Решение № 321 от 15.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Варна, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900831 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от “Есетере България“ ЕООД, ЕИК 203548993, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, п.к. 9300, ул.“Дванадесета“ № 12, срещу Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени искове с правно основание чл. 534 ТЗ и чл.86 ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 54 500 лв. /петдесет и четири хиляди и петстотин лева/ частична претенция от иск с общ размер от 80 500 лева, представляваща сумата, с която се е обогатил ответникът във вреда на ищеца, поради изгубване исковете по Запис на заповед от 23.03.2017 год., с падеж 31.12.2017 год., поради давност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба / 29.12.2022г./ до окончателното изплащане на задължението.

ИЩЕЦЪТ твърди, че ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 80 500 лева по Запис на заповед от 23.03.2017 год., с падеж 31.12.2017 год. Сочи, че поради непредприемане на действия по реализиране на правата си по записа на заповед, поемателят е загубил прекия си иск по давност, поради което твърди, че е налице неоснователно обогатяване от страна на издателя. Твърди, че за част от сумата в размер на 26 000 лв., е предявил осъдителна претенция, въз основа, на която е образувано т.д. № 687/2021г. по описа на ВОС, което е приключило с решение №180/12.05.2022г., с което е уважена частичната претенция. Заявява, че с настоящата искова молба претендира заплащане на остатъка до пълния размер.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА Д. А. Д. е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията като неоснователна. Излага възраженията за 1 каузалното правоотношение, които съдът прие за недопустими.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която предявените искове се поддържат по основание и размер.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника, с който поддържа позицията си за неоснователност на иска.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените от него искове и за присъждане на разноски по представен списък. Ответникът не се явява и не се представлява, депозирал е писмена молба, с която оспорва исковете, поддържа отговора си и моли за отхвърляне на исковата претенция.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящият частичен иск е предявен след като с влязло в сила решение по т.д 687 / 2021г. на ВОС, съдът е уважил претенция за друга част от същото вземане. Съдът при обсъждане на предварителните въпроси подробно е обсъдил пределите на влязлото в сила решение, като е приел че предвид разрешението по т.2 на Тълкувателно решение No 3/ 2016г. на ВКС, ОСГТК, недопустими за разглеждане са възраженията във връзка с въведените каузални правоотношения. Липсата на такива е установена със СПН, с която се ползва именно и влязлото в сила решение по т.д. 687 / 2021г. на ВОС.

В този смисъл и предвид СПН относно фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, ПРИЕТО е за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че Д. А. Д. се е задължил да заплати на “Есетере България“ ЕООД сумата от 80 500 лева по Запис на заповед от 23.03.2017 г., с падеж 31.12.2017 г., както и прескрибирането на ефекта.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът в условията на пълно и главно доказване следваше да установи наличие на редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът се явява поемател, а ответникът – издател и прескрибирането на ефекта. Ответникът, от своя страна, носи доказателствена тежест да установи правопогасяващите спорното право факти, засягащо претендирания размер в настоящото производство /чрез плащане, ако такова е налице, доколкото не се твърдят и правят други възражения/.

Обстоятелствата, възложени в тежест на ищеца, се явяват установени с влязлото в сила решение, поради което и са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

От друга страна, ответникът не ангажира доказателства, с които да установи погасяване на задължението, поради което и исковата претенция за заплащане на остатъка от дължимата сума се явява основателна. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на лихви върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.

2

С оглед изхода от спора, и на ищеца се дължат разноски. Претендира се заплатената държавна такса в размер на 2180лв. /посочената сума се установява като платена/, както и адвокатско възнаграждение, за което се представят доказателства да е заплатено в размер на 4150 лв. Посочените суми следва да се присъдят.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на “Есетере България“ ЕООД, ЕИК 203548993, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, п.к. 9300, ул.“Дванадесета“ № 12, сумата от 54 500 лв. /петдесет и четири хиляди и петстотин лева/ - частична претенция от иск с общ размер от 80 500 лева, представляваща сумата, с която се е обогатил ответникът във вреда на ищеца, поради изгубване исковете по Запис на заповед от 23.03.2017 год., с падеж 31.12.2017 год., поради давност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба / 29.12.2022г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 534 ТЗ и чл.86 ЗЗД

СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от Д. А. Д., в полза на “Есетере България“ ЕООД по банкова сметка с IBAN: ****** в Уникредит Булбанк.

ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на “Есетере България“ ЕООД, ЕИК 203548993, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, п.к. 9300, ул.“Дванадесета“ № 12, сумата от 6 330 лв. /шест хиляди триста и тридесет лева/, представляващи сторените от ищеца разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3