Определение № 633 от 30.11.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633 гр. Варна, 30.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500486 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е образувано по жалба на П. Д. К. от гр. Варна, представляван от адв. М. К. от АК-Варна, срещу решение № 1041/12.09.23г., постановено по в. гр. д. № 1810/2023г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е била оставена без уважение негова жалба с вх. в СИС при ВРС № 15046/18.08.2023г., срещу постановление от 19.07.2023г. на ДСИ по изп.д. № 2121/2023г . по описа на СИС при ВРС, с което е намалено начално определеното от ДСИ адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на взискателя по изп. д. от 929.50 лв. на 423.75 лв. поради прекомерност и са определени като дължими: адвокатски хонорар в размер 423.75 лв. и разноски от 47.00 лв. (такса образуване, такса изп. лист и такса запор). Релевирани са съображения за допустимост на настоящата жалба, основани на нормата на чл. 56 от Конституцията на Република България и на чл. 6, § 1 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, чл. 47 от ХОПЕС, вкл. и решения на КС на Република България, ЕСПЧ и на СЕС. Счита се, че прилагайки пряко посочените норми, изяснени и с тълкувателни решения на ВКС, както и с решения на ЕСПЧ и СЕС, следва да се счита за преодоляно ограничението в инстанционния контрол на решението на въззивния съд, регламентирано с нормата на чл. 437, ал. 4, изр.

2 от ГПК. Отделно от това се счита, че цитираната норма на ГПК е противоконституционна, щом препятства обжалването на решението на въззивния окръжен съд. Изложени са и подробни съображения за 1 неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на ВОС.

Отправените до настоящия съд искания са да се приложат европейските правозащитни стандарти, дефинирани в чл. 1 и чл. 47 от ХОПЕС и в чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС и установявайки противоречието на чл. 437, ал. 4 от ГПК с посочените норми, да се приеме за процесуално допустима подадената жалба, а като я разгледа по същество - съдът да отмени изцяло обжалваното решение на ВОС и уважи подадената срещу постановлението на ДСИ жалба, ведно с присъждането на разноски за настоящата инстанция.

В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД чрез юр.к. П. Д.а.

Поддържа се, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения. Претендира се жалбата да бъде оставена без уважение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Настоящият състав намира, че жалбата е недопустима и настоящото производство следва да се прекрати поради следните съображения:

Обжалва се решение на окръжния съд, с което същият е разгледал по същество подадената от взискателя по изпълнението жалба против действие на ДСИ, изразяващо се в издаденото постановление от 19.07.2023г., с което са определени разноските му по изпълнителното дело. Чрез инициирания и проведен от въззивния съд инстанционен контрол, на жалбоподателя е дадена съдебна защита и са реализирани конституционните му права на защита и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив процес.

Решението на ВОС е окончателно и не подлежи на обжалване съобразно нормата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК /така, както правилно съдът е указал и в самото си решение/.

Следва да се посочи, че от една страна в националната ни правна система не е уредена възможността съдилищата да осъществяват инцидентен контрол за конституционосъобразност на приложими по делото правни норми.

От друга страна, ограничаването на съдебния инстанционен контрол върху определена категория съдебни актове не налага извода за нарушение на правото на защита, регламентирана с посочените от жалбоподателя норми от Конституцията, от Конвенцията и в общностното право, за да се обоснове 2 преодоляването на посочената ограничителна процесуална норма. Както е посочено и в мотивите на Решение № 15 от 6.11.2018 г. на КС по к. д. № 10/2018г., Конституцията не определя броя на съдебните инстанции.

Инстанционността е прерогатив на устройственото и процесуалното законодателство. В зависимост от различни ценности, които законодателно трябва да бъдат защитени, са възможни изключения от принципно важащата триинстанционна система. Тези изключения не накърняват чл. 124 от Конституцията. Следователно не всяко дело, без каквито и да било изключения, трябва да бъде разгледано и от Върховния касационен съд. В Решение № 4 от 16.06.2009 г. по к. д. № 4/2009 г. Конституционният съд приема, че функционирането на съдебните инстанции се урежда в устройствените, процесуалните и други закони, съдържащи процесуални правила.

С оглед на изложеното, настоящото производство следва да се прекрати, а на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на насрещната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 486/23г. на ВАпС.

ОСЪЖДА П. Д. К., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „Възраждане“, бл. 54, вх. 7, ет. 8, ап. 159 да заплати в полза на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК 103002253, гр. Варна, ул. „Прилеп“, № 33, сумата от 100 (сто) лева, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението до страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3