Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1106 от 09.04.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2709/2024
Вид
Определение № 1106
Подписан
09.04.2025
В сила
09.04.2025
Състав
Ирина Петрова, Мария Бойчева, Десислава Добрева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1106 гр. София, 09.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002902709 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, срещу решение № 601/ 16.10.2024 г. по в.т.д. № 544/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 11 състав, с което е потвърдено решение от 17.01.2024 г. по т.д. № 2861/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-2 състав, в обжалваната част за осъждане на настоящия касатор да заплати на ищеца “ФЕРМА ДИМЧО” ЕООД, ЕИК 205343186, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 520 725,03 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка “Индустриален пожар”, сключен със застрахователна полица № 110119229000040/02.04.2019 г., за настъпило на 16.12.2019 г. застрахователно събитие – пожар в свинеферма, находяща се в с.

Къпиново, община Генерал Тошево, ведно със законната лихва от 10.05.2021 г. до окончателното плащане върху главница в размер на 1 230 700 лева и от 03.02.2023 г. до окончателното плащане върху главница в размер на 290 025,03 лева, както и сумата от 73 924,14 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода 16.11.2020 г. – 11.05.2021 г.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Релевира се извършено от въззивната инстанция нарушение на задължението по чл.236, ал. 2 ГПК, изразяващо се в необсъждане на приетата в досъдебното производство пожаротехническа експертиза, уточненията на вещото лице Марков, включено в състава на КПТЕ, за направения оглед на вече възстановената сграда, а не непосредствено след пожара, и уточнението на вещото лице Стойков за изключване на късо съединение като причина за пожара. Сочи се допуснато от САС нарушение на правилото на чл. 235, ал.2 ГПК, с аргумента, че не съответства на материалите по делото изводът на решаващия състав за своевременно установяване на пожара от служители на ищцовото дружество и предприемане на адекватни мерки. Поддържа се, че с недопускането на поисканата от ответника експертиза за установяване на мястото на възникване и механизма на развитие на пожара, и пристъпването към постановяване на 1 решение по делото, без същото да е напълно изяснено от фактическа страна, въззивният съд е нарушил принципа на служебното начало по чл. 7 ГПК.

Изразява се несъгласие с извода на втората инстанция за неоснователност на възраженията му за неспазването от застрахования на правилата за пожарна безопасност при проектирането и строителството на сградата, поради липса в представения по делото въпросник от 02.04.2019 г. на конкретни въпроси по отношение на обстоятелствата, на които в настоящия процес ответникът основава своя отказ. Изтъква се, че това заключение е направено в разрез с материалната норма на чл. 408, ал. 1, т.3 КЗ, уреждаща хипотеза за отказ от изплащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по договора от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като задължението за спазване на нормите за пожарна безопасност при проектирането и строителството произтичат от Закона за устройство на територията. Добавя се, че с тези мотиви въззивният съд е нарушил и нормата на чл. 298, ал. 3 ТЗ, която предвижда, че при несъответствие между уговореното от страните и общите условия сила има уговореното, но не води до дерогиране на законовите задължения за проектиране и изграждане на обектите в съответствие с изискванията на безопасност. Нарушена била и разпоредбата на чл. 32, т. 5 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, която въвежда забрана за ограничаване на достъпа до ел. табла. Оспорва се и отхвърлянето от апелативния съд на направеното от застрахователя възражение за погасяване по давност на увеличената в хода на процеса част от вземането, с аргумента, че съгласно чл. 378, ал. 9 КЗ спиране течението на тригодишния давностен срок е настъпило по отношение на първоначално заявеното от ползващото се лице “Райфайзенбанк /България/” ЕАД с претенцията от 18.12.2019 г. вземане, което е платено в размер на 210 384,80 лева на 20.01.2021 г., но не и по отношение на предявеното с исковата молба вземане, прехвърлено от банката с договор за цесия от 29.04.2021 г. За последното давността не е спирана/прекъсвана и е изтекла към момента на направеното увеличение на иска на 03.02.2023 г. Счита се и, че обжалваното решение е необосновано поради несъответствие на фактическите изводи на съда с приетите по делото доказателства и форМ.нето на неправилни правни съждения въз основа на правилно установени факти. Претендира се отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания по тълкуването и прилагането на закона, съответно отхвърляне на предявените осъдителни искове изцяло, както и присъждане на направените разноски за трите инстанции.

Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Допустимо ли е позоваване от застрахователя на непокрит риск поради нарушения при проектиране и изграждане на застрахованата сграда, въведена в експлоатация преди сключване на застрахователния договор?”.

2. “Длъжен ли е застрахователят да включва във въпросника обстоятелства, за които е съставен официален удостоверителен документ, в случая, удостоверение за въвеждане в експлоатация, с оглед последващо позоваване на изключен риск, основан на несъответствието на проекта и строителството с изискванията за пожарна безопасност? Необходимо ли е задължението за проектиране и строителство при спазване на изискванията за пожарна безопасност, което е установено в закон, да бъде включено и в застрахователния договор?”.

3. “Дерогира ли застрахователният договор клаузите от общите условия, касаещи непокритите рискове и основанията за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, основани на възражения за неспазени изисквания за пожарна безопасност при проектирането и строителството на 2 въведена в експлоатация сграда, поради това, че застрахователят е приел в това й състояние застрахованата сграда?”.

Релевира се, че по отношение на първите три въпроса е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като по първото и второто питане са изложени аргументи за нуждата от тълкуване на сочената от страната като неясна норма на чл. 408, ал. 1, т. 3 ГПК, а по третото – на чл. 298, ал. 3 ТЗ.

4. “Към кой момент се преценява съответствието на проектното задание и спазването на строителните правила и норми относно застрахованата сграда съгласно Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 г. за СТПНОБП - към момента на одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж или към момента на настъпване на застрахователното събитие?”.

Поддържа се, че четвъртият въпрос покрива хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съдебен акт е постановен в противоречие с даденото разрешение в решение № 50157/09.11.2022 г. по т.д. № 1450/2021 г. на ВКС, I т.о.

5. “Ограничаването на достъпа на охраната до помещение, в което са разположени ел. табла и водогреен котел, но не се отглеждат животни, съответства ли на противопожарните изисквания по Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (чл. 32, т. 5), въпреки изискванията за биосигурност по Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти?”.

По отношение на това питане се сочи, че неяснотата при прилагане на изискванията за пожарна безопасност и тези за биосигурност налагат тълкуване на разпоредбата на чл. 32, т. 5 от горецитираната наредба (основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

6. “Приложима ли е разпоредбата на чл. 378, ал. 9 КЗ относно спирането на давността при цедирано вземане, различно от това, за което е предявена претенцията пред застрахователя?”.

По шестия въпрос се претендира извършване на касационна проверка в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с доводи за разясняване прилагането на разпоредбата на чл. 378, ал. 9 КЗ при прехвърляне на вземането за застрахователно обезщетение.

7. “Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и се съобрази с всички доводи на страните, както и с всички, събрани по делото доказателства, свързани с тези доводи, относими към правнорелевантните факти?”.

По седмото питане се твърди, че е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като се излагат аргументи за отклонение на обжалваното решение от задължителната практика на касацията – Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, и постоянната такава, обективирана в решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 409/28.02.2013 г. по гр.д. № 59/2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 36/07.08.2015 г. по т.д. № 465/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 88/06.07.2017 г. по т.д. № 3114/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 296/05.04.2017 г. по гр.д. № 1776/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 3

217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 232/15.07.2015 г. по гр.д. № 6692/2014 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 76/16.05.2017 г. по гр.д. № 2926/2016 г. на ВКС, IV г.о.

8. “Следва ли съдът служебно да назначи експертиза, която да отговори на въпроси, имащи основополагащо значение за крайния извод на съда, когато за отговор на същите са необходими специални знания от науката, с каквито съдът не разполага?”.

Осмият въпрос се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради несъответствие на обжалвания съдебен акт с практиката на касационната инстанция - решение № 50157/09.11.2022 г. по т.д. № 1450/2021 г. на ВКС, I т.о.

Ответникът по касация “ФЕРМА ДИМЧО” ЕООД подава отговор, в който оспорва искането за достъп до касационен контрол и касационната жалба като неоснователни.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК третите лица помагачи – “Обединена българска банка” АД, ЕИК 000694959 (правоприемник на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД), “Торус – 1 ” ЕООД, ЕИК 103949750, “ЕСМ” ЕООД, ЕИК 124141494, М. Х. Г. и Г. Г. К., не са подали отговор на касационната жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, наМ. следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ответника застраховател, е намерил, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Приел е, че същото е и правилно, и като е споделил мотивите на първата инстанция, на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Във връзка с оплакванията в жалбата са изложени допълнителни съображения. От фактическа страна решаващият състав на САС е взел предвид, че по делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че: 1) между ЕТ “Димчо Христов” и ответника е сключен договор за имуществена застраховка, обективиран в представената застрахователна полица “Индустриален пожар” № 110119229000040/ 02.04.2019 г., по силата на който ответникът е застраховал движимо и недвижимо имущество, находящо се в с.

Къпиново, община Генерал Тошево, представляващо свинеферма (стопански сгради и инвентар), покриващ увреждане на имуществото от различни рискове за периода от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г., при обща застрахователна сума 1 469 288,74 евро; 2) с добавък № 1/04.04.2019 г. първоначалният застрахован е заменен с ищеца “Ферма Димчо” ЕООД, в което дружество е било апортирано търговското предприятие на едноличния търговец; 3) застрахователният договор е сключен в полза на трето лице – “Райфайзенбанк 4