималния предвиден размер на ГПР и с нея единствено се цели допълнително възнаграждение за кредитодателя, тоест има характер на скрита възнаградителна лихва. Поддържа, че същата противоречи и на добрите нрави, като излиза извън присъщите й функции. Посочва, че е нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Към договора било подписано и Приложение № 3, с което се уговаряли „условия за ползване на преференциално /ВИП/ обслужване“. Ищецът счита, че същото противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като това били действия, които по принцип били безвъзмездни.

Поради тези и останалите подробно изложени аргументи, моли съда да постанови решение, с което да бъдат признати за нищожни клаузите на чл. 4 от Приложение № 5 към договора и Приложение № 3 към договора, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 лева като част от вземане в общ размер от 89,10 лева, представляваща получена без основание сума по недействителни клаузи.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищцата пороци. Сочи, че уговорената неустойка отговаря на присъщите й функции и не излиза от техните предели. Намира, че посочените от ищеца суми не следва да са включени при формирането на ГПР, като излага подробни съображения. Сочи, че начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя. Сочи, че клаузата за неустойка е ясно и точно формирана, както и че е индивидуално уговорена между страните.

Относно описаната в Приложение № 3 допълнителна такса, сочи че не противоречи на закона, тъй като не е свързана с усвояване или управление на кредита, като същата се събирала от всички заявители за кредит. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание от 10.04.2024 г. съдът е допуснал на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, 2 ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от 52,20 лв., представляваща пълният размер на претенцията, вместо първоначално предявения частичен размер от 5 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен неподписан от страните договор за предоставяне на паричен заем 648985 от 14.03.2024 г., Приложение № 1, № 3 и № 5 и погасителен план към него, сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД, като заемодател, и В. С. С., като заемател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 300,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя с 1 брой погасителна вноска. Посочено е в договора, че падежната дата е 13.04.2024 г. В договора е посочено, че годишната лихва за ползване на кредита е 40,56 %; ГПР е 65 %, а общо дължимата сума по кредита (при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита) е 340,00 лева (с одобрено обезпечение) и 399,10 лева (без одобрено обезпечение).

Видно от Приложение № 3 към договора за кредит между страните е уговорена такса в размер на 30,00 лева за предоставяне на допълнителен пакет от услуги „Преференциално (ВИП) обслужване“, а видно от Приложение № 5 между страните е договорено в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1. Поръчителство на две физически лица или 2. Банкова гаранция в размер на 340,00 лв., представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита със срок на валидност 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора, като при непредоставяне на посоченото обезпечение длъжникът се задължава да заплати на кредитора неустойка в размер на 1,97 лева за всеки ден на неосигурено обезпечение и да я заплаща на кредитополучателя, заедно със съответната погасителна вноска. Сред изискванията към предоставеното обезпечение се посочва, че кредиторът има право по своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя, да изиска последният да осигури повече от двама поръчители за предоставения кредит, като всеки един от исканите поръчители следва да отговаря на следните условия: да бъде лице над 20 години, да работи на безсрочен трудов договор, да има не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да имат нетен размер на осигурителния доход в размер на 1500 лв., да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, да нямат неплатени осигуровки за последните две години и да нямат неплатени задължения към кредитни и финансови институции или ако имат тяхната кредитна история да е със статус не по-лош от „редовен“, но въпреки това кредитодателят по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже 3 предложените от кредитополучателя поръчители. На следващо място, в договора е посочено, че банковата гаранция, за да бъде валидно обезпечение, трябва да съдържа неотменимо и безусловно изявление на съответната банка, че ако кредитополучателят не заплати което и да е свое задължение по договора за потребителски кредит, банката ще заплати на кредитодателя всички дължими суми от кредитополучателя в първия работен ден, следващ деня на получаване на първото писмено искане от страна на кредитодателя и следва да покрива всички суми, които кредитополучателят е длъжен да заплати по договора за кредит и да има срок на валидност не по-кратък от 30 дни след крайния срок на погасяване на всички задължения по настоящия договор.

По делото между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че уговорената неустойка при непредставяне на обезпечение, както и допълнителна такса, описана в Приложение № 3 към договора, не са включени при формирана размера на ГПР.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения главен иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 648985 от 14.03.2024 г., както и на приложенията към него; противоречие на описаните клаузи със закона и добрите нрави.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 08.01.2025 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 06.03.2025 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите, че: 1) между страните е сключен договор за потребителски кредит № 648985 от 14.03.2024 г. и приложенията към него, по който ищецът е получил заемната сума; 2) в договора за кредит е уговорено заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и допълнителна такса, описана в Приложение № 3 към договора, които не са включени при формиране размера на ГПР.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените като безспорни факти за доказани. Същите се установяват и от събраните по делото доказателства.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът 4 предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело в чл. 1.2 от договора се посочва, че целта на предоставения договор за кредит е финансиране на лични нужди на кредитополучателя, съдът намира, че представеният по делото договор за заем, сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД, като заемодател, и В. С. С., е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В процесния случай посоченият в договора размер на ГПР по кредита е 65 % /т. 9, Приложение № 1 към договора/, т.е. над законоустановения максимален размер. Освен това, между страните по делото е безспорно, че уговорената неустойка при непредставяне на обезпечение, както и допълнителна такса, описана в Приложение № 3 към договора, не са включени при формиране на размера на ГПР. При тяхното включване ГПР, което така или иначе е над максималния допустим размер, ще нарасне допълнително.