Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 501 от 14.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 115/2021
Вид
Решение № 501
Подписан
14.09.2023
В сила
18.10.2023
Състав
Теодорина Димитрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Велико Търново, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова при участието на секретаря Красимира Г. И. като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Гражданско дело № 20214100100115 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два отделни иска в условията на обективно съединяване – иск с правно 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ – за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на основани на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорната претенция по чл. 409 от КЗ – за присъждане на законна лихва върху всяко едно от претендираните обезщетения.

ИЩЦАТА Е.И.Г., представлявана в процеса от адв. Ц. В., твърди, че е пострадала от настъпило на 01.09.2020 година около 14:00 часа на път I I I – 514 км.21+100/с. Сушица-с.Драганово/ ПТП при следния механизъм – при управление на лек автомобил Пежо -206 рег. № ВТ 0672 КМ водачът П. И. Д. губи контрол над управляваното МПС, поради превишена и несъобразена с пътните условия скорост, вследствие на което напуска пътното платно вдясно по посока на движението и самокатострофира в крайпътната канавка. Ищцата била пътник и при това ПТП е получила травматични увреждания- закрито счупване на тялото на първи поясен прешлен Л1 и клиновидна деформация на тялото на Л1, охлузни рани по повърхността на лявата коленна става и дясната подбедрица, кръвонасядания с оток на меките тъкани в областта на дланта на левия горен крайник, на лявата раменна става, лявата мишница и на предна коремна стена. Фрактурата довела до трайно затрудняване движението на снагата и съгласуваните й действия с крайниците за период по-дълъг от 30 дни. Лечението е проведено в болница /от 01.09.2020г. до 04.09.2020г./ и 1 извънболнично като общият период на отпускът по болест бил 102 дни. Твърди, че в резултат на това увреждане на здравето претърпяла болки и страдания, не само по време на лечението и възстановителния процес, но и след това. Твърди, че са настъпили и негативни последици спрямо психиката изпаднала в депресивно състояние. Не можела да се обслужва сама през възстановителния период и се нуждаела от чужда помощ. Чувствала се непълноценна и зависима от близките си и други хора в ежедневието си. Самото ПТП предизвикало уплаха и стрес, изпитвала притеснение да пътува с МПС, през нощта не можела да спи, сънува кошмари, и след оздравителния процес и към момента продължавала да изпитва болки в кръста и гърба.

При разходка с цел раздвижване се уморявала бързо. При провеждане на лечението била направила разходи в размер на 480,74. Сочи, че на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ отправила на 02.10.2020 година извънсъдебна претенция към ответника за заплащане на обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност“, сключена за горепосочения автомобил със застрахователна полица № BG/02/120000392440, за причинените й неимуществени и имуществени вред, по което била образувана щета № 2010029359/01.09.2020г. Ответникът изискал представяне на определени документи, които обаче ищцата не била в компетентна на състави и не зависят от волята й. С писмо изх. № НЩ-6062 от 15.10.2020 година ответникът отказал изплащане на претендираното обезщетение. Предвид това моли съда да ги призовем с ответника и след като докаже твърденията си, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата 35 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 480,74 лв. – обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете претенции от датата на изтичане на срока за произнасяне по предявената извънсъдебна претенция- 02.01.2021 година. Претендират се и разноските по делото.

ОТВЕТИНКЪТ З.Д.Б.И. ЕИК ... чрез пълномощник адв. Д. Н. е подал в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, чрез който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и вината на водача на лекия автомобил. Счита, че не е налице деликт с всички елементи от фактическия му състав. Твърди, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК по отношение на водача на МПС и същият не е имал обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва ищцата в резултат на описаното ПТП да е претърпяла травматични увреждания и неимуществени и имуществени вреди от това. Навежда доводи за допринасяне на ищцата за настъпване на твърдените увреждания, в резултат на действия и бездействия като пътник в лекия автомобил с оглед това, че липсвали данни дали е била поставила предпазен колан. Оспорва претендираната законна лихва като недължима – на ищцата е отказано изплащане на обезщетение по заявената щета пред застрахователя, тъй като не представила изисканите от него документи за доказване на 2 застрахователното събитие. Предвид това моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

На 01.09.2020 година около 14:30 часа в светлата част на денонощието, при добра видимост, извън населено място III – 514 км. 21+190, между село Сушица и село Драганово, в светлата част на денонощието, с ниска интензивност на трафика, се е движил л.а. „Пежо 206“ с рег. № ВТ 0572 КМ, управляван от свидетелската П. И. Д. при скорост на движение 69,1 км/ч по посока от с. Сушица към с. Драганово от изток на запад. При движението си водачът Д. допуска напускане на платното за движение в посока север, преминава през северния банкет и изградената след него канавка от бетонни елементи и продължава движението си се установява с предна час към запад и с десния колела в канавката. При това ПТП е пострадала ищцата Е. П. Г. и са нанесени материални щети по лекия автомобил. Платното за движение е било покрито с еднрозърнест асфалт, неизносен, сух, без неравности и без дупки. Двупосочно платно за движение с по една лента във всяка посока за движение, разделени с бяла прекъсната линия. От двете страни на платното има изградени банкети с ширина 2 метра, земни, затревени в средната част след него има изградена канавка с бетонови елементи ширина 1,45м. и дълбочина 0,50м. В района на произшествието е бил поставен пътен знак В34 „Край на всички забрани, въведени с пътни знаци“.

Автомобилът се е движил със скорост 69,1 км/ч – в рамките на разрешената за този пътен участък и тя не е била в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.

Вещото лице инж. А. дава заключение, че основната причина за настъпилото ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е неправилното боравене на водача с органите за управление на автомобила, с което е допуснала напускане платното за движение в северна посока и настъпил удар с десните колела на автомобила в изградената бетонова канавка.

Установява се, че лекият автомобил е бил оборудван с предпазни колани на всички седалки

При така описан от ПТП е пострадала ищцата Е. П. Г., возеща се на предна дясна седалка до шофьора с поставен предпазен колан. Извод в тази насока съдът прави както от показанията на св. ДА.а – водачът на лекия автомобил, така и от двете изслушани по делото съдебни експертиза. Техническата, която дава заключение, че лекият автомобил е оборудван с предпазни колани за всички седалки, и медицинската експерти за, която заключава, че с оглед констатираните констатираното ивицовидно кръвонасядане в долната част на предна коремна стена, то ищцата е била с поставен предпазен колан.

3

Във връзка с описаното ПТП е било образувано ДП № ЗМ-473/2020г. по описа на РУ Стражица за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ вр. чл. 342, ал.1 НК и по него е извършен оглед на местопроизшествието, въз основа на който вещото лице И. А. изготвя и експертизата по настоящото производство. За самото ПТП е бил съставен и констативен протокол.

По делото е допусната и изслушана съдебно медицинска експертиза, писмено заключение по която е изготвил вещото лице Д. Г.. Според заключението на вещото лице д-р Г., изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация, друга такава в история на заболяването и извършен личен преглед, ищцата е получила следните травматични увреждания: кръвонасядане с оток по лява длан; охлузна рана на ляво коляно; кръвонасядане с оток на ляво рамо и лява мишница; кръвонасядане по предна коремна стена; охлузна рана на дясна подбедрица; закрито счупване на първи поясен прешлен. Всички описани травматични увреждания кореспондират с механизма на ПТП и е налице пряка причинно-следствена връзка между травмите и настъпилото ПТП. На ищцата е било приложено консервативно лечение – медикаментозно и лечение чрез имобилизация с ломбалев корсет в поясната област . Според експертизата през първите 2-3 месеца болките са били със значителен интензитет, като постепенно са затихнали. С оглед характера на травмата болката ще се търпи и в бъдеще с различен интензитет, зависещо от физическото натоварване и промяна в климатичните условия. Принципния период за лечение е около 8 месеца. В съдебно заседание вещо лице д-р Г. уточнява, че с оглед съпътстващи заболявания, които по делото са установени като известно ошипяване на прешлените, характерно за възрастта, може да бъде забавен процеса на възстановяване. В конкретния случай вещото лице приема, че възстановяването при ищцата е било в горната граница – около 7-8 месеца. Вещото лице е извършило личен преглед на ищцата на 04.02.2022 година и дава становище, че към момента на разглеждане на делото са налице болезнени и ограничени движения в поясния отдел на гръбнака и болков синдром при физическо натоварване и промяна на климата. СМЕ дава и категорично заключение, че според констатираните наранявания и характерното ивицово кръвонасядане в предната коремна стена ищцата е била с поставен предпазен колан. Вещото лице дава заключение, че закупените медикаменти и лумбалния колан „Ломбакс“ са за лечение на получените травми на ищцата Е. Г..

В хода на производството са събрани и гласни доказателства. Разпитана е като свидетел П. Д. – водач на лекия автомобил, която сочи, че по време на пътуването й прилошало и това била причината да загуби управление и контрол и когато се осъзнала била вече попаднала в канавката. При удара спукала гума. На пътя не е имало други автомобили. Твърди, че познава добре пътя и винаги карала внимателно през този участък от пътя, но тогава температурата на въздуха била около 40 градуса, което може да е била и причината за прилошаването. Освен ищцата в автомобила пътували 4

Д.С. и С.Д.. Ищцата била на предната седалка до нея и ударът бил от тази страна и ищцата поела тежестта на удара. Останалите пътници в автомобила имали с леки наранявания, а тя почни не била пострадала. Непосредствено след удара ищцата не можела да излезе сама от автомобила и изпитвала силни болки в кръста. Е. успяла да излезе от колата с чужда помощ. Била откарана до Горна Оряховица от едно момче с автомобил, което минало край инцидента и спряло да помогне. Всички в лекия автомобил били с поставени предпазни колани.

Свидетелката Б.Д. – дъщеря на ищцата сочи, че непосредствено след инцидента ищцата й се обадила по телефона и звучала много объркана. За първи път видяла майка си в болницата. Ищцата не била на себе си, била уплашена и говорела несвързано.

Оплаквала се от силни болки в кръста. В болницата пролежала 3-4 дни, лечението било с медикаменти и поставяне на колан, който свидетелката купила и занесла в болницата.След изписването от болницата продължило домашно лечение. Майка й била в безпомощно състояние, не можела да става, да се движи и се нуждаела от чужда помощ дълго време. Изпитвала затруднение да се обслужва сама, не можела сама да си обуе чорапите. Помагали й при обличане, къпане, пазаруване. Свидетелката и ищцата живеели в различни жилища. Ищцата живеела със съпруга си – баща на свидетелката, но той бил след прекаран инсулт и също се нуждаел от грижи, поради което не можел да оказва необходимата помощ за ищцата.. относно сегашното състояние на ищцата свидетелката сочи, че продължавала да изпитва болки в кръста, не може дълго да стои седнала. При застудяване на времето също изпитвала болки. Сега вече е подвижна, движи се сама, бързо се уморява. Свидетелката сочи, че майка й се е променила и психически. Станала по затворена. Работела е като учителка в гр. Стражица и понеже е трябвало да пътува спряла да работи, тъй като изпитвала страх от автомобили. Ищцата й споделяла, че и от пътуването също изпитвала болки. Страхувала се да не се случи отново такъв инцидент. Преди претърпяното ПТП ищцата не се страхувала и била много дейна и самостоятелна. През учебната 2021-2022 . се пенсионирала.