Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12374 от 08.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69491/2021
Вид
Решение № 12374
Подписан
08.11.2022
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12374 гр. С., 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г. като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110169491 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу И. В. В., Б.

В. В., И. Г. Л. и С. И. Б., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност – И. В. В. и Б. В. В. – по 1/6, а И. Г. Л. и С. И. Б. - по 1/3 от следните суми:

2338,47 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.12.2021 г. до изплащане на вземането; 382,96 – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.; 51,28 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и 10,82 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците (в качеството на наследници на В. И. К.) договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. С, ул. „Г.С.Р.“ № 153, вх. „А“, ап. 8, която не била заплатена в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. Г. Л. е подала отговор на исковата молба, с който признава исковата претенция в частта, съответстваща на наследствения й дял от апартамента. Поддържа, че ищецът не е правил никакви опити да се свърже с ответницата Л. с цел предявяване на вземането и съответното му заплащане. От направеното изявление 1 било видно, че не оспорва вземането по никакъв начин, а напротив – при успешно свързване с нея би го заплатила веднага. С оглед на изложеното моли да бъде освободена от заплащане разноски по делото. Прилага платежно нареждане за заплащане на задължението й към „Топлофикация С.“ ЕАД.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. В. В. и Б. В. В. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Релевират възражение за настъпила погасителна давност. Оспорват фактическите и правни твърдения, заявени в исковата молба и в уточненията към нея. Оспорват основанията и размера на вземанията, като твърдят, че не било доказано използването на топлинна енергия за процесния обект и процесния период. Оспорват валидността на твърдените от ищеца Общи условия, както и претенциите за дялово разпределение и разноски. Ето защо молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. И. Б. не е подала отговор на исковата молба.

Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд (отм.) от 01.09.1968 г., се установява, че на посочената дата И. Г.К. е придобил собствеността върху процесния апартамент № 8, находящ се в гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 153, вх. „А“.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че И. Г.К. е починал на 22.07.1994 г. и е оставил за свои наследници по закон: съпруга - М.М. К. и дъщеря – В. И. К.. Установява се, че М.М. К. е починала на 13.06.2001 г., като към тази дата е оставила за свой наследник по закон дъщеря си В. И. К.. На следващо място, установява се от представеното удостоверение за наследници, че В. И. К. е починала на 24.11.2018 г. и към тази дата е оставила за свои наследници по закон: двама първи братовчеди – ответницата С. И. Б. и Г. И.ов В., който е починал на 21.12.2018 г. и е оставил за наследник по закон своята дъщеря - ответницата И. Г. Л.. Останалите ответници по делото (И. В. В. и 2

Б. В. В. – синове на В. И.ов В. – първи братовчед на В. И. К., починал на 09.01.2004 г.) не се явяват наследници на В. И. К., тъй като съгласно Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК, разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително.

Правилото на чл. 8, ал. 4, изр. второ ЗН е неприложимо и низходящ на роднина - в случая от IV степен на родство, не би могъл да изключи друг роднина от IV степен, защото и неговият възходящ не би могъл да го изключи, тъй като не е бил от по – близка степен. Тълкувана логически разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН налага извода, че с думите "низходящият на по-близкия по степен роднина изключва по-далечния по степен", законодателят не е искал да допусне наследяване по право на заместване и за съребрените роднини в четвъртия ред наследници по закон. Изрично наследяване по заместване не е установено. Ако законът е имал предвид, че в тези случаи е налице заместване, това следваше да бъде отразено изрично в чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН или чрез изменение на чл. 10 ЗН с разширяване приложното му поле. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН се отнася само до наследяване на низходящи (деца и внуци) на братя и сестри, които са съребрени роднини от III наследствен ред наследници по закон, а разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН се отнася до съребрени роднини от III до VI степен включително, които се призовават към наследяване, когато няма наследници от предходния III ред. Ако се допусне наследяване по право на заместване и в IV ред, биха били призовани към наследяване по право на заместване по-далечни роднини от тези в предишния III ред наследници по закон, което е изключено поради правилото: по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен. Като е ограничено приложното поле на правото на заместване до определен кръг лица, не би следвало този кръг да се разширява с прилагане правото на заместване и в четвъртия ред, какъвто не е бил духът на Закона за изменение и допълнение на ЗН (в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК). Поради тези съображения предявените срещу И. В. В. и Б. В. В. искове за заплащане на суми за потребена топлинна енергия се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. От своя страна С. И. Б. и И. Г. Л. са станали съсобственици на процесния имот при равни квоти – по ½ ид. част, поради което в качеството им на универсални правоприемници отговарят за потребената от наследодателя им топлинна енергия за исковия период до размера на наследствените им права.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че С. И. Б. и И. Г. Л. са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците С.

И. Б. и И. Г. Л., в качеството им на универсални правоприемници и съсобственици на процесния имот, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово 3 разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Техем Сървисис" ЕООД.