Решение № 17004 от 01.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 69331/2024
- Вид
- Решение № 17004
- Подписан
- 01.09.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 35144 от 26.02.2025 · МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
- Разпореждане № 88994 от 05.06.2025 · МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
- Определение № 44728 от 27.10.2025 · МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
- Разпореждане № 166322 от 27.10.2025 · МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 210 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 17004 гр. София, 01.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110169331 по описа за 2024 година
Ищецът В. П. Л. с ЕГН ********** с адрес: [адрес], чрез пълномощника адв. В. Т. – САК, с адрес на кантората [адрес], ***, административна сграда „П.“, ет. 15, е предявил срещу [фирма] с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 2660, 67 лв., понастоящем 1360, 38 евро, по договор за потребителски кредит № EMLN-***/08.11.2016г., поради наличието на нищожни и неравноправни клаузи в него. В условията на евентуалност се иска съдът да признае за устанвено, че тази сума не се дължи като погасена по давност.
Ответникът с отговор в срока по чл. 131 от ГПК оспорва иска като неоснователен.
С подадената искова молба се твърди, че В. Л. е кредитополучател по договор за потребителски кредит № EMLN ***/08.11.2016г., по който заплащал дължимите вноски към ответника. Твърди се, че въз основа на допълнително спозарумение, на 09.07.2019г., е погасил предсрочно парични суми. Ищецът, чрез пълномощника си, оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора, твърди, че годишния процент на разходите по договора не е формиран съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, според която трябва да изразява и включва общите разходи по кредита. Кредитополучателят счита, че извършените от него плащания не са отразени правилно. Излага твърдения, че в процесния договор има както клаузи, които са нищожни поради противоречието им със закона, така и такива, които са неравноправни. Той оспорва и договора за цесия, сключен между първоначалния кредитор - [фирма] с правоприемник [фирма] и настоящия ответник.
Ответникът [фирма] ЕАД не оспорва обстоятелството, посочено от ищеца в исковата молба, че на 08.11.2016 г. между В. П. Л., като кредитополучател и [фирма], с ЕИК [ЕИК] ( с 1 правоприемник [фирма], с ЕИК [ЕИК]), като кредитор, е сключен договор за потребителски кредит № EMLN-***. Сочи последна вноска по погасителен план от 20.11.2023 г. Твърди, че на 31.10.2023 г. [фирма] е прехвърлило изцяло вземането си към г - н Л. на ответното дружество на основание Приложение № 1 от дата 31.10.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), който е сключен на 15.02.2022 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Ответникът счита предявения иск за допустим, но го оспорва като неоснователен. Оспорва твърдението на ищец, че за процесната сума не е обявена предсрочна изискуемост. Последната вноска по погасителен план е била на 20.11.2023 г. и след тази дата ищецът Л. е бил търсен за събиране на вземането от [фирма]. Ответникът счита, че ищецът се е позовал бланкетно на всички специални основания за съдържанието на процесния договор, предвидени в Закона за потребителския кредит, без да се е запознал конкретно със съдържанието на процесния договор за кредит. Отрича недействителност на договора на някои от основанията на чл. 11, във вр. чл. 22 от ЗПК. Твърди, че в процесния договор за кредит няма предвидена неустойка, годишния процент на разходите е 10, 95%, което е в законово допустимия размер, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който размер не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет, т. е. 50 %. Твърди, че на кредитополучателят е била предоставена адекватна информация относно условията и стойността на кредита, и относно неговите задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която той е могъл да обмисли. Затова моли предявения иск за бъде отхвърлен.
Правното основание на предявения иск е чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства и изпълнената съдебно - счетоводна експертиза, във връзка с твърденията и признанията на страните, се установи следното във фактическо отношение:
Между [фирма] като кредитор и В. П. Л. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредит № EMLN – *** от 08. 11. 2016 г., при следните условия: размер на кредита - 12 000.00 лв.; застрахователна премия – 3 134.88 лв.; такса ангажимент – 240.00 лв. Общата стойност на всички плащания възлиза на 19 816.44 лв., при лихвен процент в размер на 9. 79 %. Годишния процент на разходите по договора е посочен на 10.
95%. Кредита трябва да се изплати за срок от 84 броя месечни погасителни вноски като размера на месечната погасителна вноска (средно месечно отклонение на вноска до 1 стотинка) е 235. 91 лв. Първата вноска е с падеж на 20.12.2016г., а последната вноска е с падеж на 20.11.2023 г.
На 09.07.2019 г. между страните [фирма] и В. П. Л. е сключено споразумение за частично предсрочно погасяване на договор за потребителски кредит EMLN – *** от 08.11.2016г. със следните изменения по договора: изплатена главница по кредита към дата 09.07.2019г. – 4 640.42 лв., остатъчна главница по кредита към дата 09.07.2019г. – 8 516.50 лв. След плащане на сума в размер на 1 020.00 лв., договор за потребителски кредит EMLN – *** от 08.11.2016г., с параметри за частично предсрочно погасяване е изменен както следва:
2 остатъчна непросрочена главница по кредита – 7 496.50 лв., просрочени главници и просрочени лихви – няма. Обезщетението за предсрочно погасяване възлиза на 10. 20 лв.
Изготвен е нов погасителен план за заплащане на кредита чрез 45 месечни погасителни вноски с размер на всяка от тях от 1 - ва до 44 - та в размер на 237.42 лв. 45-тата месечна погасителна вноска е в размер на 237. 39 лв. Съгласно новия погасителен план, първата вноска е с падеж 20.07.2019г., а последна вноска е с падеж 20.03.2023г.
На 31.10.2023г. [фирма] прехвърля изцяло вземането си към В. П. Л. на [фирма], с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г. и Приложение № 1 от дата 31.10.2023г. към него, ведно с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви.
Вещото лице е дало заключение, че по процесния договор за кредит в периода от 16.12.2016г. до 21.03.2023г. са извършени плащания в общ размер на 17 478.10 лв. До 09.07.2019г. – дата на сключване на споразумението, платената сума е в общ размер на 7 313.21 лева, с която са погасени: главница – 3 483.50 лева; договорна лихва – 2 672.79 лева; застраховка кредит – 1 156.92 лева. След сключване на споразумението са извършени плащания в общ размер на 9 179.39 лева, с които са погасени: главница – 6 298.38 лева; договорна лихва – 1 462.85 лева; застраховка кредит – 1 418.16 лева. Така извършените плащания възлизат в общ размер на 17 478. 10 лв. (7 313.21 лв. + 9 879.39 лв.), които са разпределени за: главница – 9 781.88 лв.; договорна лихва – 4 135.56 лв.; застраховка – 2 575.08 лв.; погасена главница за още 700.00 лв. Налице е неустановена разлика от 285.58 лв.
След извършените плащания по данни на банката, като правоприемник на първоначалния кредитор, задълженията на В. Л. са в общ размер на 1 504.45 лв. Общият остатък по актуализирания погасителен план възлиза на: 1 518.12 /главница/ + 45.09 /договорна лихва/ + 261.24 /сума по дължима застраховка/ = 1 824.45 лв. Същевременно при извършеното разпределение на плащанията е налице и неустановена разлика в размер на 285.58 лв., за която липсват данни по какъв начин е осчетоводена. Ако тази сума бъде отчетена като плащане по кредита, остатъчното задължение би възлизало на 1 538.87 лв. Към 31.10.2023г. дата на цесията, от [фирма] към [фирма] са прехвърлени задължения на В. П. Л. по Договор за потребителски паричен кредит № EMLN – *** от 08.11.2016г. в общ размер на 2 378.56 лв., от които: главница, с включена застраховка – 2 073.00 лв., договорна лихва – 145.65 лв. и лихва за забава – 159.91 лв.
При установеното във фактическо отношение, съдът счита предявения иск за допустим и частично основателен, поради следното:
Не се спори между страните по делото и за това съдът приема, че те са страни по облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски кредит № EMLN***/08.11.2016г., който е сключен между [фирма], с правоприемник [фирма], като кредитор и ищеца В. П. Л. като кредитополучател, вземането по който, ведно с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви е прехвърлено от [фирма] на [фирма], съгласно Приложение № 1 от 31.10.2023г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г.
Предявения иск е допустим при наличие на правен интерес у ищеца за предявяването му, 3 тъй като видно от отговор, който той е получил от ответното дружество с изх. № 24-***1/01.11.2024 г., търсената от него сума във връзка с договор за потребителски кредит № EMLN-***/08.11.2016г. е в размер на 2 660, 67 лв. /понастоящем 1360, 38 евро/, каквато е и цената на предявения иск.
Не се спори между страните, а и клаузите на процесния договор съгласно приетата като доказателство по делото съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните, разкриват характеристиките на потребителски договор по отношение на който се прилагат разпоредбите на Закона за потребителските договори и Закона за защита на потребителите.
Във връзка с въведените от страните оспорвания, представените от тях и събрани писмени доказателства, съдът счита, че иска е частично основателен, който извод се извежда от заключението на вещото лице по назначената и изпълнена съдебно - счетоводна експертиза.
Вещото лице след като е съобразило споразумението за частично предсрочно погасяване на задължението по договора за потребителски кредит № EMLN – *** от 08. 11. 2016 г. и е проверило счетоводните справки, представени му от кредиторите на ищеца е установило, че според [фирма] остатъчния размер на дълга е 2 218, 65 лв. /1134, 38 евро/, според банката цедент – [фирма] размера на задължението е 1 504, 45 лв. /769, 21 евро/, а според заключението на експертизата е 1 538, 87 лв. /786, 81 евро/, като и трите суми включват главница и лихви.
Искът следва да се уважи за сума в размер на 573, 57 евро /1121, 80 лв./ и тази сума да се счете за недължима от ищеца, като се вземе предвид дължимия размер от 786, 81 евро /1538, 87 лв./, установен от съдебно – счетоводната експертиза / 2660, 67 лв. – 1538, 87 лв./.
Справката на банката за дължима сума в размер на 769, 21 евро /1504, 45 лв./ е към датата на прехвърляне на вземането, а остатъчен размер на вземането от 1134, 38 евро /2 218, 65 лв./ е твърдение на ответната по делото страна.
При кредит в размер на 12 000 лв. със застрахователна премия в размер на 3 134, 88 лв., такса ангажимент от 240 лв., лихвен процент от 9, 79 % и срок на договора от 84 месечни погасителни вноски към датата на сключването му на 08.11.2016 г., при изчисление на годишния процент на разходите по реда на чл. 162 от ГПК, съдът не установи реалния годишен процент на разходите да е по – висок от посочения в договора от 10, 95 %, поради което разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК не е нарушена.
Не се установи по делото сумата в размер на 786, 81 евро /1538, 87 лв., изчислена като дължима/ да е погасена по давност, тъй като задължението по договора за кредит е срочно, изпълнява се на части, а не е периодично, затова се погасява с общата 5 – годишна давност съгласно чл. 210 от ЗЗД, която започва да тече от датата на последната падежна вноска по договора. Понастоящем давностния срок не е изтекъл.
При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни. Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК за сума в общ размер на 1043 евро, от които: държавна такса 40, 90 евро /80 лв./, адвокатски хонорар в размер на 797, 62 евро /1560 лв. с вкл. ДДС/ и депозит за експертиза в размер на 204, 52 евро /400 лв./ Ответникът претендира заплащане на 4 юрисконсултско възнаграждение като относно възнаграждението на пълномощника на ищеца прави възражение за прекомерност, счита за достатъчен размер от 102, 26 евро /200 лв./
При разглеждане на доводите на страните относно дължимите разноски съдът взе предвид, че възнаграждението на пълномощника на ищеца е договорено с договор за правна защита и съдействие, заплатено е по банков път и не е прекомерно с оглед на правната и фактическа сложност на делото, и реализираната правна защита. Със същите доводи относно фактическата и правна сложност на делото, и реализираната правна защита, на пълномощника на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 153, 39 евро /300 лв./. При това положение на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част от иска на ищеца се дължат разноски в размер на 439, 75 евро, а на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска се дължат разноски в размер на 88, 72 евро.
Разпечатката съдържа 31 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45a9a124-0975-4bd6-8c28-0dc151f20ee9