Решение № 2532 от 05.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1389/2024
- Вид
- Решение № 2532
- Подписан
- 05.06.2024
- Състав
- Александър Венков Точевски
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 2532 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Александър В. Точевски като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330101389 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С решение № 2037 от 09.05.2024 г. съдът е отхвърлил предявения иск и като последица от чл. 78 ал. 3 от ГПК е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника му, определено по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, в минимален размер от 480 лева с ДДС.
С молба вх. № 56499/ 28.05.2024 г. ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските.
В срока за отговор по молбата е постъпило становище от пълномощника на ответника за неоснователност на молбата.
Като взе предвид становищата на страните, съдът намира следното:
Молбата, с която се иска изменение на решението в частта за разноските, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Тя изхожда от легитимирана страна, която е представила списък по чл. 80 от ГПК и има право да поиска изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК.
Съдът в мотивите на решението е изложил достатъчно подробни съображения относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника.
На първо място, първоначално предявеният иск е бил с обща цена от 4 188, 94 лева, като в последствие с молба на ищеца от 12.03.2024 г. той е частично оттеглен, в която връзка производството по делото е било и частично прекратено с определение № 3550/ 1
21.03.2024 г., като е останало висящо само за сумата от 301, 69 лева. За прекратяването на част от исковете, направено след депозиране на отговора на ответника, последният има право на разноски- чл. 78 ал. 4 от ГПК. Въпреки това обаче съдът не е присъдил отделно разноски за прекратяването, а напротив- посочил е изрично, че определя адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника за цялостната защита в процеса. В тази връзка, дори ако се приеме, че някоя страна е „ощетена“ от съда откъм определянето й на разноски по делото, това би следвало не да е ищецът, който иска още намаляване на присъдените разноски, а ответникът, на когото, макар и по закон да са били дължими разноски поради прекратяването, такива не са били присъдени.
На второ място, възнаграждението на адвоката на ответника е определено точно на минималния размер според чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., от 480 с ДДС, доколкото адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС и в тази връзка е нормата на параграф 2а от ДР на Наредбата. При положение, че е определен минимумът като хонорар, не следва да се преценя въпросът за фактическата или правна сложност на делото. По отношение на аргументите на практиката на Съда на ЕС, следва да се има предвид, че разноските трябва да бъдат определени по един разумен и справедлив начин, който да оценя положения труд от адвоката по конкретното дело и само при констатирана прекомерност тогава да бъде намаляван търсеният хонорар. В случая Наредбата е използвана като ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатското възнаграждение и то за цялото производство, включително и за прекратената част, поради което не може да се приеме, че е налице каквато и да е прекомерност при приложения от съда минимум на сумата, която е била определена.
С оглед изложеното, съдът намира, че по същество молбата на ищеца се явява неоснователна, поради което тя следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 56499 от 28.05.2024 г., подадена от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, за изменение на постановеното решение № 2037 от 09.05.2024 г. по гр. дело № 1389/ 2024 г. на ПРС, XVI гр. с-в, в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника му, определено по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2