Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 916 от 30.04.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2799/2023
Вид
Протокол № 916
Подписан
30.04.2024
В сила
30.04.2024
Състав
Христо Георгиев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 33, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 916 гр. Пазарджик, 26.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20235220102799 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата М. Й. Г. – редовно призована, не се явява в съдебната зала както и не изпраща процесуален представител.

От пълномощника на ищцата адв. Д. М. в получена молба с вх.№10275 от 22.04.2024г. с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да се яви в настоящето съдебно заседание. Моли в случай на редовна процедура по призоваване на страните да бъде даден ход на делото.

Моли съда да бъде изслушано вещото лице. Сочи се, че няма да бъдат сочени нови доказателства както и че нямат други доказателствени искания.

Изложено е становище по ход по същество. Претендират се разноски.

Представен в списък на разноските на основание чл.80 от ГПК. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност за адвокатско възнаграждение на ответната страна.

Ответникът Стик Кредит АД – редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

От процесуалният им представител адв. Х. Н. е получена молба с вх.

№10414 от 23.04.2024г. с която се моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие. Сочи се, че се поддържа подадения писмен отговор на исковата молба както и се подържа изцяло предявените насрещни искове с подадената молба. В случай, че заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е депозирано, се моли съда да го приема, като се указва, че няма 1 въпроси към вещото лице. Сочи се, че няма да бъдат сочени нови доказателства и нямат други доказателствени искания. Моли се съдът, в случай, че делото бъде отложено за друга дата протокола от проведеното заседание да бъде изпратен на ел. поща [email protected] или чрез ССЕВ. Изложено е становище по ход по същество. Претендират се разноски.

Представен е списък на разноските съгласно чл.80от ГПК.

Вещото лице Д. С. Щ. – редовно призована. Явява се лично в съдебната зала.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

На основание чл.143, ал.1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Спогодба нямам как да бъде постигната поради неявявянето на страните.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият иск е с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.33 ал.1 от ЗПК.

Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД за заплащане на остатъка от главница и договорна лихва по сключен договор за потребителски кредит.

Подадена е искова молба с която твърди, че на 27.07.2022г. между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №******. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1600.00 лева, а срокът за погасяване на кредита е 6 месеца.

Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36%, а размерът на годишния процент на разходите е 42,58%, а размерът па общата сума, която следва да върне М. Г. е 2459.77 лева. Сочи се, че в чл.17 ал.1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде 2 обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 27 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи па заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Твърди се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 3125,51 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума което следва да върне е 5585.28 лева. Сочи се, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 27 от договор за паричен заем, спрямо която М. Г. трябва да заплати неустойка в размер на 3125,51 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във ВР. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, съображенията ми за това са следите: В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3, ВР от ЗЗД е налице именно, кога го се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкурентни други разпоредби. В този смисъл е практика ВКС /Решение №4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.

№509/2007.

Сочи се, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на закова 3 поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредитори те в случаите, в които те процедират по този начин" Сочи се, че в този смисъл клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 3125,51 лева, в случай че не предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение — двама поръчители /солидарен длъжник/, който отговаря т на определени съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Отделно от горното се смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния Касационен съд/. Твърди се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Сочи се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Твърди се, че в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Сочи се, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД при непредставено обезпечение.

Твърди се, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са 4 допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката" да не се дължи, то смятам, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.

Това е така, тъй като последиците oт неизпълнението на „задължението" да се предостави обезпечение, че са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. Сочи се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /3311/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди се, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Сочи се, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Твърди се, че съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗЗП при забава па потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е установено, че при забава на потребителят кредиторът има право само па лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на изложеното е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал.1 ЗПК клаузата е нищожна.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата предвидена в чл. 27 от договор за паричен заем № ******/27.07.2022г. сключен между ищцата и „СТИК КРЕДИТ" АД, с ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, пл. "Оборище" №13 Б, представлявано от С. Н. Т., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като нищожни на основание чл.26, ЗЗД, ВР. чл. 22, във връзка с чл.11, чл.19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност се моли да бъде прогласена.

Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

Исковата молба е била оставена без движение, като с допълнителна 5 молба от 08.08.2023г. са изпълнени указанията на съда.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „СТИК - КРЕДИТ“ АД чрез адв. Х. Н. от АК Разград, с който се си счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Сочи се , че предявеният иск, с който се иска съдът да прогласи недействителността на клаузата от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с №****** от 27.07.2022г., сключен между ищц ата М.Й.Х. и дружествот о „СТИК - КРЕДИТ“ АД, предвиждащ заплащането на неустойка за непредоставяне на договорено обезпечение като счита, че същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, претендират се и разноски в производството. Твърди се, че В действителност на 27.07.2022 година между дружеството „СТИК - КРЕДИТ“ АД като кредитор и ищеца М.Й.Х., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен договор за предоставен от разстояние с № ******, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1600 лв. (хиляда и шестстотин лева), която сума същата е била длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди се, че н а същата дата ответното дружество е предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание на каса на „Изипей“.