Определение № 660 от 15.05.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 831/2022
- Вид
- Определение № 660
- Подписан
- 15.05.2024
- В сила
- 15.05.2024
- Състав
- Ралица Цанкова Райкова
Други актове по делото
- Разпореждане № 34 от 03.01.2023 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 482 от 24.01.2023 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 1343 от 07.03.2023 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 1727 от 24.03.2023 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 2240 от 21.04.2023 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 2296 от 26.04.2023 · Ралица Цанкова Райкова
- Определение № 865 от 15.06.2023 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 872 от 13.02.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Определение № 371 от 14.03.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 1539 от 19.03.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Определение № 668 от 16.05.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 2754 от 27.05.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Протокол № 410 от 03.07.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Решение № 321 от 15.07.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 4253 от 15.08.2024 · Галина Чавдарова
- Разпореждане № 4894 от 25.09.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 5353 от 20.10.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 5835 от 13.11.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 1841 от 28.03.2025 · Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 127 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 375, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 660 гр. Варна, 15.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900831 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: “Есетере България“ ЕООД, ЕИК 203548993, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, п.к. 9300, ул.“Дванадесета“ № 12, представлявано от управителя Пламен Николов, действащ чрез адв. М. Г., АК – Варна, със съдебен адрес: *******, тел:
*******; срещу
ОТВЕТНИK: Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес: *********,
На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК ищецът е посочил следната своя банкова сметка:
IBAN: ********************* в Уникредит Булбанк.
С разпореждане № 482 / 24.01.2023г., съдът е приел, че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Страните не са направили възражение.
След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 374 ал.1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата, като уважи всички допустими, относими и необходими доказателствени искания.
В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
По предварителните въпроси:
По отношение на обстоятелството, че исковата претенция на ищеца е заведена като 1 частичен иск, съдът намира за необходимо да изясни позицията, която споделя във връзка с ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС и разрешението, дадено с него в насока, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В процесната хипотеза се касае за частичен иск, който е заведен след като вече е влязло в сила решение между същите страни по проведен предходен частичен иск за различна сума от предполагаемо същия общ размер на вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът или част от него/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия, незаявен с предявения преди това частичен иск, обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. В тази връзка съдът намира, че белезите, които индивидуализират материалното правоотношение и съответно субективното материално право, представляват обективните предели на СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти / юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия, незаявен с предявения преди това частичен иск, обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането, дали е възникнало и правната му квалификация. Съдът, сезиран с иск за остатъка от обезщетението ще се яви обвързан от преценката на съда, произнесъл се по частичния иск, относно полагащия се общ размер на вземането, с оглед установените от предходния съд факти, относими към тази преценка. Възраженията могат да бъдат само правопогасяващи по отношение на незаявения размер, но не и правоизключващи или унищожаващи цялото основание на претенцията. /Определение No 60243 / 22.06.2021г. по ч.т.д. 918 / 2021г. на ВКС, I то; Решение No 20 / 30.06.2020г. по т.д. 376 / 2018г. на ВКС, I ТО/.
В този смисъл, при едни и същи обстоятелства съдът по втория частичен иск следва да определи/ съобрази същия общ размер на вземането, който е бил определен и при първия частичен иск, в противен случай критерият за справедливост ще бъде нарушен.
Преразглеждайки въпроса за общия размер на вземането, въз основа, на който вече съдът по първия частичен иск се е произнесъл и който стъпва на правопораждащите факти на спорното субективно материално право, би довело до недопустимо пререшаване на въпрос, 2 който с решението по първото производство следва да има правоустановяващо действие между страните. Различният общ размер на вземането може да бъде мотивиран от съда по втория частичен иск с обстоятелства, които не са били обсъждани при разглеждането на първия частичен иск, но не и такива, за които е настъпила съответна преклузия, несвоевременно са заявени или се дължат на бездействието на страната. Доколкото в рамките на процеса по първия частичен иск се формира СПН за правопораждащите вземането факти и доколкото за преценка на основателността на претенцията следва да се установи и общия размер на вземането, то всяка от страните следва да е процесуално активна.
С оглед на гореизложеното и съдът намира, че следва да възприеме като стойност на издадената запис на заповед сумата от 80 500 лв., така както е установена по т.д 687 / 2021г. на ВОС. Предвид разрешението по т.2 на Тълкувателно решение No 3/ 2016г. на ВКС, ОСГТК, недопустими за разглеждане са възраженията във връзка с въведените каузални правоотношения. Липсата на такива е установена със СПН, с която се ползва влязлото в сила решение по т.д. 687 / 2021г. на ВОС.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на на глава XXXII /Търговски спорове/. от ГПК
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.06.2024г. от 09:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл.374, ал.2 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И
ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди, че ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 80 500 лева по Запис на заповед от 23.03.2017 год., с падеж 31.12.2017 год. Сочи, че поради непредприемане на действия по реализиране на правата си по записа на заповед, поемателят е загубил прекия си иск по давност, поради което твърди, че е налице неоснователно обогатяване от страна на издателя. Твърди, че за част от сумата в размер на 26 000 лв., е предявил осъдителна претенция, въз основа, на която е образувано т.д. № 687/2021г. по описа на ВОС, което е приключило с решение №180/12.05.2022г., с което е уважена частичната претенция. Заявява, че с настоящата искова молба претендира заплащане на 3 остатъка до пълния размер.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА Д. А. Д. е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията като неоснователна. Възраженията за каузалното правоотношение са недопустими, както се изложи по-горе.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която предявените искове се поддържат по основание и размер.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника, с който поддържа позицията си за неоснователност на иска.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА, ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА
НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:
Предявени са от ИЩЕЦА: “Есетере България“ ЕООД, ЕИК 203548993, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, п.к. 9300, ул.“Дванадесета“ № 12, срещу ОТВЕТНИKA: Д.
А. Д., ЕГН **********, с адрес: *******************, искове с правно основание чл. 534 ТЗ и чл.86 ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 54 500 лв.
/петдесет и четири хиляди и петстотин лева/ - частична претенция от иск с общ размер от 80 500 лева, представляваща сумата, с която се е обогатил ответникът във вреда на ищеца, поради изгубване исковете по Запис на заповед от 23.03.2017 год., с падеж 31.12.2017 год., поради давност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба / 29.12.2022г./ до окончателното изплащане на задължението.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:
С оглед на влязлото в законна сила Решение № 180/12.05.2022г. по т.д. № 687/2021г. по описа на ВОС и предвид СПН относно фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, то и СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че Д. А. Д. се е задължил да заплати на “Есетере България“ ЕООД сумата от 80 500 лева по Запис на заповед от 23.03.2017 г., с падеж 31.12.2017 г. , както и прескрибирането на ефекта.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличие на редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът се явява поемател, а ответникът – издател и прескрибирането на ефекта. /посочените обстоятелства се явяват установени с влязлото в сила решение, поради което и съдът ги е приел за безспорни и ненуждаещи се от 4 доказване/.
Ответникът носи евентуално доказателствена тежест да установи правопогасяващите спорното право факти, засягащо претендирания размер в настоящото производство /чрез плащане, ако такова е налице, доколкото не се твърдят и правят други възражения/.
IV.УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Всяка от страните сочи доказателства за установяване на фактите, които твърди.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, писмените документи, надлежно заверени по реда на чл.183 ГПК и представени с исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане до събиране като писмени доказателства по делото, представените с отговора на исковата молба – договор за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец и фактура No 16 / 23.03.2017г. с оглед на влязлото в сила решение по т.д. 687 / 2021г. на ВОС.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване т.д. № 687/2021 г. по описа на ВОС.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Разпечатката съдържа 55 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4723488e-a4d1-4b57-989d-1f2073525e82