Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2037 от 09.05.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1389/2024
Вид
Решение № 2037
Подписан
09.05.2024
В сила
14.11.2024
Състав
Александър Венков Точевски

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2037 гр. Пловдив, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330101389 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, представляван от ********** С.Н., Я.Ч. и Н.Л., чрез пълномощник юрисконсулт Г.С.-К., е предявил против Т. К. М.-Г., ЕГН: **********, от ************************, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 301, 69 лева- договорно възнаграждение за периода 15.12.2020 г.05.01.2022 г. по договор за потребителски кредит № ********.

В исковата молба е посочено, че на 12.09.2019 г. ответницата подала до ищеца искане за отпускане на потребителски кредит, като в тази връзка получила необходимата преддоговорна информация. С част от сумите по кредита се поискало рефинансиране на други договори за кредит на ответницата- към „Кредисимо“ ЕАД, „Неткредит“ ООД и „Профи кредит България“ ЕООД. Договорът за кредит бил сключен при следните параметри: сума- 3 700 лева, срок- 36 месеца, ГПР- 49, 08 %, ГЛП- 41 % и общо дължима сума- 6 471, 82 лева. Били закупени и допълнителни услуги: фаст- 1 110 лева и флекси2 590 лева. Първо ответникът пожелал да отложи една вноска- № 3, за което бил подписан анекс № 1 от 18.12.2019 г., а в последствие- и други три вноски- с № 7, 8 и 9, за което се подписал анекс № 2/ 08.04.2020 г. Поискано било и трето отлагане- за вноска № 14, като в тази връзка се подписал анекс № 3/ 06.11.2020 г. Между страните имало приключило гр. дело № 7719/ 2022 г. на ПРС, XXIII гр. с-в, по което с решението била прогласена нищожността на клаузата за възнаграждението по пакета от допълнителни услуги- фаст и 1 флекси. По договора били платени общо сумите от 2 770, 45 лева. След прекратяване на договора, задълженията по него станали предсрочно изискеуми, а и към момента вече крайният падеж- 15.02.2023 г. бил настъпил. Твърди се, че договорът за кредит бил действителен, на ответника била предоставена нужната преддоговорна информация, съглашението било израз на свободата на договаряне. Лицето получила исканата сума и поело задължението да я върне. Първоначално се претендират главница и законна лихва за забава, но с допълнителна писмена молба ищецът оттегля иска си за главница и лихва.

Претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника. Твърди се, че договорът за креди бил недействителен, клаузите в него не били индивидуално уговорени и били във вреда на потребителя. ГЛП от 41 % бил прекомерно завишен, като това противоречало на принципите за добросъвестност и справедливост.

Уговорката за пакета от допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“ също била нищожна, като в тази връзка имало противоречие с императивната норма на чл. 10а от ЗПК. Така се заобикаляла разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ГПР, защото сумите по пакета от допълнителни услуги не били включени в ГПР. Ответникът не бил уведомен и за настъпилата предсрочна изискуемост- липсвало редовно връчване до адреса му. Прави се възражение и за изтекла погасителна давност. Прави се и възражение за прихващане. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски по чл. 38 ал. 2 от ЗА. В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора.

С допълнителна молба се оттеглят част от исковете, като се моли за прекратяване на производството по отношение на тях. Оспорва се направеното възражение за прихващане по отношение на договорното възнаграждение. По отношение на договора се прилагала общата петгодишна давност, като предсрочната изискуемост настъпила на 05.01.2022 г., а крайният падеж бил до 15.02.2023 г., поради което давност не била изтекла. За вноските по договора имало едно неделимо плащане, като разсрочването им във времето с погасителни план, не ги превръщало в периодични плащания. По отношение на възражението за прихващане се посочва, че било невярно твърдението, че по допълнителните услуги имало заплатени суми от общо 2 546 лева. Общо платената по договора сума била 2 770, 45 лева и тя била за вноски по погасителния план, а не за допълнителните услуги. Договорното правоотношение било действително, като в тази връзка платените суми за възнаграждение, лихви и такси били валидно получени. Освен това ответникът не представял платежни документи за това точно какво е погасил с плащане на всяка една вноска, дори липсвало и име на вносителя.

Моли да се остави без уважение направеното възражение за прихващане.

В отговор ответницата подава молба, с която не възразява против частичното оттегляне на исковете. Претендира и разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Между страните е бил сключен потребителски кредит № ********/ 12.09.2019 г., при следните условия: сума- 3 700 лева, срок- 36 месеца, размер на вноската- 179, 78 лева, ГПР2 49, 08 %, ГЛП- 41, 00 %, обща сума по кредита- 6 471, 82 лева, с други суми за закупен пакет от допълнителни услуги- общо 3 700 лева, или общо задължение заедно със допълнителните услуги от 10 171, 82 лева.

Като писмени доказателства са представени копие от договора за паричен заем, ведно с общите условия по него. Приети са още искането за отпускането на кредит, погасителния план към договора, извлечение по сметка и стандартният европейски формуляр, преводно нареждане за изплатена главница по договора, анекси към договора за отлагане на вноски и нов погасителен план в тази връзка, както и изпратено на адреса на длъжника писмоуведомление за размера на дълга и за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, върнато с отбелязване „непотърсен“.

С влязло в сила решение № 2887/ 01.08.2022 г., постановено по гр. дело № 7719/ 2022 г. на ПРС, XXIII гр. с-в, е признато за установено между страните, че клаузата в раздел VI от договора за кредит, касаеща закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, е нищожна поради противоречието й със закона.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че в ГПР е включена само възнаградителната лихва, като по договора са заплатени следните суми: главница- 606, 94 лева, възнаградителна лихва- 1 011, 08 лева, пакет от допълнителни услуги- 928, 38 лева, такса събиране- 40 лева, законна лихва- 184, 05 лева, както и договорно възнаграждение в размер на 1 011, 08 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Още в отговора ответникът е навел възражения за недействителност на договора за 3 кредит и нищожност на отделни негови клаузи, но дори и въобще да липсваха подобни съображения, трайната и задължителна практика на ВКС изисква съдът винаги да извършва проверка на действителността на договора, дори и при ненаведени от страните основания, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за неравноправни клаузи във вреда на потребителя и за нарушение на императивни правни норми. Нормите в защита на правата на потребителя като по- слабата икономически страна в едно облигационно отношение са императивни правни норми.

В договора ГЛП е определен на 41, 00 %, като в ЗПК няма предвидено ограничение на договорната лихва, за разлика от размера на ГПР, но съдебната практика е наложила постановката, че уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата на договарянето по чл. 9 от ЗЗД. Тази свобода не е неограничена, а е поставена в зависимост от принципите на добросъвестността и справедливостта. Целта на уговореното възнаграждение (цената на услугата) по един договор за заем е покриване на разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за срока на предоставянето му на заемателя. В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Не такъв е смисълът на уговорката за възнаградителна лихва при предоставянето на заемни средства. Размерът на това възнаграждение не съответства на предназначението му и с оглед съотношението спрямо законната лихва (което е около 10 %), води до неправомерно разпределение на блага в отношенията между страните. Именно поради изложените съображения, съдът намира, че уговорката относно този размер противоречи на общоприетите правила и норми за добросъвестност, поради което е нищожна на основание чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, а оттук- такъв е и самият договор, съдържащ тази клауза.

По отношение на клаузите в договора за закупуване на пакет от допълнителни услуги, следва да се посочи, че по отношение на тях вече има влязло в сила съдебно предходно решение между страните, което ги обвързва и съобразно което тези текстове са били обявени за нищожни поради противоречието им със закона. В тази връзка не е необходимо да се излагат допълнителни съображения, а само да се приеме като извод, че и на това основание договорът е недействителен, защото съдържа такива нищожни норми.

Таксите за допълнителните услуги, които реално са такси по кредита предвид естеството си и представляват допълнително плащане, следва да бъдат включени в ГПР, с оглед нормата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Вещото лице обаче в заключението си установява, че в ГПР е включена само възнаградителната лихва, без нищо повече. Като не е направено това, се получава заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, която предвижда лимит до петкратния размер на законната лихва, защото прибавянето на тези суми към високия лихвен процент многократно ще надвиши границата от около 50 %, при посочен ГПР от 49, 08 %. Изрично е предвидено в чл. 21 ал. 1 от ЗПК, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни. Именно затова процесният 4 договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.