Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8145 от 04.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12562/2024
Вид
Решение № 8145
Подписан
04.05.2026
Състав
РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 110 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116 б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 8145 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110112562 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ю. Т. Б., ЕГН **********, с адрес в ..., чрез пълномощника му адв. М. М., АК – София, с адрес за призоваване и съобщения в гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 104, вх. Б, ет. 1, ап. 25 против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Рачо Петров – Казанджията“ № 6, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М. – Т.а.

Твърди се в исковата молба, че по заявление на „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу Ю. Т. Б., ЕГН ********** е образувано частно гражданско дело № 24630 по описа за 2010 г. на Софийски районен съд, 70- ти състав и е издаден изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД следните суми: 500.00 лева - главница, дължима по договор за кредитна карта от 04.06.2008 г., просрочена наказателна лихва в размер на 474.53 лева изтекла за периода от 18.12.2008 г. до 27.05.2010 г.; заедно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 28.05.2010 г. до изплащане на вземането, както и 25 лв. платена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20107830400582 по описа на ЧСИ ... на КЧСИ. На 01.11.2012 г. по изпълнителното дело е подадена молба от ответното дружество за конституирането му като взискател въз основа на сключен с първоначалния взискател договор за цесия.

Със запорно съобщение, връчено на третото задължено лице ОББ АД на 31.07.2017 г., е наложен запор на банковите сметки на ищеца (длъжник в изпълнителното производство).

След тази дата не са били извършвани изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността, и които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 31.07.2019 г.

От 31.07.2017 г. е започнал да тече и давностен срок по чл. 110 от ГПК, който е изтекъл на 31.07.2022 г. и считано от тази дата вземането е погасено по давност.

Ищецът сочи, че ЧСИ И.Ч. е загубил правоспособност на основание чл. 31, ал.1, т.7 от ЗЧСИ и служебният му архив е прехвърлен на ЧСИ ... и район на действие Софийски 1 окръжен съд. Изпълнително дело № 20107830400582 е преобразувано под номер № 20189250400846 по описа на ЧСИ .... На 18.01.2021г. частният съдебен изпълнител е прогласил настъпилото прекратяване на изпълнителното производство по делото.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.

За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на Ю. Б. депозира писмено становище, с което поддържа предявения иск и излага съображения за неоснователност на ответниковите доводи, изложени в отговора на исковата молба. Не прави нови доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Процесуалният представител на ответното дружество не оспорва обстоятелствата, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е издаден изпълнителен лист против ищеца, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 582 по описа за 2010 г. на Частен съдебен изпълнител .. и район на действие – Софийски градски съд, което е преобразувано в изпълнително дело № 846 по описа за 2018 г. на Частен съдебен изпълнител ... и район на действие – Софийски градски съд. Доводите си за недопустимост на иска ответното дружество основава на твърдението, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК с постановление от 18.01.2021 г. Освен това, процесното задължение е изплатено изцяло от ищеца още през 2021 г. въз основа на споразумение № МА300004915 от 29.01.2021 г. Предвид тези обстоятелства за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска за отричане на процесното вземане.

По същество, ответникът оспорва иска като неоснователен. Сочи, че до 26.06.2015 г. и по време на висящността на изпълнителното производство не е текла погасителна давност.

Впоследствие давността е прекъсната със сключването на споразумението от 29.01.2021 г., тъй като с него длъжникът (ищец в настоящето производство) е признал дължимостта на задължението си. Навежда, че давностният срок е спрял да тече и по силата на разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

С отговора ответникът представя писмени доказателства.

В съдебно заседание ответникът не изпраща законен или договорен представител.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по частно гражданско дело № 24630 по описа за 2010 г. на Софийски районен съд, 70- ти състав, ищецът е осъден да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД следните суми: 500.00 лева главница, дължима по договор за кредитна карта от 04.06.2008 г., просрочена наказателна лихва в размер на 474.53 лева, изтекла за периода от 18.12.2008 г. до 27.05.2010 г., заедно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 28.05.2010 г. до изплащане на вземането, както и 25 лв. платена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20107830400582 по описа на Частен съдебен изпълнител ... и район на действие – Софийски градски съд.

Длъжникът Ю. Б. (ищец в настоящето производство) е получил поканата за доброволно изпълнение на 01.09.2010 г.

На 01.11.2012 г. по изпълнителното дело е подадена молба от ответното дружество за конституирането му като взискател въз основа на сключен с първоначалния взискател договор за цесия.

На 17.12.2012 г. и на 13.08.2014 г. работодателя на Ю. Б. е получил запорно 2 съобщение. В отговор на второто запорно съобщение, работодателят е уведомил съдебния изпълнител, че на длъжника се правят ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение в размер на 33,52 лв. От документите в изпълнителното дело не може да се установи до кога са правени тези удръжки и каква сума е събрана от съдебния изпълнител чрез запора на трудовото възнаграждение.

С разпореждане от 27.07.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на Ю. Б. в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и в „Обединена българска банка“ АД. Запорните съобщения са получени в банките на 31.07.2017 г., но и от двете банки е получен отговор, че длъжникът няма наличности.

С постановление от 18.01.2021 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

На 29.01.2021 г. между ищеца и ответното дружество е сключено споразумение № МАЗ 00004915, с което страните се съгласяват да бъде разсрочено изпълнението на задължението на Ю. Б. по договор за кредит, сключен с „Райфайзенбанк (България) ЕАД на 04.06.2008 г., за събирането на което е образувано изпълнително дело № 582 по описа за 2010 г. на ЧСИ ... В споразумението е отразено, че цялото задължение възлиза на сумата от 1 542,67 лв. Съгласно клаузите на споразумението задължението е платимо на вноски, падежът на последната от които е на 20.06.2022 г. Ответникът твърди, че Ю. Б. е погасил изцяло задълженията си към „ЕОС Матрикс“ ЕООД в съответствие с уговореното в споразумението. Плащането не се оспорва от ищеца, но липсват писмени доказателства, които да го удостоверяват.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за допустим, а по същество – основателен, предвид следните съображения:

Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от отричането на процесното задължение, а доводите на ответника в обратната насока за неоснователни. Правният интерес на ищеца от предявяването на отрицателния установителен иск е обусловен от снабдяването на праводателя на ответното дружество с изпълнителен титул и образуването на изпълнително производство. Макар и последното към настоящия момент да е прекратено, за ответника, като частен правоприемник на лицето, в чиято полза е издаден изпълнителния лист, е налице процесуална възможност да предприеме действия за образуване на ново изпълнително дело.

Предвид горното, съдът счита, че предявеният от Ю. Б. отрицателен установителен иск е допустим.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Паричното вземане, което ищецът иска да бъде съдебно признато, че е погасено по давност, поради което недължимо, е установено със заповед за незабавно изпълнение. Ето защо и на основание чл. 117 ал. 2 от ЗЗД по отношение на него е приложим петгодишния давностен срок. След като вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение (а в случая и със съдебно решение), която се ползва със стабилитет, аналогичен на влязло в сила съдебно решение, новият давностен срок, който започва да тече след прекъсване, е винаги петгодишен съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл Определение № 1910 от 2023 г. на ВКС; Определение № 1764 от 2024 г. на ВКС; Определение № 2542 от 2023 г. на ВКС/. За процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е 5 години независимо от характера им, след като в случая същите са установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо - влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл. 297 ГПК/, и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до 3 него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/. Поради това, по отношение на процесното вземане е приложим петгодишният давностен срок.

Посоченият давностен срок е започнал да тече от момента на издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист – 08.07.2010 г. Погасителната давност е прекъсната с депозирането на молба за образуване на изпълнително производство на 13.08.2010 г. От тази дата, на която е образувано изпълнително дело № 582 по описа за 2010 г. на Частен съдебен изпълнител .. до 26.06.2015 г. давностният срок е спрял да тече, тъй като изпълнителното дело е било висящо и с оглед задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. на ОСГТК на ВКС.

От 27.06.2015 г. погасителната давност е продължила да тече, но същата е прекъсната с извършването на действия по принудително изпълнение - изпращането на запорни съобщения до „Райхайзенбанк (България) ЕАД и до „Обединена Българска банка“ АД на 27.07.2017 г., което не се оспорва от ищеца.

Съдът счита, че следващите действия, които прекъсват погасителния давностен срок са подписването на споразумение № МАЗ 00004915 от 29.01.2021 г. и плащанията, направени от ищеца по това споразумение, последното от които е на 23.02.2021 г. Съдът намира доводите на ищеца, че тези действия не прекъсват давностния срок, за неоснователни. Безспорно сключването на споразумението и доброволното плащане не представляват действия по принудително изпълнение. Тези действия, обаче, попадат в хипотезата на чл. 116 б. „а“от ЗЗД, тъй като чрез тях Ю. Б. реално е признал задължението си към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като частен правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. С оглед правилото на горецитираната норма, признаването на вземането от страна на длъжник е също прекъсва погасителната давност, както и предприемането на действия по принудително изпълнение.

Считано от 29.01.2021 г. – датата на подписване на споразумението (доколкото по делото липсват категорични доказателства, че Ю. Б. е заплатил сумите по споразумението), до датата на подаване на исковата молба, инициирала настоящето производство и до датата на приключване на устните състезания по делото, не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Ето защо, предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен.