Решение № 120 от 31.03.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 341/2021
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 31.03.2022
- В сила
- 21.04.2023
- Състав
- Тони Кръстев
Други актове по делото
- Разпореждане № 5572 от 14.12.2021 · Тони Кръстев
- Протокол № 87 от 09.02.2022 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 676 от 10.02.2022 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 682 от 10.02.2022 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 1201 от 07.03.2022 · Тони Кръстев
- Протокол № 172 от 14.03.2022 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 1988 от 20.04.2022 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 2145 от 29.04.2022 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 2255 от 05.05.2022 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 2410 от 17.05.2022 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 2560 от 25.05.2022 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 3595 от 08.07.2022 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 3596 от 08.07.2022 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 4369 от 18.08.2022 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 4026 от 27.07.2023 · Пламен Атанасов Атанасов
- Разпореждане № 4027 от 27.07.2023 · Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. Варна, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20213100900341 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.
Предмет на делото са субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, предявени от АН. Д. Х., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „***" 10, ет.3, ап.7 и КР. М. Х., ЕГН **********, от гр. София, ул. "***" № 49, ет.4, ат.2, срещу "ЗД "Бул Инс"" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес управление: гр.София, район „Лозенец", бул. "Джеймс Баучер" № 87, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на: - АН. Д. Х., ЕГН **********, сума в размер на 150000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на сина й М.
М. Х., настъпила при ПТП от 18.10.2015 година, виновно причинено от водача СТ. Д. Д., ЕГН **********, на лек автомобил „Ауди A3" с peг. № * **** **, както и сумата от 45 708,33 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 08.10.2017 година, до датата на исковата молба, ведно с присъждане на законната лихва от датата на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата; - КР. М. Х. сума в размер на 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на брат й М. М. Х., настъпила при описаното по-горе ПТП от 18.10.2015 г., както и сумата от 6094,44 лева представляваща законната лихва върху главницата от 08.10.2017 година до датата на исковата молба, ведно с присъждане на законната лихва от датата на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 18.10.2015 г. в гр. Варна около 05 1 часа сутринта, по бул. „Цар Освободител" преди пресечката с ул. „Неофит Рилски", водачът СТ. Д. Д. е предизвикал пътнотранспортно произшествие при управляване на моторно превозно средство л.а. „Ауди A3" с peг. № * **** **, нарушил правилата за движение – чл. 21, ал.1 от ЗДП, и в резултат на това по непредпазливост причинил смъртта на М. М. Х.. Деянието било извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието. С присъда № 2/19.01.2017 г., влязла в сила на 04.02.2017 г., СТ. Д. Д. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.1 и пр. 6 буква „Б" пр.1, вр. с ал.1 буква „В", вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Към датата на извършване на деликта отговорността на водача СТ. Д. Д. била предмет на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно полица № 47625859/40840, издадена от ответника „ЗД „Бул Инс““ АД.
Сочи се, че М. М. Х. е син на първия ищец и брат на втория ищец.
Смъртта на първородния си син А.Х. е изживяла като силен шок. Това било не само неочаквано, но и напълно необяснимо за нея. Към днешна дата ищцата продължавала да тъгува и да не може да се примири със загубата му.
Не можела да приеме, че някой, така нелепо е отнел живота на скъп и любим за нея човек. След смъртта на бащата на М. М. /М. Х., починал на 08.01.2007 година/ привързаността между двамата станала още по-силна, подкрепяли се взаимно, между тях съществувала силна и трайна емоционална връзка на обич. Тази внезапна загуба се отразила изключително негативно на психиката й, като оставила у нея чувство на празнота и безпомощност и носела изключителна мъка за нея и до днес. М. Х. е бил не само нейния първороден син, но и довереник, с когото споделяла значимите за нея събития и преживявания през годините. Човекът, който виждал в лицето на своята майка опора и верен съветник. Настъпилият летален изход в посоченото ПТП бил кошмарно изживяване и за втория ищец – сестра на починалия. Същата работела в гр.София, но независимо, че на са живели в едно домакинство с М.
Х., изпитвала любов и уважение към него. Отношенията им с починалия били изключително близки, двамата били много привързани един към друг.
Скръбта на К.Х. й причинила неимоверни страдания. Ищцата много трудно преживявала загубата на единствения си брат. Преди трагичния инцидент ищцата почти всекидневно общувала с него. Връзката между сестра и брат била изключително силна и внезапната смърт на последния се отразила изключително негативно на психиката на ищцата. Същата претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек, като все още страда от загубата на своя нелепо загинал брат.
М. М. нямал собствено семейство, не бил женен, нямал деца, поради което семейната връзка с майка му и сестра му не била прекъсвана, въпреки навършването на пълнолетието. Не била прекъсната връзката на обич и взаимопомощ независимо от възрастта му към момента на причиняване на 2 смъртта.
Молят за уважаване на исковете.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗД „Бул инс““ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди от ищцата АН. Д. Х. само по размер. Оспорва иска на КР. М. Х. както по основание, така и по размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил „Ауди A3", peг. № * **** ** към дата на настъпване на процесното ПТП – 18.10.2015г., настъпването на ПТП и участниците в него.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия М. М. Х., с твърдение, че същият е предприел пресичане на пътното платно на необозначено място, в района на кръстовище, като не е съобразил поведението си с приближаващия го автомобил, като по този начин сам не се е погрижил за собствената си безопасност и е създал предпоставка за настъпване на процесното ПТП.
Счита, че претенцията на АН. Д. Х. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева е завишена и противоречаща на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, не отговаря на принципа за справедливост и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП – 18.10.2015 г. Намира за справедливо обезщетение сумата 120 000 - 140 000 лева, намалена с процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия пешеходец.
Счита, че не са налице предвидените в задължителната съдебна практика предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата К.Х., която е сестра на починалия М. М. Х..
Излага подробна аргументация с позоваване на съдебна практика.
Претендира сторените по делото разноски.
В допълнителната искова молба се оспорва възражението за съпричиняване на вредоносен резултат. Поддържа се, че пострадалият М. Х. не се е придвижвал в нарушение на разпоредбите ЗДвП и че е предприел пресичане като е съобразил поведението си с изискванията на ЗДвП, респ. поведението му не е било противоправно. Поддържа, че причините за процесното ПТП са единствено поведението на водача, в частност употребата на алкохол от негова страна, движението с превишена скорост и липсата на своевременна реакция.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът не е подал допълнителен отговор.
С определение от 29.11.2012 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран водачът причинил процесното ПТП СТ. Д. Д..
Третото лице помагач чрез процесуален представител е подало писмено становище в което прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като същият предприел 3 пресичане на пътното платно на необозначено място, през тъмната част на денонощието, не съобразил поведението си с приближаващия автомобил и създал предпоставки за настъпване на процесното ПТП. Поддържа, че с това си противоправно поведение пострадалият е нарушил правилата за движение и това поведение е в пряка и непосредствена причинна връзка с вредоносния резултат, поради което следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата А.Х. изразяващо се в това, че последната не е осъществявала контрол върху лечението на починалия предвид психичното му заболяване и е допуснала той да не получава лекарства. Излага, че починалият е бил диагностициран с органично разстройство на личността, бил е многократно хоспитализиран, като след дехоспитализация е следвало да провежда системно лечение с предписани лекарства, за да не се влошава състоянието му. Ищцата следвало да осъществява контрол върху това, дали редовно се приемат от него лекарствата и дали редовно се посещават лекари. В случай, че лицето отказвало доброволно да приема предписаните му лекарства, следвало да предприеме действия като инициира принудителното му лечение съгласно Закона за здравето. Като не била сторила това ищцата допуснала той да изпадне в състояние, при което да бъде в опасен за себе си.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат основателност и доказаност на исковете в предявените размери като сочат, че претендираните обезщетения за неимуществени вреди се явяват адекватни на претърпените болки и страдания. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответното дружество и третото лице помагач поддържат неоснователност на исковете.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорни по делото са следните факти и обстоятелства: настъпване на пътнотранспортно произшествие (ПТП) на 18.10.2015 г. в гр. Варна около 05 часа сутринта по бул. „Цар Освободител" преди пресечката с ул. „Неофит Рилски" между лек автомобил „Ауди A3" с peг. № * **** **, управляван от СТ. Д. Д., и М. М. Х. като пешеходец, в резултат на което последният е загинал; фактът, че срещу водача на гореописания автомобил е било образувано НОХД № 1489/2016 г. по описа на ОC – Варна, по което с присъда № 2/19.01.2017 г. подсъдимият СТ. Д. Д. е бил признат за виновен в това, че на 18.10.2015 г. в гр. Варна, при управляване на моторно превозно средство л.а. „Ауди A3" с peг. № * **** **, нарушил правилата за движение – чл. 21, ал.1 от ЗДП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – 50 км/ч в населено място за пътно превозно средство от категория „В" и в резултат на това по непредпазливост причинил смъртта на М. М. Х., 4 като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.6 буква „Б" пр.1, вр. с ал.1 буква „В", вр. с чл.342 ал.1 от НК; ищцата АН. Д. Х. – майка на загиналия пешеходец, е претърпяла неимуществени вреди в резултат от извършения от СТ. Д. Д. деликт.
Не е спорно, че ищцата К.Х. е сестра на загиналия пешеходец.
Не е спорно наличието към момента на процесното ПТП на договор за застраховка „гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Ауди A3" с peг. № * **** ** съгласно застрахователна полица № BG/02/115002151486, със срок на действие от 20.08.2015 г. до 19.08.2016 г., издадена от ответното застрахователно дружество „Бул Инс" АД.
В приетото по делото заключение на назначената САТЕ, оспорено от ищците по т. 4, прието от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че процесното ПТП е настъпило в гр.Варна по бул."Цар Освободител" през тъмната част на денонощието, около 4.40 ч. при суха пътна настилка, като лекият автомобил „Ауди A3" с рег.№ * **** ** приближавайки пресечката с ул. "Неофит Рилски" и движейки се в средната лента за движение със скорост значително надвишаваща разрешената за населено място е блъснал пресичащия пътното платно М. М. Х., в резултат на което пешеходецът е загинал на място.
Водачът на лекия автомобил се е движел със скорост от 94 км/час при разрешена за населено място до 50 км/час. При тази скорост на движение на процесния автомобил и спокойно придвижване на пешеходеца, разстоянието на процесния автомобил до мястото на удара в момента на възникване на опасността е било 92 м. Опасната зона на спиране на процесния автомобил при скорост 94 км/ч е 80,82 м., следователно, водачът е имал обективна възможност да спре, респективно ударът е бил предотвратим. При бързо придвижване или тичане от пешеходеца възможност за водача да спре не е била налична, но не са налице пречки за намаляване на скоростта и предприемане на спасителна маневра. При движение на процесния автомобил със скорост от 50 км/ч и по-ниска според разрешената за населено място без оглед на скоростта на движение на пешеходеца водачът е имал обективна възможност да спре или да предприеме спасителна маневра, респективно ударът е бил предотвратим.
Разпечатката съдържа 37 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/449d3a21-3f1c-4972-bcc8-4852473ad90a