Определение № 33 от 12.01.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 486/2023
- Вид
- Определение № 33
- Подписан
- 12.01.2024
- Състав
- Милен Петров Славов, Диана Вълева Джамбазова, Мария Кръстева Маринова
Други актове по делото
- Определение № 633 от 30.11.2023 · Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
- Разпореждане № 1093 от 13.12.2023 · Милен Петров Славов
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25 · Закон за правната помощ
- чл. 37 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33 гр. Варна, 11.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Диана В. Джамбазова
Мария Кр. М.ова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500486 по описа за 2023 година намира следното:
Производството по настоящото дело e приключило с постановяването на определение № 633/30.11.23г., с което производството по делото е било прекратено и жалбоподателят П. Д. К. е бил осъден да заплати на насрещната страна „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, гр. Варна, сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Срещу прекратителното определение не е подадена частна жалба, но в срока за обжалването му е депозирана молба от П. Д. К., подадена чрез адв.
М. К. от АК-Варна, с която е отправено искане за изменение на определението в частта му за разноските като на насрещната страна не се присъждат изобщо такива или присъденото юрисконсултско възнаграждение да бъде намалено като прекомерно поради ниската фактическа и правна сложност на частното обжалване, проведено в закрито съдебно заседание. В молбата е посочено, че съгласно нормата на чл. 25 от ЗПП за процесуално представителство и защита се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 до 300 лв. Счита се, че с присъждането на разноски на насрещната страна е накърнен принципа за справедливост, тъй като е следвало да се прецени предмета на спора, неговата цена и труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Цитира се и практика на СЕС (Решение от 28.07.16г., дело С57/15г., 5 състав), съгласно която съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може в особен случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довел до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В този смисъл се поддържа, че е налице несъответствие между размера на присъдените от съда разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение спрямо упражнените от насрещната страна усилия за защита, изразяващи се в подаването на отговор, разположен на страница и половина, които да бъдат оценени на сумата от 100 лв. Молителят се позовава и на практика на ЕСПЧ и на КС на Република България, приемаща, че налагането на финансова тежест след приключване на делото, може да действа като ограничение на правото на достъп до съд. Иска се от съда да ревизира определението си в частта за разноските като несправедливо и присъдената сума да бъде намалена до размер на 50 лв., а алтернативно – да се отмени изцяло присъждането на разноски на насрещната страна.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, гр. Варна не е депозирала отговор на молбата.
Съдът намира, че молбата намира правното си основание в нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена е от заинтересована страна и в предвидения от закона срок, поради което същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред настоящата инстанция е било образувано по жалба на П. Д. К. от гр. Варна, представляван от адв. М. К. от АК-Варна, срещу решение № 1041/12.09.23г., постановено по в. гр. д. № 1810/2023г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е била оставена без уважение негова жалба с вх. в СИС при ВРС № 15046/18.08.2023г., срещу постановление от 19.07.2023г. на ДСИ по изп.д. № 2121/2023г . по описа на СИС при ВРС, с което е намалено начално определеното от ДСИ адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на взискателя по изп. д. от 929.50 лв. на 423.75 лв. поради прекомерност и са определени като дължими: адвокатски хонорар в размер 423.75 лв. и разноски от 47.00 лв. (такса образуване, такса изп. лист и такса запор). Въпреки нормата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, на която въззивният окръжен съд се е позовал, за да укаже на страните, че актът му е необжалваем, срещу същия е било подадена цитираната по-горе жалба.
В рамките на извършената процедура по администрирането на жалбата е бил изготвен и депозиран в указания от съда срок отговор от насрещната страна. В същия са били изложени подробни съображения относно допустимостта и неоснователността на жалбата и е отправено искане същата да бъде оставена без уважение, а на дружеството да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък. В последния е посочен размер на възнаграждението от 100 лв.
Съобразно нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК (приложима и за производствата по частните дела), ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридическите лица или ЕТ се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Съобразно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ (издадена въз основа на 2 делегацията на чл. 37 от ЗПП), възнаграждението за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание е от 50 до 120 лв., а с явяване - до 150 лв. Тази норма съдът намира за приложима и за изготвянето на отговор на частна жалба.
Поради изложеното настоящият състав на съда намира, че присъденото с прекратителното определение юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. не надхвърля максималния размер, определен за изготвянето на частна жалба/отговор на частна жалба и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Само за сравнение следва да се отбележи, че заплатеният от частния жалбоподател и претендиран за присъждане размер на адвокатското възнаграждение за изготвената частна жалба по настоящото дело, е в размер на 550 лв. – надхвърлящ от една страна минималния по чл. 11 от Наредба № 1 на ВАдвС със 150 лв., а този претендиран от насрещната страна – над 5 пъти.
Поради изложените съображения искането за изменение на определението в частта за разноските е изцяло неоснователно.
Водено от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Д. К. от гр. Варна, подадено чрез адв. М. К. от АК-Варна за изменение на определение № 633/30.11.23г. по в.ч.гр.д. № 486/23г. на ВАпС в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в 1седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3