Решение № 7 от 07.01.2025, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Габрово, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20214210100716 по описа за 2021 година

Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила решение от 19.11.2021 г. по гражданско дело № 716/2021 г. на РС-Габрово, потвърдено с решение от 17.03.2023 г. по в. гр. д. № 765/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, е допусната съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, както следва: самостоятелен обект с предназначение жилище, апартамент, с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64-26.10.2007 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект - 15.04.2021 г., разположен в сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: гр. Габрово, бул. „********” № 76, вх. „А”, ет. 5, ап. № 14, брой нива на обекта – 1, с площ от 80.26 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***;

***; под обекта: ***; над обекта: няма, заедно с принадлежащите му избено помещение № 14, с площ от 4.40 кв. м. и 1.887% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, съгласно схема № 15-401791-15.04.2021 г. на самостоятелен обект в сграда на СГКК Габрово, при квоти 3/6 идеални части за С. С. П., 1/6 идеална част за М. Д. Д., 1/6 идеална част за Г. Д. И. и 1/6 идеална част за К. Д. Д..

Ищците С. С. П., М. Д. Д. и Г. Д. И., чрез процесуалния им представител заявяват становище за извършване на делбата чрез изнасяне на процесния имот на публична продан.

В първото по делото заседание след допускането на делбата /19.12.2024 г./ ответникът К. Д. Д. е предявил претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на процесния имот.

1

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот е реално неподеляем. Съгласно заключението пазарна цена на процесния имот е в размер на 83360 лева.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно извършването на делбата и претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК След като решението за допускане делбата на съсобствени имоти по чл. 344 ГПК влезе в сила, съсобствеността реално се ликвидира по един от четирите предвидени в закона способа: а). чрез съставяне на разделителен протокол по чл. 350 ГПК и теглене на жребий по чл. 352 ГПК; б). чрез разпределяне на съсобствените имоти между съделителите без теглене на жребий по чл. 353 ГПК, когато съставянето на дялове и теглене на жребий е невъзможно или много неудобно; в). чрез изнасяне на имота на публична продан по чл. 348 ГПК, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете и г). чрез поставяне на имота в дял на един съделител по чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, когато са налице условията на закона.

Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите – чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

В настоящия случай ответникът К. Д. Д. е предявил искане в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК за възлагане на процесния имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, според която разпоредба ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Видно от законовата разпоредба приложимостта на възлагането в тази хипотеза е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) жилището да е неподеляемо, 2) съсобствеността върху него да е възникнала единствено по силата на наследяване, 3) съделителят да няма собствено жилище и 4) съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството – така ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС.

В настоящия случай не е налице втората от изброените предпоставки на чл. 349, ал. 2 ГПК. Както бе посочено, само когато допуснатото до делба неподеляемо жилище е изцяло сънаследствено, то може да се възложи по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. При смесена съсобственост /възникнала в резултат на повече от един юридически факт - 2 прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др./ възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо – в този смисъл изрично т. 8 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС. От решаващо значение в случая е условието, свързано с обекта на съсобствеността, а именно – начинът, по който той е станал съсобствен, а не дали придобивното основание на съделителя, заявил възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, е само наследствено правоприемство или и друг юридически факт - така изрично определение № 274/25.03.2011 г. гр. д. № 1197/2010 г. на ВКС, І г. о.. В конкретния случай съсобствеността е комбинирана (смесена), тъй като е възникнала от два юридически факта – прекратена поради развод съпружеска имуществена общност и наследяване, което обстоятелство води до неприложимост на възможността за възлагане на процесния имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на съделителя К. Д. Д. /в този смисъл определение № 500 от 09.12.2019 г. по гр. д. № 2470/2019 г. на ВКС, II г.о./.

Ето защо не е налице хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което искането на ответника К. Д. Д. за поставяне в дял на процесния имот се явява неоснователно.

Предвид на приетия извод за неоснователност на предявената претенция по чл.

349, ал. 2 ГПК съдът намира, че делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.

Относно разноските за производството

На основание чл. 355, изр. 1 ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират по ГПК всеки от съделителителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Габрово държавна такса съобразно стойността на квотата му от съсобствеността, определена върху установената в настоящото производство актуална пазарна стойност на процесния делбен имот /83360 лв./, както следва: С. С. П. 1667.20 лева, М. Д. Д. – 555.73 лева, Г. Д. И. – 555.73 лева, К. Д. Д. - 555.73 лева.

Възражението на ответника, че пазарната стойност не била определен правилно от вещото лице, тъй като върху имота било уредено вещно право на ползване е неоснователно. Учреденото право на ползване е извършено в хода на производството и за нуждите му, поради което същото не следва да се разглежда като факт с пряко отражение върху пазарната стойност за процесния имот.

От направените разноски за производството пред първата инстанция на ищците подлежи на възстановяване единствено внесената сума от 80 лева, представляваща частта от възнаграждението за вещо лице по допуснатата СТЕ във втората фаза на производството по делба, която съдът е възложил в тежест на съделителя Д., но последният не е заплатил в дадения му срок /в този смисъл определение № 199 от 04.10.2017 г. по ч. гр. д. № 899/2017 г. на ВКС, I г.о./. Останалите разноски за производството пред първата инстанция се понасят от страните така както са ги 3 направили. Делбеното производство е особено исково производство, при което се реализира правото на делба на всеки съсобственик. Отговорността за разноски в делбеното производство пред първата инстанция не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто е принципът на чл. 78 ГПК. Затова съгласно чл. 355 ГПК разноските се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им в съсобствеността. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски, а разноските за адвокатски хонорар пред първата инстанция остават за сметка на страните, както са ги направили. Едва при пренасяне на спора пред въззивна и касационна инстанция разноските ще се определят в зависимост от уважаването или отхвърлянето на жалбата, т.е. по общите правила на чл. 78 ГПК – така определение № 3291 от 31.10.2023 г. по ч. гр. д. № 4512/2023 г. на ВКС, II г.о., определение № 50050 от 22.06.2023 г. по гр. д. № 2602/2022 г. на ВКС, I г.о..

Така мотивиран, Габровски районен съд,

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия с влязло в сила решение от 19.11.2021 г. по гражданско дело № 716/2021 г. на РС-Габрово, потвърдено с решение от 17.03.2023 г. по в. гр. д. № 765/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, до делба недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, както следва: самостоятелен обект с предназначение - жилище, апартамент, с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-6426.10.2007 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект - 15.04.2021 г., разположен в сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: гр. Габрово, бул. „********” № 76, вх. „А”, ет. 5, ап. № 14, брой нива на обекта – 1, с площ от 80.26 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; ***; под обекта: ***; над обекта: няма, заедно с принадлежащите му избено помещение № 14, с площ от 4.40 кв. м. и 1.887% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, съгласно схема № 15-401791-15.04.2021 г. на самостоятелен обект в сграда на СГКК Габрово, с пазарна стойност 83360 лева, като получената при проданта цена да се разпредели при квоти: 3/6 идеални части за С. С. П., 1/6 идеална част за М.

Д. Д., 1/6 идеална част за Г. Д. И. и 1/6 идеална част за К. Д. Д..

ОТХВЪРЛЯ предявената от К. Д. Д., ЕГН ********** претенция за поставяне в дял на горепосочения имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.

ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, с адрес: село *********, общ. Габрово, да заплати по сметка на Габровския районен съд, на основание чл. 355, изр. 1 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 1667.20 лева /хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/, както и 5 /пет/ лева в случай на служебно издаване на 4 изпълнителен лист.

ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново, ул.

„*********” № 35 да заплати по сметка на Габровския районен съд, на основание чл.

355, изр. 1 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 555.73 лева /петстотин петдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/, както и 5 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Г. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „**********” № 76, ет. 4, ап. 10 да заплати по сметка на Габровския районен съд, на основание чл.

355, изр. 1 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 555.73 лева /петстотин петдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/, както и 5 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „********“ № 76, вх. А, ет. 5, ап. 4 да заплати по сметка на Габровския районен съд, на основание чл. 355, изр. 1 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 555.73 лева /петстотин петдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/, както и 5 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „********“ № 76, вх. А, ет. 5, ап. 4, да заплати на С. С. П., ЕГН **********, с адрес: село *********, общ. Габрово, М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „*********” № 35 и Г. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „**********” № 76, ет. 4, ап. 10 сумата 80 лева - разноски за производството.

Разпечатката съдържа 38 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/047248f9-c820-4640-a433-5446261c8b1a