Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 356 от 19.11.2021, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 716/2021
Вид
Решение № 356
Подписан
19.11.2021
Състав
Боян Христов Косев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Габрово, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20214210100716 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и следв. ГПК – първа фаза по допускане на делба.

Образувано е по искова молба на СТ. СТ. П., ЕГН **********, М. Д. Д., ЕГН ********** и Г. Д. ИВ., ЕГН **********, с която срещу К. Д. Д., ЕГН ********** е предявен иск за извършване на съдебна делба на недвижим имот с идентификатор ***, с адрес: гр. Габрово, бул. „***********” № 76, подробно описан в исковата молба.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците и ответникът са съсобственици на процесния недвижим имот, придобит с договор за покупко-продажба на 18.10.1991 г. по време на брака на ищцата СТ. СТ. П. и наследодателя Д.Й. Д..

Твърдят, че бракът между съпрузите бил прекратен с развод с влязло в сила решение № 387/21.05.1992 г. по гр. д. № 982/1992 г. по описа на ГРС, като процесният апартамент, представляващ семейното жилище, бил предоставен за ползване на наследодателя Д.Й.

Д.. Излагат, че Д.Й. Д. е починал на 27.02.2020 г. и оставил наследници по закон – ищците М. Д. Д. и Г. Д. ИВ. и ответника К. Д. Д.. Молят да се допусне съдебна делба на процесния имот между съделителите при следните квоти: 3/6 ид. ч. за СТ. СТ. П., 1/6 ид. ч. за М. Д. Д., 1/6 ид. ч. за Г. Д. ИВ. и 1/6 ид. ч. за К. Д. Д.. На основание чл. 344, ал.

2 ГПК ищците са направили искане за определяне на привременни мерки за ползване на процесния недвижим имот.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът К. Д. Д. оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.

Счита исковата молба за недопустима, евентуално за нередовна, тъй като не била подписана от ищците, а посоченото адвокатското дружество, чрез адвокат А.И., 1 не разполагало с право на собственост върху имота, както и с представителна власт да предявява иск за делба. Не ставало ясно кои са ищците по делото. Също така не били изложени обстоятелствата за всяко лице на какво основание претендира да е съсобственик на процесния апартамент, липсвала и индивидуализация на имота, лицата и квотите в петитума на иска. Нямало внесена държавна такса за образуване на производството.

Възраженията са неоснователни. Исковата молба е подписана от адв. А.И., която е надлежно упълномощена за процесуален представител на тримата ищци видно от представеното пълномощно – лист 4 от делото. Отделен е въпросът, че на подобно възражение може да се позовава само страната от чието име е действано без наличие на представителна власт, а не насрещната страна по спора.

Исковата молба отговаря на всички изисквания за редовност предвидени в чл.

127 и чл. 128 ГПК. В същата са изложени фактически твърдения относно страните, предмета и основанието, като е подробно индивидуализиран имота, предмет на делбата. Изложени са твърдения за наличие на съсобственост между страните, за придобивното основание, на което се твърди, че е възникнала съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот, предмет на делбата – договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство, а в петитума е направено искане за нейното ликвидиране. На последно място при предявяване на иска за делба държавна такса не се внася.

По същество оспорва ищцата СТ. СТ. П. да притежава право на собственост върху процесния имот, с възражението, че имотът е закупен от наследодателя Д.Й. Д. с лични средства и неговата бивша съпруга няма никакъв принос в придобиването му.

Моли да не бъде уважено искането за привременно разпределение на ползването на процесния имот, евентуално ползването да бъде предоставено на него, тъй като живее в имота и не разполага с друго жилище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от договор от 18.10.1991 г. за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти, издаден от Общински народен съвет – Габрово наследодателят Д.Й. Д. придобил правото на собственост върху апартамент № 14 на 5 етаж, находящ се гр. Габрово, бул. „***********” № 76, вх. А, заедно с прилежащото избено помещение № 14, със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. В договора е вписано, че имотът е придобит със собствени средства, внесени по сметка 181/027 с квитанция № 1333/18.10.2021 г. в размер на 15055 лева. Не се спори, че придобиването е извършено по време на брака на Д.Й. Д. със СТ. СТ. П..

Видно от влязло в сила на 14.07.1992 г. решение №387/21.05.1992 г. по гр. дело № 982/1992 г. на РС Габрово е прекратен с развод брака, сключен с акт за граждански брак № 191/25.04.1965 г., между Д.Й. Д. и СТ. СТ. П., като дълбоко и непоправимо разстроен. С решението ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Габрово, бул. „***********” № 76 е предоставено на Д.Й. Д..

Видно от удостоверение за наследници изх. № 786/28.02.2020 г., издадено от Община Габрово, Д.Й. Д. е починал на 27.02.2020 г., като е оставил наследници по закон: М. Д. Д. – дъщеря, Г. Д. ИВ. – дъщеря и К. Д. Д. – син.

2

Не се спори между страните, а и видно от скица на поземлен имот № 15 – 401791 от 15.04.2021 г. издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Габрово, че описаният в договора за продажба на недвижим имот от 18.10.1991 г., съответства на обект с идентификатор ***, представляващ апартамент, с адрес на имота: гр. Габрово, бул. „***********” № 76. В скицата като собственик върху имота е посочен Д.Й. Д., въз основа на договора за продажба на недвижим имот от 18.10.1991 г., издаден от Община Габрово.

В производството е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема за установено, че средната месечна пазарна наемна цена на процесния имот е в размер на 208 лева.

Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като или са неотносими към предмета на спора или не са необходими за изясняване на факти и обстоятелства от предмета на доказване.

Основателността на предявения иск за делба се обуславя от установяване на предпоставките: съществуваща съсобственост върху вещта, предмет на делбата и допустимост на делбата от гледна точка естеството и предназначението на съсобстваната вещ.

От данните по делото се установява, че по отношение на процесния недвижим имот, е налице съсобственост между страните по делото. Посоченият имот е бил първоначално придобит от Д.Й. Д. в резултат на сключен по време на брака му със СТ.

СТ. П. договор за покупко-продажба от 18.10.1991 г.. Отразяването в договора, че имотът е придобит със собствени средства не обуславя придобиването му в индивидуална собственост от Д., тъй като означаването на произхода на средствата (собствени) противостои на ползването на заемни (несобствени) средства. В случая имотът е придобит със собствени средства, но не и изрично посочени като лични, поради което и правото на собственост върху имота е придобито от двамата съпрузи и на основание чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ е възникнала съпружеска имуществена общност.

В тази връзка ответникът прави възражение, че процесният имот е бил закупен изцяло с лични средства на наследодателя Д.Й. Д..

Възражението е неоснователно.

Следва да се отбележи, че съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко продажба на недвижим имот - чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства.

Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът.

Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. /В този смисъл мотивите към ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Съгласно трайно установената, последователна и непротиворечива практика на ВКС, презумпцията за съвместен принос, макар и оборима, променя тежестта на доказване в хипотезите на предявени искове за пълна или частична трансфомация, като 3 всяко възражение за трансформация по същество не е оспорване на "съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че презумпцията следва да се приложи, а за този, който, поддържайки влагането на лични средства, следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право.

Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер, може да обуслови извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг /решение № 355/9.01.2012 г., гр. д. № 430/2011 г., Второ ГО на ВКС/. Законът изисква пълно /създаващо сигурно убеждение на съда/ и пряко /с документи за притежаването и отчуждаването на личното имущество и влагането на получените средства в процесния имот/ доказване на всички фактически твърдения, от които зависи изводът за спорното право, като ищецът носи доказателствената тежест да установи твърденията си за придобиване на процесния имот с изцяло лични средства и доказването е и главно /решение № 445/25.06.2010 г., гр. д. № 479/2009 г., Трето ГО на ВКС/.

При предявен иск по чл. 23 СК основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност.

Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена /решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, Първо ГО; решение № 62/08.05.2018 г. по гр. д. № 1840/2017 г., Първо ГО на ВКС; решение № 72/7.07.2017 г. по гр. д. № 3056/2016 г., Първо ГО на ВКС /.

В доклада по делото съдът изрично е разпределил доказателствената тежест на страните по делото, като е указал, че в тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражение, че процесният имот, придобит по време на брака на СТ. СТ. П. и Д.Й. Д., е закупен изцяло с лични средства на наследодателя Д.Й. Д., като му е указал, че за посоченото обстоятелство не сочи доказателства. Ответникът, въпреки указанията на съда, не е ангажирал доказателства за личен произход на средствата, вложени при придобиването на имота, ето защо съдът приема, че презумпцията от чл. 19, ал. 1 СК 1985 г. /отм./ не е оборена.

Следователно, претенцията, предявена с възражение в делбата, за пълна трансформация на лични средства на наследодателя Д.Й. Д. в придобиването на имота е недоказана и по същество - неоснователна.

При това положение следва да се направи извод, че съпружеската имуществена общност върху процесния имот се е прекратила с развода между Д.Й. Д. и СТ. СТ. П., който трансформира бездяловата и неделима общност в обикновена съсобственост 4 между бившите съпрузи, при равни права по смисъла на чл. 27 СК от 1985 г. - отм., като всеки от тях е станал собственик на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот. По силата на бракоразводното решение ползването на семейното жилище е предоставено на бившия съпруг – наследодателят Д.Й. Д., като по делото не е спорно, че същият е продължил да живее в него до смъртта си.