Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15733 от 30.09.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57684/2021
Вид
Решение № 15733
Подписан
30.09.2023
В сила
30.09.2023
Състав
НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15733 гр. София, 30.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110157684 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 411 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „............“ АД твърди, че е изплатил обезщетение по застраховка „Каско“, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие и образувана при него щета, в размер на 22 185.13 лева, за причинени вреди на автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ, поради настъпило ПТП/тотална щета/ на 04.06.2018 г. на път Е-87, клас I-9, около 193 километър, като е преведена на собственика на МПС-то, сумата от 22 185.13 лева, представляваща 70% от действителната стойност на същото към датата на събитието, като автомобила е свален от отчет при МВР. Поддържа, че вина за настъпване на ПТП-то, според Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №46/04.06.2018 г. има водачът на автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР и за който е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че с изплащане на обезщетение на застрахования е встъпил в неговите права срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите, който е поканен с писмо да възстанови сумата, но е платил сумата от 17 853.37 лева. Претендира сумата 4 346.76 лева, представляваща остатъка от разликата, между платеното и дължимото застрахователно обезщетение, включващ и ликвидационни разноски от 15 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата молба- 07.10.2021 г. до окончателното изплащане и сумата 7 1 6 . 0 7 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.02.2020 г. до 06.10.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „................“ е получил препис на исковата молба и в срока по чл.

131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение надвишава действително претърпените вреди. Твърди, че не всички увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП-то. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

По делото е признато за безспорно и ненуждаещо от доказване в отношенията между 1 страните, че към датата на настъпване на застрахователното събитие има валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР, изплащането на сумата от17 853.37 лева от ответника на ищеца.

Установява се по делото от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 46/04.06.2018 г., че на 04.06.2018 г. на път Е87, клас I-9, на 193-ти км. водача на автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР, поради несъобразена скорост губи контрол, върху МПС-то и навлиза в лентата за насрещно движение, като реализира ПТП с движещото се отсреща МПС- автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ. На автомобил „Пежо Бохер“, с рег.

№ СА 1920 ХМ са причинени множество увреждания.

От Описи-заключения за вреди на МПС8 от 07.06.2018 г., 21.01.2019 г. и 04.11.2018 г./ се установява по делото, че при ищеца като застраховател, с когото собственикът на автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ е имал застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС”, е образувана застрахователна преписка по щета № 210340909/2018 г., относно увредения от процесното ПТП автомобил.

Съгласно Калкулация-ремонт от 05.11.2019 г.; Ликвидационен акт 917924/25.11.2019 г. и Преводно нареждане № 201В1О01933603ЕТ/02.12.2019 г. сумата от 22 185.13 лева е преведена на собственика „Аладин Фуудс“ на увреденото МПС- „Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което като обективно и компетентно изготвено от вещото лице въз основа на доказателствения материал по делото и съдът възприема за достоверно се установява, че от техническа гледна точка щетите на автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ са в причинно-следствена връзка при така описания механизъм на ПТП-то, а именно: на ляв завой при мокра настилка и несъобразена скорост автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР поднася, завърта се, навлиза в насрещното платно и със задната си част удря фронтално автомобил - „Пежо Бохер“, с рег.

№ СА 1920 ХМ, като уврежда цялата му предна част. Според вещото лице е налице „тотална щета“, като действителната стойност на автомобила към датата на събитието е 31 755 лева, като при 25 % запазени части, стойността на обезщетението трябва да е 23 816.25 лева.

Приложено е по делото Удостоверение (рег.№194134012178/20.11.2019 г.) от ОППСДВР и отбелязване на Свидетелство за регистрация-част I, видно от което регистрацията на автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ е прекратена, поради тотална щета.

На ответника е изпратена е Регресна покана (изх.№ 31000615/21.01.2020 г.) получена от последния на 22.01.2020 г.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

По иска с правно основание чл.411 КЗ:

За възникването на претендираното регресно право трябва да бъдат осъществени следните материални предпоставки в съотношение на кумулативност: действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредения; заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата по правоотношението вещ; възникнало за увредения право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата и съществуването на действително правоотношение по застраховка Гражданска отговорност към настъпването на ПТП-то.

По делото е прието за безспорно, че при настъпването на процесното ПТП между ищеца и увредения – собственик „Аладин Фуудс“ ЕООД на автомобил „Пежо Бохер“, с рег.

№ СА 1920 ХМ е съществувало действително застрахователно правоотношение по аргумент от чл. 399 от КЗ, като за този договор е предвидена писмена форма за действителност – чл.344, ал. 1 от КЗ, която в случая е спазена. В срока на действие на този договор между тях е настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, за което ищецът като застраховател е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото 2 имущество вреди в размер 22 185.13 лева.

Установи се по делото, че действията на водача на автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР, съставляват граждански деликт. Водачът е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, с което е причинил вреди на автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ. Деянието на водача на автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР е противоправно, тъй като същото е извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. По делото се доказа от протокола за ПТП, описи на щети и кредитираното от съда заключение на съдебно-автотехническата експертиза, че вредите на автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ по опис-заключения – увреждане в прпедната част на автомобила са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП, съответно с противоправно поведение на водача на автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР. Виновното причиняване на посочените вреди от предната страна на автомобила, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно действията на водача на автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР представляват граждански деликт и за увредения е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредите, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Ищецът пък като застраховател е встъпил в правата на увредения въз основа на факта, че е платил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.

Налице е и последната материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца срещу ответника, а именно наличието (видно от справка от Гаранционен фонд) на действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента – водача на автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР застрахователното покритие, по която съгласно чл. 493, ал. 1 от К покрива отговорността на водача на автомобила. Този факт е признат за безспорен.

При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на прекия причинител на увреждането до размера на платеното обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди и размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД дължи на застрахования.

Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 от КЗ зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по имуществената застраховка и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 400, ал. 3 от КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума - максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – аргумент от чл. 400, ал. 1 от КЗ. Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната стойност на същите, като методиката по Наредба № 24 от 2006 година не дерогира разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл Решение № 52/08.07.2010 г. по търговско дело № 652/2009 г. на І ТО при ВКС.

Действителната стойност в случая на причинените вреди на автомобил "Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ към деня на настъпване на релевантното застрахователно събитие – на 04.06.2018 г. е 23 816.25 лева(като от стойността в размер на 31 755 лева се извади стойността на запазените части/25%/ от 7 938.75 лева), установена от кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза и в рамките на която би отговарял делинквентът. Ищецът е заплатил по процесното застрахователно правоотношение по имуществената застраховка застрахователно обезщетение в размер на 17 853.47 лева на 24.02.2020 г.

3

В тази връзка предявеният иск се явява основателен и доказан за цялостния размер от 4 346.76 лева, представляваща остатъка от изплатеното застрахователно обезщетение, с включени 15 лева ликвидационни разходи и като такъв следва да бъде уважен. Последица от уважаването на иска е присъждане на законната лихва от датата на исковата молба07.10.2021 г. до окончателното изплащане.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.

Тъй като вземането по регресния иск произтича от закона, а не от договора за застраховка, срокът за неговото изпълнение по аргумент от чл. 412 от КЗ възниква от отправянето на регресна покана до застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, а не от възникването на вземането – плащането на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка (в този смисъл Решение № 48/30.04.2009 г. по търговско дело № 677/2008 г. на ВКС, І ТО). Следователно, предвид установения в чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, 30-дневен срок за изпълнение на задължението на ответника по процесното регресно правоотношение и представянето на всички доказателства пред него с отправената му регресна покана от ищеца, съдът намира, че ответника е изпаднал в забава с изтичане на посочения законов срок. Поканата по писмо на ищеца до ответника за заплащане на сумата по процесната щета е връчена на последния на 22.01.2020 г., поради което той е изпаднал в забава с изтичане на срока по чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, след връчване на поканата или от 22.02.2020 г. Предвид на диспозитивното начало и според електронния калкулатор от интернет, съобразно чл.162 ГПК, дължимото от ответника обезщетение за забавено плащане на задължението от 4 346.76 лева за периода от 22.02.2020 г. до 06.10.2021 г. е в размер на 716.07 лева, поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 716.07 лева и за периода от 22.02.2020 г. до 06.10.2021 г.