Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 661 от 12.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54072/2022
Вид
Решение № 661
Подписан
12.01.2024
Състав
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 225 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 19 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. С., 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20221110154072 по описа за 2022 година

С Решение № 261724/25.05.2022г., постановено по в. гр. д. № 4236/2021г. по описа на СГС, ГО – въззивни състави, II-В състав, е обезсилено решение № 77705/17.03.2020г., постановено по гр. д. № 643/2016г. по описа на СРС, ГО, 120-ти състав, в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 108 ЗС на главно встъпилите по реда на чл. 225 ГПК лица А. Г. Д. и М.

Б. А. и е прекратил производството в тази част като недопустимо. С решението въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и в частта, с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на ответниците А. Н. С. и Г. В. Г., че ищецът Г. С. К. е собственик на 3/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***************, намиращ се в гр. С., р-н К. п., и ответникът Г. В.

Г. е осъден да предаде владението на имота Г. К., както и в частта, с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на ответниците А. Н. С. и Г. В. Г., че ищцата Г. Г. С. е собственик на 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***************, намиращ се в гр. С., р-н К. п., и ответникът Г. В.

Г. е осъден да предаде владението на имота на Г. Г. С., както и в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № **** том 1, рег. № 3592, дело № 79/2015г. на нотариус А. Б., като делото е върнато в тези части за ново разглеждане от друг състав на съда и е образувано под настоящия номер – 54072/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав. В мотивите на въззивното решение е посочено, че районният съд се е произнесъл относно несъществуващ понастоящем имот с идентификатор № ***************, без да съобрази направеното уточнение както относно статута на имотите, така и относно петитума. Отбелязано е, че с уточнителна молба от 03.06.2016г. ищците са посочили актуалния статут на имота, разделен на два поземлени имота с идентификатори № *************** и № *************** и са поискали осъждане на ответника А. Н. С. да им предаде владението на ПИ с идентификатор № *************** и осъждане на ответника Г. В. Г. да им предаде владението на ПИ с идентификатор № ***************.

1

Съобразявайки указанията на въззивната инстанция, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. С. К. и Г. Г. С. срещу А. Н. С. и Г. В. Г..

Ищците твърдят, че са съсобственици въз основа на извършена делба с делбен протокол по гр. д. № 3398/1997г. на СРС, 53-ти състав, на ПИ с идентификатор № ***************, находящ се в гр. С., р-н К. п.. Този имот бил част от възстановен по силата на ЗВСОНИ парцел, който бил с пл. № 419 и обща площ от 4416 кв. м., като това право било признато с нот. акт за собственост № 101, том 14, дело № 2803/1996г. на нотариус Д. Г.. Впоследствие ¼ идеална част от горепосочения парцел била придобита въз основа на договора за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт № 141, том LV, дело № 10715/97г. на нотариус Д. Т., от ищеца Г. К. и бившата му съпруга Ц. К. по време на брака им. С извършената делба по гр. д. 3398/1997г. на СРС парцелът бил поделен между съделителите, като ищецът и съпругата му получили дял II. След смъртта на Ц. К. ищците станали съсобственици на имота заедно с А. Д. и М. А., като притежаваната от нея ½ идеална част била наследена от трите й деца и така Г. К. бил собственик на 3/6 от имота, а Г. С. на 1/6.

Ищците узнали, че ответникът А. С. бил собственик на съседно УПИ с идентификатор № *************.42, като през 2015г. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност на техния имот. Отричат да е имало период от време, през които да са се дезентерисирали от имота и същият да е могъл да го придобие по давност. Посочват, че ответникът А. С. извършил разделяне на ПИ с идентифкатор № *************** на два имота с идентификатори № *************** и № ***************. С договор за покупко-продажба от 2015г. същият прехвърлил на ответника Г. Г. ПИ с идентификатор № ***************, който ползвал имота без основание.

С оглед изложеното и предвид направеното изрично уточнение в проведеното на 28.09.2023г. открито съдебно заседание (л. 35), молят да бъде признато за установено спрямо ответника А. С., че са собственици на ПИ с идентификатор № *************** при квоти 3/6 ид. ч. за Г. К. и 1/6 ид. ч. за Г. С. и същият да бъде осъден да им предаде владението върху този имот, както и да бъде признато за установено спрямо ответника Г. Г., че са собственици на ПИ с идентификатор № *************** при квоти 3/6 ид. ч. за Г. К. и 1/6 ид. ч. за Г. С. и същият да бъде осъден да им предаде владението върху този имот.

Ответникът А. С. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Поддържа, че имотът, предмет на описаната от ищците делба, е различен от този, предмет на исковата молба. Твърди, че през 2004г. придобил имот с площ от 418 кв. м. в местността „Д. С.“ в кв. Ф., гр. С., пл. № 663, с площ от 418 кв. м. и идентификатор № *************.42, който е съседен на процесния. Придобият от него имот се явявал вътрешен на процесния и достъпът до него се осъществява само оттам. Посочва, че от датата на закупуване на неговия имот владее и ползва и процесният, като го заградил, изчистил, засадил овощни дървета, прокарал ток и вода, изградил трайна и твърда настилка /алея/ от улицата. Построил в имота и лека стопанска постройка за съхранение на земеделски инструменти. През 2015г. след 10-годишно владение се снабдил с констативен нот. акт за собственост.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

2

Ответникът Г. Г. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който излага съображения за неоснователност на исковите претенции. Счита, че е придобил имота от собственик при спазване на всички законови изисквания.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази твърдения, доводите и възраженията на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 108 ЗС.

Нормата на чл. 108 ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2А от ТР № 4/14.03.2016г. по тълк. дело № 4/2014г., ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване, че са собственици на процесните имоти на соченото основание, както и че същите се държат от ответниците. В тежест на последните е да докажат своите възражения, включително, че са придобили собствеността върху имотите и ги владеят на годно правно основание.

По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, закон и делба – възстановен по чл. 1 от ЗВСОНИ, представляващ акт № 101, том 14, дело № 2803/1996г. на нотариус Д. Г., с който Л. Х.

Й. е призната за собственик по наследство, закон и делба на неурегулирано празно дворно място, представляващо имот пл. № 419 от кад. лист № 354, находящ се в гр. С., местността „С.“ – „Западен район“, с площ от 4416 кв. м., заснет през 1995г., представляващ реална част от бивш имот с пл. № 384, а по делбата – представляващ имот пл. № 384-Б.

С нот. акт № 141, том LV, дело № 10715/1997г. на нотариус Д. Т., Л. Х. Й. прехвърля на Ц. И. К. ¼ идеална част от гореописания имот с пл. № 419 от кад. лист № 354, целият с площ от 4416 кв. м., срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя, докато е жив, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до тогава.

От представеното Решение № 21/30.01.2004г., постановено по гр. д. № 3822/2003г. по описа на СРС, се установява, че Ц. К. и ищецът Г. К. са имали сключен граждански брак от 12.05.1995г., прекратен със съдебното решение. От това следва, че към датата на придобиването на имота с договора за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка – 13.05.1997г., лицата са се намирали в граждански брак и имотът е станал съпружеска имуществена общност съгласно чл. 19 от СК от 1985г.

С протокол от 22.05.1997г. по гр. д. № 3398/1997г. по описа на СРС, 53-ти състав, е одобрена спогодба за делба между съделителите, като Ц. К. и съпругът й Г. К. получават в дял и изключителна собственост дял II от заключението на вещото лице арх. Ж., означен на проекто-разпределителната скица с букви Б-В-Г-К и с нов планоснимачен номер 419-А с площ от 1104 кв. м., при съседи по скицата – път, имот 3 пл. № 419-Б и имот пл. № 419 /нов/, неурегулиран имот, като реална част от бивш имот пл. № 419 от кад. лист 354, находящ се в гр. С., местността „С.“ – „Западен район“, заснет през 1995г. Скицата по делбата е инкорпорирана в изслушаното по настоящото дело експертно заключение по СТЕ и се намира на л. 110 от делото.

С Решение № 21/30.01.2004г., постановено по гр. д. № 3822/2003г. по описа на СРС, 91-ви състав, бракът между Ц. К. и Г. К. е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен. Посочено е, че придобитият по време на брака недвижим имот – празно дворно място остава в идеална съсобственост между съпрузите.

Видно от представеното на л. 16 удостоверение за наследници, Ц. К. е починала на 14.03.2005г., като е оставила за свои законни наследници децата си А. Г. Д., М. Б.

А.а и Г. Г. С., които придобиват равни дялове от наследственото имущество.

От изложеното се налага извода, че въз основа на одобрената съдебна спогодба за делба по гр. д. № 3398/1997г. по описа на СРС, 53-ти състав, ищецът Г. С. К. е станал собственик на ½ идеална част от имот с нов пл. № 419-А с площ от 1104 кв. м., получил се от реалното разделяне на бивш имот с пл. № 419 от кад. лист № 354 с площ от 4416 кв. м. Ищецът Г. Г. С. пък е станала собственик на 1/6 идеална част от него по силата на наследствено правоприемство от майка си Ц. К., която е притежавала другата ½ идеална част.

С констативен нот. акт от дата 24.06.2015г. с № **** том 1, рег. № 3592, дело № 79/2015г., ответникът А. Н. С. е признат за собственик по давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *************** съгласно скица на поземлен имот № 15-224479/29.05.2015г. на СГКК – гр. С., по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на ИД на АГКК с адрес на имота: гр. С., р-н К. п., Столична община, с площ от 1128 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с номер по предходен план – 467, при съседи: поземлени имоти с идентификатори **************, ***************, **************, *************.

49, *************.42, *************.77, *************.78.

Съдът намира възражението на ответника С. за липса на идентичност между имота, придобит от ищците, и този, предмет на исковата молба, за неоснователен. С експертното заключение по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. Р. К., експертът проследява статута на процесния имот. Обозначил е върху извадка от кадастралния план точното местоположение на имот пл. № 467 от кад. лист 354, заснет през 1995г. по кадастралния план, действал преди влизане в сила на кадастралната карта. Този имот е идентичен с поземлен имот 419-А от проекторазделителната скица на в. л. арх. Ж. към протокола за одобряване на спогодбата за делба по гр. д. № 3398/1997г. на СРС. Видно от самата схема, имот пл. № 467 съвпада изцяло с имот с нов пл. № 419-А, създаден след одобрената съдебна спогодба. Имот с пл. № 467 по кадастралния план от 1978г., действал до влизане в сила на кадастралната карта /л. 112/, гранични на север с имот с пл. № 663, придобит от ответника С. с нот. акт от 2004г. и в самия нот. акт ясно е посочено, че последният граничи от юг с имот с пл. № 467. В представеното по нотариалната преписка по съставянето на констативния нотариален акт удостоверение, издадено от областния управител на С. /л. 121/, също е удостоверено, че имот с номер по предходен план 467 е част от имот, за който са съставени АДС, които са отписани от актовите книги със заповед от 26.05.1994г. на кмета на СГО и е предаден на Л. Х. Й. и др. лица. Л. Й. е праводателят на ищеца Г. К. и на наследодателя на другия ищец. С оглед на тези обстоятелства и след съвкупната преценка на доказателствените източници, съдът намира, че изготвеното заключение е обективно, пълно и достатъчно обосновано и аргументирано, поради което следва да бъде кредитирано относно идентичността на имота, претендиран от ищеца, и този, за 4 който ответникът С. се е снабдил с констативен нотариален акт. В аналогичен смисъл са и изводите на вещото лице Л. Г. по допуснатата допълнителна СТЕ, която съдът също кредитира. Ето защо, възражението на ответника С. за липса на идентичност между имотите е неоснователно.