Решение № 674 от 28.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Пазарджик, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20235220102799 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от М. Й. Г. от гр.Пазарджик срещу „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.

„Оборище“ № 13Б, с която с е твърди, че на 27.07.2022г. между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №******. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1600.00 лева, а срокът за погасяване на кредита е 6 месеца. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36%, а размерът на годишния процент на разходите е 42,58%, а размерът па общата сума, която следва да върне М.

Г. е 2459.77 лева.

Сочи се, че в чл.17 ал.1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 27 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи па заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, 1 като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Твърди се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 3125,51 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума което следва да върне е 5585.28 лева. Сочи се, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 27 от договор за паричен заем, спрямо която М. Г. трябва да заплати неустойка в размер на 3125,51 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, тъй като в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, кога го се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкурентни други разпоредби. Сочи се практика на ВКС /Решение №4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№509/2007.

Сочи се, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на зако на поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин" Сочи се, че в този смисъл клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 3125,51 лева, в случай че не предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение — двама поръчители /солидарен длъжник/, който отговарят на определени съответно 2 към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/.

Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Отделно от горното се смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния Касационен съд/. Твърди се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Сочи се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Твърди се, че в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Сочи се, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.

71 от ЗЗД при непредставено обезпечение. Последиците oт неизпълнението на „задължението" да се предостави обезпечение не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. Сочи се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди се, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Сочи се, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, 3 чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Твърди се, че съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗЗП при забава па потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е установено, че при забава на потребителят кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на изложеното е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал.1 ЗПК клаузата е нищожна.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата предвидена в чл. 27 от Договор за паричен заем № ******/27.07.2022г. сключен между ищцата и „СТИК - КРЕДИТ" АД, с ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. "Оборище" №13 Б, представлявано от С. Н. Т., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като нищожни на основание чл.26 ЗЗД, вр. чл. 22, във връзка с чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност се моли да бъде прогласена. Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

Исковата молба е била оставена без движение, като с допълнителна молба от 08.08.2023г. са изпълнени указанията на съда.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „СТИК - КРЕДИТ“ АД чрез адв. Х. Н. от АК Разград, с който се счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Сочи се , че предявеният иск, с който се иска съдът да прогласи недействителността на клаузата от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с №****** от 27.07.2022г., сключен между ищцата и дружеството „СТИК - КРЕДИТ“ АД, предвиждащ заплащането на неустойка за непредоставяне на договорено обезпечение като счита, че същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, претендират се и разноски в производството. Твърди се, че В действителност на 27.07.2022 година между дружеството „СТИК - КРЕДИТ“ АД като кредитор и ищеца като Потребител по смисъла ЗПК е сключен договор за предоставен от 4 разстояние с № ******, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1600 лв. (хиляда и шестстотин лева), която сума същата е била длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди се, че на същата дата ответното дружество е предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание на каса на „Изипей“. Сочи се, че в чл. 20 и следващите от горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави е изложено следното становище: Процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Сочи се, че редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Сочи се, че актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bg. Твърди се, че съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „СТИК КРЕДИТ“ АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и / или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления. Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини:

1. попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2. по 5 телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).

Сочи се, че в раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че „Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия.

Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен номер са изявления на заявителя“. Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт“.

Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В допълнение, в ОУ е посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Твърди се, че в настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството. На 27.07.2022 година чрез създаденият личен профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“. Сочи се, че след попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума.

Разпечатката съдържа 21 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6016485a-358d-4cb8-84bb-5161c06818a9