Решение № 102 от 22.06.2026, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Гражданско дело 289/2026
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 22.06.2026
- Състав
- СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ
Други актове по делото
- Протокол № 149 от 28.05.2026 · СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 13 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 19, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 19, ал. 1 и ал.2 · Закон за гражданската регистрация
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. гр.Мадан, 22.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100289 по описа за 2026 година
Производството е образувано по молба с правна квалификация чл. 19, ал. 1 от ЗГР от Н. И. Х., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. С. Ч., с което е формулирано искане съдът да допусне промяна в личното и бащиното й име от Н. И. Х. на А. З. Х. (след допуснато изменение на искането в о.с.з. от 28.05.2026 г.). Твърди се, че при раждането си през 1993 г. молителката е записана с имената Н. И. Х.. В последствие като малка родителите й и всички нейни приятели я наричали с името А., а понякога и Алис, съкратено от А.. От дете, познати приятели, роднини я наричали с името А.. Приятелите й дори не знаели, че името й е Н.. От дете се възприемала с името А. Не харесвала и не желаела името й да е Н., не се възприемала с него, била известна в обществото с името А.. Името Н. било неизвестно за повечето й близки и познати. По изложените съображения моли за уважаване на молбата.
В о.с.з. молителката Н. И. Х. се явява лично, заявява, че иска да си промени имената, тъй като всички във всички в обществото я знаят като А. З., баща й също бил известен с името З. В момента баща й по документи носил имената И. Е. Х.. Баща й бил наясно с искането й да промени имената си, нямало проблем с това. Не й споменавал той да е сменял името си. Имала сестра, тя се казвала А. И. Х.. Сестра й живеела в с. Б., а баща й в гр. Р..
Ищцата живеела в гр. М.. Поддържала чести контакти с баща й, той бил наясно с нейното искане. Тъй като щели да сключват брак с нейния партньор, искала първо да си смени имената, и после като вземе неговата фамилия, да стане всичко със смяната на документите на един път. С партньора й били в съжителство от 13 години. Имали две деца. Партньорът й се казвал В. В. Ч..
Заинтересованата страна Община Мадан не взема становище по молбата.
1
Контролиращата страна Районна прокуратура Смолян, Териториално отделение-Мадан не взема становище по молбата.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Представено е удостоверение за раждане, видно от което ищцата е родена на 01.02.1993 г. от майка Ф. А. О. и баща И. Е. Х..
Видно от представеното заверено копие от документ за самоличност – лична карта, постоянният адрес на молитлеката е в *. Изготвена е справка за съдимост на Н. И. Х., съгласно която същата не е осъждана. Изготвена е справка вх.№ 1478/05.05.2026 г. от РП-Смолян, съгласно която срещу Н. И. Х. няма обвинения по неприключени наказателни производства към 03.05.2026 г.
Постъпило е писмо вх.№ 1489/07.05.2026 г. от Община Мадан, с което е изпратен дубликат от акт за раждане на Н. И. Х. с ЕГН **********.
Постъпило е писмо вх.№ 1533/11.05.2026 г. от ОД на МВР Смолян, съгласно която не са установени данни за наложени принудителни административни мерки по ЗБЛД спрямо Н. И. Х. към 08.05.2026 г. Изготвена е справка за родствени връзки, съгласно която бащата на молителката се казва И. Е. Х., а нейната сестра А. И. Х.. Представено от молителката е удостоверение за идентичност на лице с различни имена, видно от което имената И. Е. Х. И З. Е.
Х., И. Е. Х. са имена на едно и също лице.
В о.с.з. е разпитан свидетелят В. В. Ч., който заяви, че от 13 години живее с молителката, имали две деца. Когато се запознали, тя му се представила с името А.. И всички в обкръжението ни я познават като А., документално след време видял, че е с името Н.. Баща й се казвал З., и всички така го познавали. Впоследствие разбрал, че по лична карта не е З., а е И..
Постоянно ходили на гости при баща й, поддържали с него контакт и били близки като семейство. Когато били на семейно събиране и хора, които не били от семейството, се обръщали към бащата на молителката с името З..
Децата им също като питат за баща й, казват „дядо З.“ или „дядо В.“, когато става въпрос за бащата на свидетеля. В обществото молителката я знаели с името А., а по документи била с името Н.. Смятали да сключат брак и да си направят, както и в обществото, така и по документи всичко да си е еднакво.
Живеели в *. Живеели в блок, всички съседи се обръщали към нея с името А., на галено А.. Никога не бил чувал някой да се обръща към нея с името Н.. В момента молителката не работила, помагала на свидетеля, тъй като имал собствен бизнес. Работниците, които работят в неговата фирма, се обръщали към нея с името А.. Всички я познавали с името А. и се обръщали към нея с името А. на галено. Молителката имала една сестра, по-малка от нея, тя се обръщала към молителката с А., „како А.“. Иска да си смени бащиното име, защото всички в обществото познават баща й с името З..
В о.с.з. е разпитана свидетелката Г. В. К., която заяви, че познава молителката, била й приятелка от около 20 години. Всичките им приятелки, всички съседки я наричали А.. Живеели на *, в жилищен блок. Там всички се познавали и никога не я знаела с друго име освен А.. Свидетелката познавала бащата на молителката, извършвал й ремонтни дейности в къщи. Баща й се казвал З., той му се е представял като З., и всички го знаели като З.. Познавала децата на молителката, нейните деца наричали бащата на молителката „дядо З.“. Излизали заедно в една компания с молителката, всички приятелки я наричали А., А. на кратко. Познавала се от с.Б., баба й я водила там, когато 2 били деца. Още от тогава се обръщали към нея с името А., шегували се, като казвали: „А. “, още от деца. Сега разбрала, че се казва с друго име по документи, но забравила точно как. Не знаела бащата на молителката как се казва по документи, знаела го само като З..
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни, житейски логични, взаимно допълващи се и съответстващи на останалите по делото доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявената молба за промяна на личното име на молителката от Н. на А. за основателна.
Според чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на някоя от посочените по – горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да индивидуализира личността при участието й в социалния живот. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. Решението, с което се допуска промяна в собственото, бащино или фамилно име, се постановява в охранително производство. Производството е безспорно и едностранно по характер. За него силата на присъдено нещо е неприсъща, тъй като в охранителното производство не се разрешават правни спорове. При преценка на понятието "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР съдът съобрази обстоятелството, че в законодателството не се съдържа легална дефиниция на това понятие. В същото време обаче константната съдебна практика определя като "важни обстоятелства" по смисъла вложен в нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР тези, които са лично и обществено значими, като например известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, разминаване между името на лицето и имената на неговите деца и близки и др. От понятието "важни причини" не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от личен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по различни признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. В този смисъл са Решение № 19 от 08.02.2012 г. на ВКС по ГД № 486/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по ГД № 80/2009 г., IV г. о., ГК и др. От събраните по делото доказателства се установява, че срещу молителката няма обвинения по неприключили наказателни производства, не са установени данни за наложени принудителни 3 административни мерки по ЗБЛД, молителката не е осъждана, поради което съдът намира, че исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда. Право на всяко лице е да отстоява индивидуалността на името си, при която е отчетена етническата, семейната и религиозната му принадлежност. От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като безпротиворечиви и обективни се установява по категоричен начин, че близки, роднини и приятели се обръщат към молителката с името А., с което име същата е известна в обществото. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът прави извод за основателност на молбата за допускане на промяна на собственото име на молителката от Н. на А., доколкото същата е известна в обществото и се идентифицира с името А..
По отношение на искането за промяна на бащиното име на молителката от И. на З., съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. В случая бащиното име на молителката е образувано от собственото име на бащата, което е турско - арабско - И. Законът по императивен начин определя формирането на бащиното име, следователно не съществува възможност да бъде променено бащиното име по начин, различен от предвидения в закона. Съдът намира, че не са налице такива лични и обществени обстоятелства, които да правят носенето на името на баща й лично или обществено неудобно или неподходящо. Молителката не е посочила като основания за промяна на бащиното име съображения от религиозен или етнически аспект, нито по делото се установява да са налице претърпени каквито и да е неудобства на молителката от бащиното й име И.. Обстоятелството, че бащата на молителката някога е носил личното име Захари и че роднини и близки се обръщали към него с името Захари биха могли да бъдат квалифицирани като важни обстоятелства при предявена молба по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР за промяна на име от самия баща на молителката, като в настоящия случай тези обстоятелства не са достатъчни да се допусне исканата промяна в името на молителката при липса на каквито и да е доказани негативни последици от именуването й с бащиното име И.. Както е прието в практиката на ВКС, името е един от основните идентифициращи човека белези, образуването на името и съответно промяната му са регулират с повелителни законови разпоредби, като промяната на името не може да е самоцелна и не зависи само от желанието на поискалия я; допуска се по изключение, когато са налице налагащи я обществено и лично значими обстоятелства, които законът квалифицира като "важни". Носенето на името на бащата сочи връзката на произход и семейна принадлежност, вкл. и с нейната сестра, която носи бащиното име И.. Противно на твърденията на молителката, именно с евентуално допускане на исканата промяна на бащиното й име ще се достигне до различие във фактическото положение, при което ще бъде налице разминаване с личното име на баща й, както и с бащиното име на нейната сестра, което не е оправдано. Промяната на имената се допуска само по 4 изключение и се свързва с нуждата от стабилност в обществените отношения, при наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ЗГР. В случая не се установява бащиното име на молителката да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, нито по делото са установени важни обстоятелства по смисъла на закона, които да налагат исканата промяна на бащиното име на молителката. Ето защо искането следва да бъде оставено без уважение в частта относно исканата промяна на бащиното й име. Предвид изложеното, съдът
Разпечатката съдържа 28 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/474108da-0d20-4f13-80b3-fb4c6bda0bd1