Решение № 197 от 23.07.2025, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 235/2025
- Вид
- Решение № 197
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 27.07.2026
- Състав
- Надежда Найденова Янакиева, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мартин Цветанов Сандулов
Други актове по делото
- Протокол № 340 от 23.07.2025 · Надежда Найденова Янакиева, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мартин Цветанов Сандулов
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал.1, т.2, предложение 2 · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл. 331 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал. 1 т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 8 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 8 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 8 ал. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 197 гр. С., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Янакиева
Членове:
Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500235 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 310 и сл. и чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 399/20.05.2025г. по гр.д. № 4958/25г. на СлРС, с което е:
- признато за установено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Г. И. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. А.З. *** извършено със заповед № 1-955/08.08.2024г. на ректора на Технически университет-София, с която на основание чл. 328, ал.1, т.2, предложение 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с К. поради съкращаване в щата, считано от 12.08.2024г. за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и е отменено;.
- възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Г. И. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. А.З. *** на заеманата във „Факултет и Колеж“ - С. към ТУ- София към „Информационно административен“ отдел на длъжността „Старши експерт човешки ресурси“;
- осъден Технически университет - София, БУЛСТАТ ***, гр. София, район Студентски, кв. Дървеница, бул. Климент Охридски № 8 да заплати на 1
Г. И. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. А.З. *** сумата от 6 424.57 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 12.08.2024 г. до 31.10.2024 г. и разликата в получаваната заплата при новия работодател и заплатата при предходния работодател, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.10.2024 г., като е отхвърлен предявеният иск за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 15582,00 лева, като неоснователен и недоказан;
- осъден Технически университет София, БУЛСТАТ ***, гр. София, район Студентски, кв. Дървеница, бул. Климент Охридски № 8 да заплати на Г. И. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. А.З. *** на основание чл.78,ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 500 лв.
- осъдена Г. И. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. А.З. *** да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на Технически университет София, БУЛСТАТ ***, гр. София, район Студентски, кв. Дървеница, бул. Климент Охридски № 8 направените по делото разноски в размер на 100 лева за юриск. възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска за заплащане на обезщетение;
- осъден Технически университет София, БУЛСТАТ ***, гр. София, район Студентски, кв. Дървеница, бул. Климент Охридски № 8 на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 356,99 лв. за трите уважени иска, както и депозит за назначените две експертизи в размер на 300 лева по сметка на СлРС.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство.
Въззивникът обжалва частично цитираното решение, в уважителните му части, като твърди, че в тях то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Заявява, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказано по безспорен и категоричен начин съкращаване на щата. Изводите му са нелогични, непоследователни и противоречиви. От една страна е приел, че е извършена промяна в длъжностното разписание със заповед от 10.07.2024г. на ректора на ТУ-София, а от друга съдът приема, че не е доказано съкращаване на щата. Въззивникът твърди, че са неправилни и 2 нелогични изводите относно трудовите функции на „старши експерт човешки ресурси“. Експертизата е посочила, че част от трудовите функции са възложени за изпълнение на старши експерта катедра „Електротехника, автоматика и информационни технологии“, а друга – на старши експерта в „Деканат на инженерно-педагогически факултет“, а съдът не е съобразил, че трудовите функции на съкратената длъжност не са възложени изцяло на друго лице. Съгласно постоянната съдебна практика, реално съкращаване на щата е налице и когато длъжността е закрита, а нейните функции са разпределени изцяло или отчасти между други длъжности, които освен нововъзложените, имат и свои, характерни, трудови функции. В случая по делото е установено, че в новото щатно разписание не е създадена нова длъжност, която да поеме функциите на заеманата от ищцата и закрита, за да се обоснова извод за липса на реалното й съкращаване. На следващо място въззивникът се оплаква, че съдът в нарушение на чл. 6 ал. 2 от ГПК е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е извършил подбор по чл. 329 от КТ. Съдебната практика еднозначно приема, че непосочени пороци на заповедта за уволнение не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, понеже се нарушава принципът на диспозитивното начало и съдът се произнася извън сезирането.
Първоинстанционният съд погрешно е приел, че не е извършван подбор между „старши експерт човешки ресурси“ и „юрисконсулт“, което е в противоречие с ТР №5/26.10.2021г. по т.д. №5/2019г на ОСГК ВКС и ТР № 3– 16.01.2012г. по т.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС относно тълкуването на чл.
329 от КТ – че при съкращаване на единствената щатна длъжност, прекратяването на трудовия договор с работника/служителя, се предхожда от подбор по преценка на работодателя. В този случай последният може да прецени дали да уволни съответното лице или да направи подбор и ако реши да не упражнява правото си на подбор, това не може да е основание за незаконност на уволнението. Още повече, че когато се съкращава единствена длъжност, правото на подбор се осъществява чрез сравнение между качествата на други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности, а в случая РС не е посочил, разгледал и обсъдил трудовите функции на длъжността „юрисконсулт“, във връзка с евентуален подбор. Съдът не е извършвал обстоен анализ и съпоставка на същностните трудови функции на двете длъжности и на водещите и основни трудови 3 задължения. Така е стигнал до погрешния извод, че длъжността „юрисконсулт“ е новооткрита и работодателят има задължение да извърши подбор между двете. В хипотезата на съкращаване на щата новооткрити могат да бъдат единствено длъжности, които са открити с щатното разписание, с което се заличават процесните щатни бройки, а всички останали длъжности са съществуващи, а към 10.07.2024г. двете длъжности „юрисконсулт“ и „старши експерт човешки ресурси“ са съществували едновременно повече от месец и физически не е възможно на 10.07.2024г. да се открие отново длъжност, която вече е била открита с предходната промяна на длъжностното разписание от 03.06.2024г. Освен това въззивникът се оплаква, че без мотиви за различно или еднакво същностно трудово естество на двете длъжности, районният съд погрешно и нелогично е достигнал до извод, че извършването на подбор е било задължение, а не право на работодателя. Също лишени от логика са изводите на съда относно подбора предвид притежаваното от ищцата юридическо образование, тъй като за едната длъжност се изисква образование „висше, магистър“, а за другата „висше-юридическо, придобита научно-квалификационна степен магистър по право и придобита юридическа правоспособност“ Ищцата не е представяла доказателства за желанието си да заеме длъжността „юрисконсулт“ при нейното разкриване и не е твърдяла съществуването на подобни факти. По-нататък въззивникът се оплаква, че непоследователни и неправилни са и изводите на съда за недобросъвестно упражняване на трудовите задължения от страна на работодателя, защото последното щатно разписание било изготвено, за да се открият две нови бройки, а създаденото месец по-късно било за да се закрият две бройки. Известен факт е, че длъжностни щатни разписания се изготвят при промяна на числеността на одобрените щатни бройки на персонала и е напълно логично предходното длъжностно щатно разписание да съдържа откриване на различни щатни бройки и това не може да свидетелства за недобросъвестност на работодателя. В противоречие на закона и разпоредбите на чл. 3 от ЗСВл вр. чл. 8 ал. 2 от КТ, съдът е приел, че е налице самоволно и тенденциозно увеличаване на длъжностите за откриване на бройка за нови служители, а впоследствие намаляването им с цел да бъдат съкратени определени служители, както и че ищцата е трябвало да заеме длъжността „юрисконсулт“, респективно – 4 работодателят да извърши подбор между заемащия длъжността „юрисконсулт“ и ищцата. Също така въззивникът сочи, че оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършеното съкращаване на щата е в тежест на служителя. В тази връзка е неправилен изводът на решаващия съд, че отправянето на предложение за прекратяване на трудовия договор по чл. 331 от КТ доказва недобросъвестно отношение на работодателя, когато то би следвало да свидетелства за желанието на работодателя да съкрати щата при незаети щатни бройки. Видно от събраните доказателства трудовата функция по управление на човешките ресурси не е запазена като съдържание на отделна длъжност. Съдът не е разгледал и възражението на ответника за прилагането на чл. 126 т. 11 от КТ и задължението на всеки служител да съгласува работата си с останалите работници и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя. Не е доказано запазването на трудовите функции на ищцата като съдържание на една длъжност. Според въззивника категорично е доказано, че съкращаването на щатните длъжности „старши експерт, човешки ресурси“ и „служител, човешки ресурси“ е извършено по преценка на работодателя по целесъобразност и е в съответствие с всички норми на законодателството, поради което прекратяването на трудовия договор е законосъобразно.
С оглед изложеното иска да се отмени атакуваното решение и да се постанови ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по делото.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, развива контрааргументи по повод релевираните оплаквания.
Заявява, че съжденията на съда относно липса на подбор между ищцата и новоназначения юрисконсулт се отнасят до щатното разписание от 03.06.2024г. и имат косвен връзка с основния правен довод за недобросъвестно съкращаване на заеманата от ищцата длъжност по смисъла на чл. 8 ал. 1 от КТ. В този смисъл са верни изводите на съда за нереално съкращаване на длъжността, заемана от ищцата, което е било 5 напълно тенденциозно. Едно от доказателствата за това е, че с новото щатно разписание от 03.06.2024г. длъжността на ищцата е запазена, добавени са и нови други длъжности, а само по-малко от месец по-късно, в щатното разписание от 10.07.2024г. длъжността „старши експерт човешки ресурси“ е съкратена. В този кратък период са настъпили редица факти, които съдът правилно е обсъдил и е стигнал да извода за недобросъвестно упражняване на правата на работодателя, за да се освободи от ищцата, която е била част от екипа на бившето ръководство на „ИПФ-С.“, осъществявано от проф. Станимир Карапетков. Последно този ръководител е възложил с изрична заповед от 29.03.2024г. на ищцата да изпълнява допълнителни задължения като провежда инструктажа по ТБОТ и ПО, да организира, координира и контролира работата по създаване на безопасни условия труд и строго да съблюдава за спазване на действащите инструкции, правила и норми по охрана на труда, както и да провежда встъпителни инструктажи по ТБОТ на новоназначени, както и периодически лекции по опресняване на знанията на служителите. От доклада на временно изпълняващия длъжността на ръководител на „Факултет и колеж“-С. от 15.05.2024г. се установява, че към тази дата бившият ръководител проф. Карапетков вече е бил освободен от тази длъжност. Тъй като в щатното разписание от 03.06.2024г. длъжността, заемана от ищцата, не е била съкратена, на 02.07.2024г. й е предложено прекратяване на трудовото й правоотношение по чл. 331 от КТ, считано от 15.07.2024г., срещу изплащане на обезщетение в размер на 9223 лв. На 08.07.2024г. ищцата е заявила, че не приема предложението, като е заявила и че не приема и заплахите за уволнение поради изрядната си трудова дисциплина. Още същия ден е изготвен доклад от ръководителя на „Факултет и колеж-С.“ , с който е предложено на ТУ-София да бъдат заличени длъжностите „старши експерт човешки ресурси“ и „служител човешки ресурси“, като са изложени съображения, че този филиал не е работодател на служителите, които работят към ИПФ ДКПРУ. Още на 10.07.2024г. е издадена заповед от ректора на ТУ-София да се промени щатното разписание, като се закрият посочените по-горе длъжности. Със заповед от същия ден от ищцата са отнети възложените й от 29.03.2024г. допълнителни функции. На същата дата е утвърдено и новото щатно разписание на ИПФ, като двете длъжности в „Информационно 6 административен отдел“ са съкратени. На 11.07.2024г. ищцата е уведомена, че трудовият й договор ща бъде прекратен поради съкращение в щата с 30дневно предизвестие. Писмото е получено на 12.07.2024г. Още на 15.07.2024г. със заповед на ректора на ТУ-София е възложено на Нина Димитрова Драгоманска да изпълнява допълнителни функции, като „експерт трудова заетост“ във „Факултет и Колеж“-С.. По-късно друга част от трудовите задължения на ищцата са възложени и на Весела Вълева. От допълнителната експертиза на в.л. Биляна Бояджиева се установява, че на 06.06.2024г, още докато ищцата е била на работа, на юрисконсулта е било възложено и той е изготвил проекти за допълнителни споразумения на пет служители. В същото допълнително заключение в.л. е направило и съпоставка на посочените в длъжностните характеристики на "юрисконсулт" и „старши експерт “Човешки ресурси“ функции. От това сравнение се установява, че ищцата е следвало да подготвя трудови договори, допълнителни споразумения и заповеди за прекратяване на трудовоправни отношения на персоната в учебните заведения, а юрисконсултът е следвало да участва при съставяне и сключване на договори и задължително да дава мнение по законосъобразността им, като ги парафира, а при несъгласие да прилага мотивирано мнение. Първите са имали административно-технически характер, а вторите- правно консултантски.
Разпечатката съдържа 26 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/452c708c-c0a5-4992-88ca-39a0820b4d2b