Протокол № 172 от 14.03.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 172 гр. Варна, 14.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20213100900341 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха: след спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1, предл. ІІ -ро от ГПК Ищецът АН. Д. Х., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат С.Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ищецът КР. М. Х. , редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат С.Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ЗД "БУЛ ИНС"АД , уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се представлява.

Третото лице помагач С. Д. Д., уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Вещото лице Г. Й. Др. , уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично.

Адв. Т.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№ 5036 от 01.03.2022 г. от 1 процесуалния представител на ответната страна, в което се сочи, че се поддържа отговора на исковата молба и възраженията, изложени в него. Не се възразява срещу проекта за доклад, не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на водача на автомобил с регистрационен номер * **** **. Не се възразява срещу доказателствените искания на третото лице помагач. Няма въпроси към съдебната автотехническа експертиза. Моли да се приеме заключението. Моли за присъждане на разноски. Прави възражение при условие на евентуалност за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ищеца.

Съдът докладва и отговор-становище с вх.№ 25873 от 13.12.2021 г. от третото лице помагач чрез адвокат П.Б., в което се оспорва исковата молба изцяло. Счита исковете за неоснователни. Евентуално счита претенцията за прекомерно завишена. Прави възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия пешеходец, с оглед неговото поведение непосредствено преди и при настъпване на процесното пътно транспортно произшествие. Също така прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата А.Х., изразяващо се в това, че последната не е осъществявала контрол върху лечението и поведението на починалия. Предвид психично заболяване е допуснала, той да не получава лекарства и не е предприела действия за иницииране на принудително лечение на пострадалия пешеходец.

В становищата са направени и доказателствени искания, а именно да се задължи МБАЛ „Света Марина – Варна“ ЕАД да представи медицински документи от проведено стационарно лечение на М. Х. за период от 10 години назад, считано от 18.10.2015 г.; за задължаване на Директора на РЗОК да представи рецептурна книжка на М. М. Х., съдържаща информация за диагноза и личен лекар, изписани лекарства и провеждане на лечение също за период от 10 години, считано от 18.10.2015 г. След установяване кой е бил личният лекар на починалото лице, прави искане за допускане на личния лекар до разпит като свидетел за установяване на обстоятелствата какво е било здравословното и психично състояние на починалия, ходил ли е редовно на прегледи, приемал ли е редовно изписаните медикаменти, някой близък следил ли е за това.

СЪДЪТ връчва на процесуалния представител на ищците преписи от становищата на ответника и третото лице помагач.

2

Адв. Т.: Поддържаме претенциите така, както са заявени. Запознати сме с проекта за доклад. Нямаме възражения по него.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на предявените искове, съобразно Определение № 1587 от 29.11.2021 година и го ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН , като го допълва с направените възражения за съпричиняване от страна на третото лице помагач така, както са изложени с отговора-становище от 13.12.2021 г., а именно:

Предявени са субективно и обективно съединени искове от АН. Д. Х., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „***" 10, ет.3, ап.7 и КР. М. Х., ЕГН **********, от гр. София, ул. "***" № 49, ет.4, ат.2, срещу "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес управление: гр.София, район „Лозенец", бул. "Джеймс Баучер" № 87, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на:

- АН. Д. Х., ЕГН **********, сумата в размер на 150000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на сина й М. М. Х., настъпила при ПТП от 18.10.2015 година, виновно причинено от водача СТ. Д. Д.,ЕГН **********, на лек автомобил „ Ауди A3" с peг. № * **** **, както и сумата от 45 708,33 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 08.10.2017 година, до датата на исковата молба, ведно с присъждане на законната лихва от датата на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата.

- КР. М. Х., ЕГН **********, за сумата в размер на 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на брат й М. М. Х., настъпила при ПТП от 18.10.2015 година, виновно причинено от водача СТ. Д. Д., ЕГН **********, на лек автомобил „ Ауди A3" с peг. № * **** **, както и сумата от 6094,44 лева представляваща законната лихва върху главницата от 08.10.2017 година до датата на исковата молба, ведно с присъждане на законната лихва от датата на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените в процеса разноски.

В исковата молба се твърди, че на 18.10.2015 г. в гр. Варна около 05 часа сутринта, по бул. „Цар Освободител" преди пресечката с ул. „Неофит 3

Рилски", водачът СТ. Д. Д. е предизвикал пътнотранспортно произшествие при управляване на моторно превозно средство л.а. „Ауди A3" с peг. № * **** **, нарушил правилата за движение – чл. 21, ал.1 от ЗДП, и в резултат на това по непредпазливост причинил смъртта на М. М. Х.. Деянието било извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието. С присъда № 2/19.01.2017 г., влязла в сила на 04.02.2017 г., СТ. Д. Д. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.1 и пр. 6 буква „Б" пр.1, вр. с ал.1 буква „В", вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

Към датата на извършване на деликта отговорността на водача СТ. Д. Д. била предмет на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно полица № 47625859/40840, издадена от ответника „ЗД „Бул инс““ АД.

Сочи се, че М. М. Х. е син на първия ищец и брат на втория ищец.

Смъртта на първородния си син А.Х. е изживяла като силен шок. Това било не само неочаквано, но и напълно необяснимо за нея. Към днешна дата ищцата продължавала да тъгува и да не може да се примири със загубата му.

Не можела да приеме, че някой, така нелепо е отнел живота на скъп и любим за нея човек. След смъртта на бащата на М. М. /М. Х., починал на 08.01.2007 година/ привързаността между двамата станала още по-силна, подкрепяли се взаимно, между тях съществувала силна и трайна емоционална връзка на обич. Тази внезапна загуба се отразила изключително негативно на психиката й, като оставила у нея чувство на празнота и безпомощност и носела изключителна мъка за нея и до днес. М. Х. е бил не само нейния първороден син, но и довереник, с когото споделяла значимите за нея събития и преживявания през годините. Човекът, който виждал в лицето на своята майка опора и верен съветник. Настъпилият летален изход в посоченото ПТП бил кошмарно изживяване и за втория ищец – сестра на починалия. Същата работела в гр.София, но независимо, че на са живели в едно домакинство с М.

Х., изпитвала любов и уважение към него. Отношенията им с починалия били изключително близки, двамата били много привързани един към друг.

Скръбта на К.Х. й причинила неимоверни страдания. Ищцата много трудно преживявала загубата на единствения си брат. Преди трагичния инцидент ищцата почти всекидневно общувала с него. Връзката между сестра и брат била изключително силна и внезапната смърт на последния се отразила 4 изключително негативно на психиката на ищцата. Същата претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек, като все още страда от загубата на своя нелепо загинал брат.

М. М. нямал собствено семейство, не бил женен, нямал деца, поради което семейната връзка с майка му и сестра му не била прекъсвана, въпреки навършването на пълнолетието. Не била прекъсната връзката на обич и взаимопомощ независимо от възрастта му към момента на причиняване на смъртта.

Молят за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗД „Бул инс““ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди от ищцата АН. Д. Х. само по размер. Оспорва иска на КР. М. Х. както по основание, така и по размер.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил „Ауди A3", per. № * **** ** към дата на настъпване на процесното ПТП – 18.10.2015г., настъпването на ПТП и участниците в него.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия М. М. Х., с твърдение, че същият е предприел пресичане на пътното платно на необозначено място, в района на кръстовище, като не е съобразил поведението си с приближаващия го автомобил, като по този начин сам не се е погрижил за собствената си безопасност и е създал предпоставка за настъпване на процесното ПТП.

Счита, че претенцията на АН. Д. Х. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева е завишена и противоречаща на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, не отговаря на принципа за справедливост и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП - 18.10.2015г. Намира за справедливо обезщетение сумата 120 000 - 140 000 лева, намалена с процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия пешеходец.

Счита, че не са налице предвидените в задължителната съдебна практика предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени 5 вреди на ищцата К.Х., която е сестра на починалия М. М. Х..

Излага подробна аргументация с позоваване на съдебна практика.

Претендира сторените по делото разноски.

В допълнителната искова молба се оспорва възражението за съпричиняване на вредоносен резултат. Поддържа се, че пострадалият М. Х. не се е придвижвал в нарушение на разпоредбите ЗДвП и че е предприел пресичане като е съобразил поведението си с изискванията на ЗДвП, респ. поведението му не е било противоправно. Поддържа, че причините за процесното ПТП са единствено поведението на водача, в частност употребата на алкохол от негова страна, движението с превишена скорост и липсата на своевременна реакция.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът не е подал допълнителен отговор.

Третото лице помагач СТ. Д. Д. чрез процесуален представител е подало писмено становище в което прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като същият предприел пресичане на пътното платно на необозначено място, през тъмната част на денонощието, не съобразил поведението си с приближаващия автомобил и създал предпоставки за настъпване на процесното ПТП. Поддържа, че с това си противоправно поведение пострадалият е нарушил правилата за движение и това поведение е в пряка и непосредствена причинна връзка с вредоносния резултат, поради което следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение.

Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата А.Х. изразяващо се в това, че последната не е осъществявала контрол върху лечението на починалия предвид психичното му заболяване и е допуснала той да не получава лекарства. Излага, че починалият е бил диагностициран с органично разстройство на личността, бил е многократно хоспитализиран, като след дехоспитализация е следвало да провежда системно лечение с предписани лекарства, за да не се влошава състоянието му. Ищцата следвало да осъществява контрол върху това, дали редовно се приемат от него лекарствата и дали редовно се посещават лекари. В случай, че лицето отказвало доброволно да приема предписаните му лекарства, следвало да предприеме действия като инициира принудителното му лечение съгласно Закона за здравето. Като не била сторила това ищцата допуснала той да 6 изпадне в състояние, при което да бъде в опасен за себе си.